Сериозното си безпокойство и тревогите си, свързани с финансовия Дамоклев меч, увиснал зловещо над Русенската опера, работещите в културния институт са описали в драматично писмо. Вчера те разпратиха това писмо до 12 конкретни адресати и се надяват от тях да получат отговор, съпричастие, разбиране, подкрепа, готовност за промени и реалното пристъпване към тях.
Сред 12-те адресата на първо място логично е поставено името на министър-председателя Бойко Борисов. Следват министърът на културата Боил Банов, бившият министър и сегашен председател на комисията по култура и медии в Народното събрание Вежди Рашидов, председателите на парламентарните групи на ГЕРБ, Обединени патриоти и БСП за България в НС Цветан Цветанов, Волен Сидеров и Корнелия Нинова, омбудсманът на републиката Мая Манолова. Тревогата си синдикалистите в операта отправят също и до председателя на Съюза на българските музикални и танцови дейци Станислав Почекански, както и до лидера на федерация „Култура“ в Конфедерация „Подкрепа“ Кирил Бинев.
Текстът, в който синдикалистите аргументирано и в стройна последователност излагат своето становище, споделят своята горчивина и твърдо настояват за решителност и справедливост, вече трябва да са получили и институциите в Русе, до които той е адресиран. Това са областният управител Галин Георгиев, кметът Пламен Стоилов, председателят на Общинския съвет Христо Белоев.
Всъщност синдикалистите още на събранието преди седмица се заканиха, че ще опишат кризата, породена от действия и бездействия на предходната управа, която е довела един от емблематичните културни центрове в България до унизителното състояние да моли за помощ.
На събранието, на което новият директор на операта Иван Кюркчиев покани абсолютно всички, които работят там, той разказа откровено за кошмарния си сблъсък със страховития дефицит от 1 127 000 лева, в който е затънала Русенска опера. Самият той призна, че когато е кандидатствал за директорския пост, е допускал и е очаквал подводни камъни и въздушни ями. Но все пак очевидно е бил уверен, че рифовете са пред него и от способностите му да управлява кораба зависи да не заседне на скалите. Без да подозира, че всъщност поема кораб с не една и две пробойни, през които водата нахлува неумолимо. А
новината за дефицита от милион и сто явно му дойде като тунгуския метеорит
След който, казват географите, май не останало нищо живо. Първоначално Иван Кюркчиев имаше вид на човек, който отказва да повярва. То и не е за вярване!
Защото, както посочват и работещите в операта в своето писмо, няма никаква логика в това културният институт, който преди две години е признат за доказана отлична работата, подреден на второ място след Софийската опера по постижения, само година по-късно да е остракиран и буквално хвърлен на дъното. „Ситуацията е абсурдна - през 2016 г. Държавна опера Русе е с оценка ОТЛИЧЕН в Комплексната оценка на държавните културни институти със 134 точки, при максимален брой 150 и само на две точки от Националната опера и само след 1 година се озоваваме с ОГРОМЕН ДЪЛГ! Всичко това без да се намалява интензитетът на работа“, се казва в писмото, изпратено вчера.
Ако действието се развиваше във времената на една от култовите постановки на Русенската опера, за която тя получи поредната Кристална лира - „Катерина Измайлова“, в момента
оперният театър щеше да тъне в мрака на ямата на длъжниците
а през решетката от заострени дървени колове, надзирателите щяха да подхвърлят по крайщник изсъхнал хляб на солисти, оркестранти, балетисти, хористи, режисьори, сценични работници и така нататък.
За съжаление, мрачните тонове на сиво-черната гама ако и да не са реална доминанта в днешния ден на Русенската опера, със сигурност са доминанта в мислите на сегашния директор и на хората, които продължават да недоумяват и да се питат „Какво стана?“. Слава богу, времената на дълговите ями са отминали. Но от това на хората, изпаднали в такава несрета, при това не по своя вина и не заради лична безотговорност или весело безгрижие не им става по-леко. Те продължават да си задават въпроси и вече са на мнение, че е време да спрат да измъчват само себе си с тези питанки, а да ги зададат на хора и институции, които имат капацитета /и задължението/ да направят нещо.
„На свикано от директора на Държавна опера Русе общо събрание бяхме информирани за дълг на института от 1 127 000 лв. за 2017 г., както и за начина, по който той се е сформирал. Разяснено ни беше, че финансовото ни състояние се дължи главно на осъщественото през 2016 г. турне със заглавието „Търси се Фигаро... Последната грешка на Нешка“, с което сме превишили с 47% планирани собствени средства за 2016 г.“, се казва в писмото на хората от операта. Те припомнят, че в същото време разходите за тези спектакли превишават приходите: 365 895 лв. приходи от билети, а 457 812 лв. разходи. При това субсидията върху приходите от билети не е изплатена на института. Вследствие на това и според действащата Методика за определяне на средствата на държавните културни институти не сме могли да изпълним предвидения план на приходите за 2017 г., продължава писмото. „Разтревожени и огорчени от несправедливостта към нас в тази ситуация, бихме желали да изтъкнем:
Чувстваме се наказани за всеотдайния си извънреден труд
и показаните високи професионални качества в най-големите градове и зали на страната. Ние сме само изпълнители на репертоарния план, допълнителни проекти и ангажименти и не носим вина за НЕОБМИСЛЕНИТЕ и БЕЗКОНТРОЛНИ решения на бившия ни директор Найден Тодоров, който е знаел, предприемайки този проект, последиците от него!“, пишат хората от операта.
Те припомнят също, че пак по времето на управлението на Найден Тодоров част от трупата на операта преживява още едно огорчение - участниците в турне до Франция, организирано от ITNG Productions, така и не получават своите възнаграждения за работата си. В крайна сметка
сумата, която импресарската агенция им дължи, артистите получават... от операта!
32 460 евро са им изплатени от средствата за работна заплата и дейност на държавния културен институт. Въпреки установените нарушения след проверка на Министерство на културата с изх.N: 62-00-152/11.07.2017, на бившия директор Найден Тодоров не беше потърсена отговорност, припомня писмото, изпратено вчера. А директорът Кюркчиев на събранието каза по този повод, че за разрешаването на този казус с крайно неприятен привкус операта е в правото си да заведе дело срещу импресарската агенция - но това отново би въвлякло театъра в нови разходи, които едва ли ще бъдат скромни.
Писмото на работещите в операта задава още много въпроси. Хората искат от
Министерството на културата да обясни как точно е нараствал дългът на техния театър
как е ставало това по време на десетте месеца, докато Русе очакваше да се проведе конкурс за нов директор на операта, а този конкурс все се бавеше и бавеше... Според авторите на писмото двете временни ръководства на операта очевидно не са успели да спазват финансова дисциплина. Били ли са информирани временните ръководители на института Гергана Георгиева и Ганчо Ганчев за ситуацията и какви мерки са предприели - или не са предприели?, питат русенци.
Те настояват да им се обясни защо никой не е информирал работещите в културния институт за опасността от натрупването на такъв дълг? И недоумяват защо за това не е ставало дума на срещите с представители на колектива, които проведе миналото лято изпратеният специално в Русе заместник-министър на културата Румен Димитров. Впрочем той тогава увери, че лично ще наблюдава и контролира работата на временните ръководства, припомнят авторите на писмото.
Те заявяват твърдо: „Считаме, че е задължително да се проведе обещаната финансова ревизия от Агенцията за държавен и финансов контрол и Сметната палата, за
да се установят виновните за това състояние на института
и да им бъде потърсена отговорност!
Некоректно и неморално е да бъде доведен до фалит един държавен културен институт, да се натоварва колективът и новото ръководство с дълг, за който те нямат никаква вина, а виновниците да останат безнаказани! Всеки директор на държавен културен институт е материално отговорно лице и носи предвидената в закона отговорност“, припомнят те.
Според тях „Методиката за определяне на средствата по чл.23а от ЗЗРК на държавните културни институти, които осъществяват дейност в областта на сценичните изкуства, трябва да бъде променена - поне за институтите в областта на музиката и танца. За да не се стига до такива поредни абсурдни ситуации, че един институт вместо да бъде възнаграден за високи постижения, да е „наказан“ с непосилни за изплащане финансови задължения, произтичащи и акумулирани от тази методика. Невъзможно е, да не кажем нелепо, да изпълняваме вечно „Последната грешка на Нешка“, за да осигуряваме все същите високи приходи!“, пишат хората от операта.
Въпросната методика вгорчава живота на кажи-речи всички директори на културни институти в последните години. Стига се до нонсенс - шефове на театри полугласно обявяват, че всъщност те
нямат интерес техните институти да работят с пълни сили
Защото всеки приход свръх предишния заявен ги обрича задължително да набавят още и още печалби. Така качествената и всеотдайната работа излиза, че не само че не се поощрява и възнаграждава, а напротив, носи негативи, загуби и нерви. Това омагьосано перпетуум мобиле обаче очевидно се харесва на тези, които са му задали параметрите. И понеже голяма част от театралните директори вместо да възразяват и опонират с аргументи - тоест, вместо да ритат срещу ръжена, са му намерили цаката: не се напрягат особено, карат полекичка и се радват на относително безметежие.
С това очевидно не желаят да се примирят в колектива на Русенската опера. Затова искат в писмото си ясни и отчетливи отговори и промяна на статуквото, което ги обрича.
Дали и какви отговори ще получат - предстои да се види.