Хачик ЛЕБИКЯН
Вече всеки русенец, който поназнайва новата история на своя град и е наясно със споровете, които се водеха по този повод, ще отговори - как кога, на 11 август 1909 година, на откриването на Паметника на свободата?
Наистина ли?
Да, досега това беше верният отговор. Но
ето какво показват последните изследвания по този въпрос.
Скулптор на този архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение е италианецът Арналдо Цоки (1862-1940). В България неговите творби са Фонтанът на Деметра в Пловдив (1892), Паметникът на свободата в Севлиево (1894), Паметникът на загиналите румънски войни за освобождението в Оряхово (1903), монументът на Цар Освободител в София (1907) и Паметникът на свободата в Русе.
На снимката опълченците и поборниците са в две редици - задните са прави, а тези отпред - на коляно. Те са 60 души, номерирани, а под снимката има списък с техните имена. Опълченците са с пушки, униформи и ордени.
Анализът на фактите показва, че
тези две събития - снимането и откриването, ги дели точно една година.
Всички са съгласни, че откриването е станало на 11 август 1909 година, а не през 1908-а. Това автоматично означаваше, че е сбъркана годината (1908), която е напечатана под снимката. Но тази снимка не е възможно да е направена на 11 август 1909 година, да е изготвено клише и да е отпечатана в същия ден във вестника към репортажа за откриването по чисто технически и технологични причини, свързани с тогавашното ниво на фотографията и печатарството.
В деня на откриването на паметника вестник „Северна поща“ излиза с притурка, в която е публикувана въпросната снимка. Това би затруднило печатарската техника дори преди 3-4 десетилетия. Тогава? Тогава на помощ идва малка фалшификация - не злонамерена, а в полза на читателя. И за излизане с едни гърди пред конкуренцията, разбира се. Само че това се оказва малко покушение върху истината, чието значение с годините става толкова голямо, че се стига до подмяна на обективен исторически факт.
Как става това?
Просто издателите на „Северна поща“ са
използвали вече готовата преди една година снимка.
Има още един аргумент в подкрепа на това твърдение.
Не е възможно в деня на освещаването (11 август 1909 година), когато централният площад цял ден гъмжи от хора - празнично облечени русенци и гости от други градове, Градската градина да е празна, както е видно от снимката.
Всъщност тя наистина е правена в 1908 година (както пише на нея), но тогава не е извършено освещаване. Има такава идея, но поканеният да присъства на церемонията почетен председател на Русенското поборническо-опълченско дружество княз Фердинанд не се отзовава. Опълченците, разбирайки, че официалната церемония се отлага, решават по повод на 30-годишнината от Освобождението да облекат бойните си униформи и с пушките си да се снимат пред наскоро завършения паметник. И тази снимка става част от историята на Русе.
Поглеждаме година напред. Датата е 11 август 1909 година. Цялата празнична атмосфера в центъра на града от този ден е запечатана на една голяма снимка с размери 40 х 50 см., каширана. Тя е направена от балкона на банка „Гирдап“ (сега Европейски информационен център) в западна посока. Виждат се Паметникът на свободата с бялото платно, покрило статуята, Градската градина, централният площад с граждани, шпалир от войници, Доходното здание и хотел „Тетевен“.
На този ден опълченци от цяла България все пак са си направили снимка на стъпалата на паметника,
но тя е съвсем друга. На нея те са около 200 души - и с цивилни дрехи, и с опълченски калпаци, заедно със знамето си. Затова, че тази снимка е от деня на откриването на паметника, свидетелства бялата панделка на барелефа от челната страна, която е била заедно с бялото покривало върху статуята. Освен това снимката не може да е от друга година, тъй като по това време в Русе вече няма толкова много живи опълченци.
Бел.на автора: Изказвам специална благодарност на Живодар Душков, който ме уведоми за притурката на вестник „Северна поща“.