Операта възражда „Луд гидия“ 51 години след първата премиера

Огромен интерес предизвиква новата премиера на Русенската опера - „Луд гидия“ на Парашкев Хаджиев. Билетите за премиерата на 9 февруари са изкупени отдавна, тези дни свършиха и билетите за второто представление на 23 февруари. На русенци ще им се наложи да чакат в следващите месеци заглавието да се появи отново в програмата на операта или да проследят неговите гастроли в страната. На 17 май представяме „Луд гидия“ на сцената на Софийска опера, на 5 юли гостуваме с него на Античния театър в Пловдив, а на 3 август го играем на крепостта Царевец във Велико Търново, съобщи вчера директорът на Русенската опера Иван Кюркчиев. 
Той припомни, че това хубаво и отдавна непоставяно заглавие беше част от неговата програма, с която спечели директорското място в русенския културен институт. Първото показване на тази опера на Парашкев Хаджиев в Русе е било през 1967 година, като 
в главната роля е пял незабравимият русенски тенор Николай Здравков
През 80-те години операта прави нова постановка на тази класическа творба, тогава вече партията на Луд гидия се изпълнява от днешния директор Иван Кюркчиев, а Николай Здравков пее Кадията. И тъй като в събота, на 10 февруари, се навършват 95 години от рождението на големия оперен глас, с който Русе не спира да се гордее, ние посвещаваме премиерата на 9 февруари на неговата светла памет, каза Кюркчиев. 
Режисьор на спектакъла е проф.Павел Герджиков. За него това е първо докосване до българското класическо произведение. Имам в биографията си над 20 български оперни заглавия, в които съм участвал като изпълнител, немалко постановки съм направил като режисьор, но ето че сега за първи път работя точно „Луд гидия“, разказа професорът. Той не скри, че 
за него Русе е едно изключително емоционално място
което той досега е свързвал най-вече с множеството си участия във фестивала „Мартенски музикални дни“, но също и с партньорство с операта. Пял е с Пенка Маринова в „Дон Жуан“ и „Вълшебната флейта“, с Кирил Кръстев в „Севилският бръснар“ - при това не къде да е, а в Латинска Америка, режисирал е „Сватбата на Фигаро“, „Любовен еликсир“, „Дъщерята на полка“, „Момчил“... И ето че сега се стигна до „Луд гидия“, усмихва се Павел Герджиков. В своята постановка той се придържа към обичания от него „условен буквализъм“ - запазвайки духа и очарованието на оригинала, внася на сцената много слънце и светлина. Това е една от най-обичаните български опери и аз искам, без да повтарям това, което съм виждал в други постановки на други сцени, да направя така, че зрителят да се усмихне, а след спускането на финалната завеса у него да остане онзи хубав послевкус, който да запази усещането за празничност, казва режисьорът. 
За първи път пее ролята на Луд гидия Николай Моцов. Преди десет години станах лауреат на наградата „Парашкев Хаджиев“ и оттогава 
за мен тази роля е мечта, каза Моцов
Партията е много трудна, но в крайна сметка тя е резултат от работата на всички на сцената и в оркестрината, добави тенорът. 
Първо дирижиране на това заглавие прави и 25-годишният Димитър Косев. Талантливият диригент е щастлив, че се е завърнал в операта в родния си град, след като две години работеше в Старозагорската опера. Колкото и необичайно да прозвучи, защото може би от млад човек като мен се очаква да прави нещо нестандартно, аз винаги се придържам към традицията, особено когато става дума за класически произведения, към които изпитвам респект, каза Косев. И добави: „За разлика от останалите колеги, които разказват много на тази пресконференция, аз няма да бъда многословен. Аз ще говоря в петък в 19 ч, от диригентския пулт“. 
И други от постановъчния екип празнуват „премиери“ - малки и големи, с новия русенски „Луд гидия“. За авторката на костюмите Цветанка Стойнова паметно остава запознанството и работата с Павел Герджиков. И, разбира се, искреното й възхищение от работата на великолепните по думите й ателиета на Русенската опера. 
Вие имате един от най-добрите моделиери на мъжки и женски театрални костюми - това е Теодора Бонева
каза Стойнова. И издаде една от „малките тайни“ в подготовката на спектакъла: на сцената зрителите ще видят 60 персонажи с 346 различни костюма. 
За първи път работи с русенската трупа и хореографката Анна Пампулова. За нея пък провокацията е била в това, че отработва хореография не с танцьори, а с хористи и солисти. Много са всеотдайни и чудесно се справят със задачите, които поставям, призна Пампулова. 
Премиерно на оперната сцена стъпват и танцьорите от Фолклорен танцов театър „Найден Киров“, на които са поверени танците в постановката. След като вече на два пъти те се вписаха в спектакли на драматичния театър „Сава Огнянов“, сега пробваме да видим дали ще се справим с това ново изпитание, каза художественият ръководител на ФТТ Богдан Донев. Според него момичетата и момчетата му добре се вписват в оперния пъзел и ще успеят да вдигнат градуса на настроението на сцената си в салона. 
За ръководителя на хора Пламен Георгиев това е първа творческа изява в новата му роля. Водя война на живот и смърт за дикция и артикулация, за артистично поднасяне на текста, вметна той. 
И може би единственият, за когото новата постановка на „Луд гидия“ е в някакъв смисъл завръщане към нещо вече изпитано и преживяно, това е сценографът Иван Токаджиев. За мен е чест поканата на Иван Кюркчиев, която ми дава възможност да затворя символично един 40-годишен цикъл, каза художникът, когото русенци добре познават като съгражданин и като творец, макар и вече от доста време да живее в София. Той е работил и за предишната постановка на русенска сцена. Тогава 
работих под строгия поглед на самия автор Парчо
/композитора Парашкев Хаджиев/, затова сега се опитвам да направя всичко онова, което Парчо, Бог да го прости, не ми даваше по ред съображения да правя, призна Токаджиев. Правим една лека преносима конструкция, една визуална структура, върху която да се развие действието, а тя пък би могла „да легне“ идеално и на Античния театър в Пловдив, и на Царевец, и на който и да било градски площад, обясни художникът. 
Според Иван Кюркчиев Русенската опера вече се завръща към истинската си същност и към блясъка, който поколения наред добре познават. „Моята цел е да върна голямата оперна класика на сцената, но не за да се изиграе едно представление един-два пъти и повече никога да не се покаже. Престъпно е този колосален труд - на солисти, музиканти, балет, както и на майсторите на декорите и костюмите, да се прахосва на практика с еднократни появи. Ако не направиш постановка, която да стои в репертоарния план поне една-две-три години, значи нещо не е наред“, убеден е директорът. И припомня: „Ето, направихме нова постановка на „Мадам Бътерфлай“, възстановихме „Трубадур“, за „Мартенски музикални дни“ вдигаме „Макбет“ - мащабна творба, която никога не е играна в Русе. След това предстои 
известният италиански художник и костюмограф Марио де Карло да направи костюмите на „Набуко“ 
и да подготвим нова версия на тази творба. Много се надявам да успеем да направим и нови декори, каквито се полагат, за „Аида“. А на 23 юни съм обещал на кмета Пламен Стоилов да направим един красив подарък на Русе и русенци - сценична версия на „Кармина Бурана“ пред сградата на операта! Тя ще бъде с наш декор, с наши солисти, с наш балет!“. 
Работата е много, не са малко и подводните камъни, с които се сблъсква новият екип на операта след назначаването на новия директор Иван Кюркчиев. Постепенно вървим към нормализиране на ситуацията, за да могат колегите да се чувстват спокойно и да решават творческите задачи, без да се притесняват за други неща, казва директорът. Радва се, че вече е успял да вдигне заплатите на хората, постепенно регулира стопанските проблеми и партньорствата на културния институт, за да бъде всичко „ред по редом“. Вдигнахме и цените на билетите, те вече варират между 15 и 30 лева - на няколко срещи с колеги от други оперни театри стана ясно, че такива цени като русенските /от по 6 лева - б.а./ просто няма, обяснява Кюркчиев. Знам, че русенци не са от най-заможните хора, но все пак изкуството и трудът на хората в операта си имат своята цена. А понякога дори се проявява и другият ефект с отрицателен знак - че когато цените на билетите са прекалено ниски, хората започват да си мислят, че е ниско и качеството на продукта, който ще получат. Затова няма да ги разочароваме“, обяснява директорът.