Русенският мъжки баскетбол като донор на „Берое“ и „Морето“

Новината, че русенският баскетболист Филип Виденов е подписал договор с „Берое“, предизвика лека изненада. Смяташе се, че 37-годишната звезда ще приключи кариерата си в Иран, но той реши да играе за отбора от Стара Загора. Да споменем за статистиката, че „Берое“ ще е 21-ият тим в спортния път на Виденов!
Този „трансфер“ ни провокира да помислим колко баскетболисти от школата на „Дунав“ играят днес елитен баскетбол. Мислихме, мислихме и се сетихме за още петима. Може и да пропускаме някого - ако е така, молим да бъдем извинени.
Другият въпрос, който възникна, бе, дали ако тези състезатели бъдат върнати в Русе, „Дунав“ ще има достатъчно добър отбор за място в елита. Тази тема обаче е прекалено сложна и по нея могат да се произнесат само специалистите.
Но да започнем със списъка на загубените /засега/ за русенския баскетбол състезатели. 
Филип Виденов ще завари в „Берое“ двама възпитаници на „Дунав“ - Николай Николов и Николай Титков. За Николов /роден през 1994 година, висок 196 сантиметра/ не може да се каже, че е редовен титуляр, но е любимец на старозагорската публика и често играе в ключови мачове. Той е безспорен талант.
Роденият през 1998 година Титков /ръст 184 см/ е символичен засега състезател на мъжкия отбор. Тренира наравно с първия състав, има и своите, макар и малко, минутки за изява. Той обаче е много млад, така че бъдещето, както се казва обикновено и в клише, е само пред него.
„Дунав“ е добър донор и за отбора на „Черно море Тича“ /Варна/. Там имаме 3 момчета - Симеон Илиев и Николай Вихренов отпреди, а вече и Димитър Илиев. 
204-сантиметровият Илиев е основен състезател на „моряците“. Той е в златна спортна възраст със своите 28 години. 
Вихренов /роден през 1994 година, ръст от 199 сантиметра/ обиколи доста отбори. Във Варна отиде от „Спартак“ /Плевен/. Малшанс за него бе, че дълго лекува контузия. 
За Митко Илиев писахме само преди два дни. Той направи добър дебют и заслужи похвали от треньора Дарин Великов.
Та дали тези 5 момчета, ако прибавим и опитния майстор Филип Виденов, могат да са в основата на добър „Дунав“ с елитен статут?
Въпросът звучи наивно. Ако такъв вариант бе налице, те и сега щяха да играят за Русе. Кой знае пък - може един ден мъжкият баскетбол в Русе да си намери спонсор като волейболния клуб и картинката да изглежда по-пролетна.
Хората са налице, остава мечтата. Дотогава само ще си говорим, че Русе е баскетболен град с играчи в Стара Загора и Варна.