Проф.Петя Шопова е завършила юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Народен представител в 36 и 38 Народно събрание, зам.-председател на 38 Народно събрание.
Адвокат в Софийска колегия. Член на Международната организация на защитниците по наказателни дела.
Председател на неправителствената организация „Институт за наказателна политика и превенция“. Учредител на българския клон на международната организация „Прозрачност без граници“. Член на Българската асоциация по криминология.
Преподавател по криминология, наказателно и наказателно-изпълнително право в юридическия факултет на Русенски университет.
Създател на Експерименталния пробационен център-Русе.
Ръководи и участва в проекти, свързани с приложната криминология.
- Проф. Шопова, вие работите в областта на криминологията, т.е. изследвате престъпността. Защо е този взрив на насилие през последните години, включително насилие върху жени в семейството?
- Въпросът, който поставяте, е много сериозен. Той е свързан с младежката престъпност и с насилието при всички видове престъпност. Извършват се все повече престъпления по хулигански подбуди.
Голям проблем в България е, че много деца не ходят на училище, както и че там в отношенията между тях има много насилие, което се дължи на общата атмосфера в обществото. Агресията расте, защото има тежки социални проблеми, които се задълбочават. Официалната статистика твърди, че има ръст в икономиката, но всъщност българската икономика е в тежко състояние, няма достатъчно работни места, а там, където ги има, заплатите са ниски. Младите хора, особено в малките населени места, или няма къде да работят, или работят за много ниски заплати и се чувстват неудовлетворени. Следя процеса още от 1994-1995 г. Има цели селища в страната, където младите мъже не работят. През деня те общуват със свои приятели в същото положение, употребяват алкохол, защото имат нужда от отдушник. В такива семейства жените работят при ниско заплащане, децата им се отглеждат с тези малко средства и неудовлетворението на мъжете от живота и че не могат да издържат семейството си, прелива в агресия. Например в Родопите безработицата беше много висока още през 90-те години, положението е такова и сега. Там млади мъже, за които човек никога не би предположил, че са домашни насилници, се превръщат в такива. Този процес се пренесе в цялата страна.
Има и още една причина.
Електронните медии и социалните мрежи утвърждават агресивни модели на поведение
Ако погледнем нашите телевизионни програми, риалити програми, във филмите, дори и в новините, има утвърждаване на агресивни модели. Друг проблем е общуването в обществото, включително в парламента. Когато бях в 36-тото Народно събрание, а това беше непосредствено след промените, напрежението беше ужасно. С колегите обаче успяхме да започнем нормални дискусии. В 38-то НС имаше култура на дискусията, противопоставяне на тези със сериозни аргументи и с добър език. Сега с болка наблюдавам отношенията между депутатите и изграждащия се модел на народния представител, който се държи грубо. Това е неправилно. Депутатите трябва да въведат друг тон на дискусията.
Комбинацията от социално-икономически проблеми, нарастваща агресия в обществото и агресивни модели на поведение довежда до това, което виждаме.
- Защо дори мъже, които не страдат от липса на пари, също малтретират съпругите си? Може ли да се приеме, че се раждат хора, които са склонни по-лесно да губят задръжки, казано по-просто - хора, които са лоши?
- В криминологията има теория за социалната дезорганизация. Когато едно общество не е достатъчно хармонично, когато е дезорганизирано, е възможно да се извършат повече престъпления, защото при липса на социална организация хората не се съобразяват с нормите. Въпросът, който поставяте, е свързан с моралните устои. Преди обществото беше устойчиво, спазваха се моралните норми на общуване. Друга причина е недостатъчната способност на институциите да работят. В Русе наши студенти изследваха домашното насилие преди 10 години и установихме, че за издаването на заповед за незабавна защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) понякога делото се насрочва бавно. Дори то да приключи в разумни срокове, мерките, които се налагат, действат 18 месеца, след което трябва отново да се образува дело. Трябва да се усъвършенства ЗЗДН. Проблем е също, че
жертвите не винаги се обръщат към институциите, защото не им вярват, а ако се обърнат - институциите не винаги реагират
В страната няма достатъчно центрове, в които да бъдат настанявани жените и децата жертви на насилие, нито достатъчно процедури, чрез които да бъдат защитени.
- По мои наблюдения голяма част от престъпниците извършват чести, но дребни кражби, защото нямат средства. Не трябва ли да се помогне на такива хора да си стъпят на краката, за да не нарушават закона?
- Проблемът отново опира в липсата на достатъчно работни места, а и работодателите не желаят да вземат хора, които са осъждани. Държавата трябва да стимулира тези, които наемат бивши затворници. Така че пак сме в сферата на пазара на труда. А и не забравяйте, че от затворите излизат не само извършители на нетежки, но и извършители на тежки престъпления - хора, които показват агресия. В началото на нашия разговор казах, че много ме тревожат престъпленията, извършени по хулигански подбуди, защото мотивът на извършителите им е
да покажат своето его, да се изявят, но не в сфера, в която трябват усилия, а чрез насилие
Тази агресия е безадресна, но всъщност е към цялото общество. Тя трябва да бъде изследвана и един от докторантите, които аз ръководя, се занимава именно с такова изследване. Много сложно, но и много важно е да се види профилът на извършителите, за да могат да се набележат методики за превенция. В България криминологията не се използва, закриха се институтите за криминологични изследвания към Министерството на правосъдието и към МВР. Сега криминологични изследвания се правят в университетите и в неправителствения сектор. Ние в Юридическия факултет на Русенския университет развиваме сериозно криминологично звено. Още през 2003-2005 г. тук имаше голям проект за Експериментален пробационен център, който ние създадохме, преди да се приеме законодателството за пробацията. В изследванията, които сега правим във факултета, анализирахме женската престъпност на територията на региона, институциите, които работят с жените правонарушителки, а сега изследваме пробацията в 10-годишния период. Имаме желание, това е и моя мечта, да се създаде Център за криминологични изследвания. Всъщност той и сега съществува, но искам той да се развие. На този център могат да се възлагат задачи от институциите и чрез национални и регионални изследвания да се проследяват тенденциите на престъпността като цяло, по видове престъпност, по извършители и най-важното е да се създават профили на правонарушителите и методика за работа с тях.
- Какво кара младите хора да извършват тежки престъпления против личността?
- Понякога търсенето на емоция. При непълнолетните малко преди 18 години, както и при младите пълнолетни от 18 до 25 години желанието за емоция ги тласка към нарушаване на закона. Факторите на микросредата са семейството, училището, и приятелския кръг, като винаги са били подреждани в този ред -
най-силно влияе семейството, след това е училището, а накрая са приятелите.
Ако семейството обаче е с родители, които са непрекъснато на работа или единият е в чужбина, или пък и двамата, а децата са оставени на грижите на бабата и дядото, нещата се променят. Ако на децата не им е интересно в училище и нямат любим предмет, вниманието им се насочва към други занимания. В тази възраст те трябва да се занимават извънучилищно с това, което им харесва, и да пробват различни знания и умения - в областта на изкуството, на спорта, всичко, което може да им донесе удовлетворение, да творят и едновременно с това да общуват с връстниците си. Това не се случва, защото в самите училища вече няма възможност за такава дейност. Сега извън училище се създават центрове, но са платени. Свободното време на децата е оставено на самите тях и приятелите могат да повлияят зле. Вторият сериозен проблем е общуването в социалните мрежи. Детето е във виртуалния свят повече, отколкото в реалния. С кого общува в него, какви внушения се правят там не винаги се знае от родителите. Тежка задача на всички държави, в това число и на България, е
да се види каква е картината в социалните мрежи, тъй като там може да има различни опасности за децата
На първо място общуване с недобронамерени възрастни. Много опасни са порно сайтовете, сайтовете за запознанства, както и игрите, в които се убива човек. В такъв случай детето не може или по-скоро не иска да си представи, че ако това се случи реално, някой наистина ще бъде наранен или убит. Не може да се овладее виртуалният свят, ако реално не се общува с децата. Това са много тежки въпроси, те не са само в България. При нас обаче във всички публични образи, модели, начин на общуване има много грубост, няма изисканост и изисканият човек не е модел за подражание. Моделът за подражание е грубият, арогантният, този, който се налага със сила.
- Ниските наказания, включително и за убийства, не са ли причина за ръста на престъпността?
- Общественото мнение е такова, но мисля, че това не е така. Не смятам, че съдът в България е снизходителен. Най-сериозният проблем, според мене, е свързан с условното осъждане.
Когато хора, особено с по-ниско образование и култура, са условно осъдени, те смятат, че всъщност не са осъдени
защото никой не се занимава с тях, не ги контролира. Законът дава възможност на съда да налага пробационни мерки на условно осъдените, но той не го прави. Този проблем съществува както в Русе, така и в национален мащаб. Още когато започнахме разговорите за пробацията през 2001 г., обсъждахме, че при условно осъждане на практика хората са безконтролни, още тогава половината от наказанията лишаване от свобода бяха условни, а сега са повече от половината. Тревожно е, че пробацията в България не само не се развива, а има отстъпление. По-рано имаше 28 областни пробационни служби и 99 районни пробационни служби по територията на всеки районен съд. Сега има едва 7 областни пробационни служби и ако не се лъжа, 25 районни пробационни служби. Непрекъснато се отнемат средства от системата за изпълнение на наказанията. Русенската областна пробационна служба, която беше много силна, сега е превърната в районна, областната е във Велико Търново. Това е абсолютно неправилно, показва неразбиране на управляващите за ролята на пробацията.
Колкото повече затихва дейността на пробационните служби, толкова повече ще се абсолютизира лишаването от свобода
а ако няма условия в затворите, нещата ще се влошават и изпълнението на наказанията ще се обезсмисли. Така се получи с водачите, управлявали моторно превозно средство с над 1,2 промила алкохол в кръвта. До 2015 година те се осъждаха на пробация и с тях се работеше конкретно. След това законът беше изменен като демонстрация на засилване на борбата с този вид престъпления. Пробацията отпадна и остана лишаването от свобода, което в повечето случаи се налага условно. Когато имаше пробация, тези хора бяха включвани в програми за въздействие за промяна на нагласите и преодоляване на алкохолната зависимост, сега никой не се занимава с тях.
- Споменахте, че сте изследвали женската престъпност в региона. Какви са изводите?
- Делът на жените - извършителки на престъпления в България, не е голям. Той се движи между 6% и 10% от общата престъпност. Същото се отнася и за Русенския регион. В нашето регионално изследване установихме, че могат да бъдат разделени на две големи групи - на извършителки на престъпления против собствеността - главно жени с ниско образование, и на извършителки на длъжностни и документни престъпления - главно със средно и висше образование. Установихме, че при изпълнение на наказанието пробация с жените се работи добре, те стриктно изпълняват наложените им пробационни мерки. Част от тях имат сериозни семейни проблеми и отрицателната роля на семействата им се е отразила в начина им на живот.
В последните години в страната се засилва агресията при момичетата. Това става най-често в училище, а мотивът е ревност или завист, което е много шокиращо. Срещу това може да се работи само с методите на възпитанието и на ангажирането на свободното време, на показване на интелектуални, а не на примитивни модели за подражание. Ако искаме децата да се развиват хармонично, трябва да променим обществената среда.