Коледно-новогодишната пълнена пуйка не е кацнала веднага на празничната трапеза. В началото била гъската. Нейното жертвоприношение може да се проследи до древни времена, когато била поднасяна на езическите богове. Защо точно гъска? Те са мигриращи птици и следват слънцето - отлитат на юг през зимата и на север през лятото, и по тази причина в съзнанието на древните хора били свързани духовно с огненото светило. Гъските се появявали и изчезвали във важни моменти на астрономическата и селскостопанската година и това ги правело идеални жертви по време на празници, свързани с движението на слънцето.
В Древен Египет гъската свързвали с бог Ра - най-могъщия, създател на света и хората, който се излюпил от златно яйце, оставено от гъска в Нил. Затова напролет му я принасяли в жертва, а наесен я жертвали за Изида и Озирис - богинята на природата и богът на смъртта, перфектната двойка символ на края на селскостопанската година. Китайците пък вярвали, че гъската е янг - силата на огъня и слънчевата енергия, затова задължително присъствала на трапезата по време на ритуали, които извършвали в ранни зори или по здрач. Скандинавците, келтите и славяните слагали на трапезата си гъска само на важни празници като Коледа и Нова година. Дори на еврейската Ханука - празника на светлината, традиционното ястие било печена гъска. А какво да кажем за Рим, спасен от свещените гъски от храма на Юпитер, които при вида на атакуващите гали вдигнали врява и събудили не само заспалите стражи, но и всички жители. В Германия и Австрия на Деня на св.Мартин се сервира специалната Мартинова гъска с кнедли и червено зеле, защото благодарение на гъските той станал епископ на Тур. По цвета на гъшите гърди пък гадаели каква ще бъде зимата - бели означавало много сняг, а кафеви - много студ.
Дълго време гъската била единствената официална птица за празниците, но постепенно на трапезата започнали да се появяват и други. Богатите харесвали на масата им да има паун или лебед, по-бедните се задоволявали с чапли и дропли. Най-популярният метод за приготвянето им бил печенето. През 12 век всяка печена птица си имала специален сос. За гъската например бил винено-чеснов, защото се смятало, че без него храната нямало да бъде усвоена добре. Лебедът пък се сервирал със сос, приготвен от кръвта му. Птиците се пълнели преди печене с галета, мляно месо, билки, подправки и сушени плодове, но през 18 век започнали да пропускат плодовете, а на мода излязъл гъшият черен дроб. Паунът бил сервиран с перата, като преди това го одирали заедно с тях, за да може след изпичане птицата отново да бъде „облечена“. Между 1274 и 1634 г пауните били най-скъпите птици, следвили ги лебедите и гъските. До 17 век паунът бил напълно изоставен като празнично ястие, защото не само се приготвял трудно, а и месото му било трудно смилаемо. Лебедът бил по-популярен сред благородническите семейства и понякога се сервирал с пера, а клюнът му бил позлатен и натъпкан с напоен с алкохол хляб, който за по-голям ефект се запалвал. Още докато тези птици били деликатес, през 12 век английското кралско семейство ги обявило за своя собственост и днес, въпреки че не се консумират, всички лебеди в кралството принадлежат на Елизабет Втора.
На масата обаче се появила една птица, чието родно място било Мексико и Централна Америка. Дивите пуйки не били пуйките, които познаваме днес. Те били интелигентни, ярко оцветени птици, живеели на стада и някои индиански племена, като сиуксите например, ги свързвали със слънцето. Тяхна легенда разказвала, че опитвайки се да вдигне Слънцето, пуйката изгорила перата на главата си и затова била плешива. Когато пуйките дошли в Стария свят през 1523-24 г., те вече били опитомени от ацтеките и индианците. Според една от версиите птиците били докарани от испанските кораби на конкистадора Ернан Кортес, според друга - от испанския мореплавател Себастиан Кабот. От Испания те се разпространили из цяла Европа. Европейците харесали пуйката, защото се приготвяла лесно и била вкусна, но се смятала за екзотична птица и в началото само богатите можели да си я позволят. Но започнали да я отглеждат във ферми и до 18 век пуйката станала най-предпочитаната птица за Коледа и Нова година.
Съвремените домашни пуйки се развъждат с по-големи гърди и повече бяло месо. Традиционно празнично ястие са на много места в света и всяка страна има свой начин за приготвянето им. В Лисабон например фермерите изваждат на улицата стадата си, клиентите спират и си избират птица. Преди да я заколи, фермерът насила налива алкохол в гърлото й я оставя за известно време, докато вътрешностите й се мариноват. Бразилците имат подобна техника, но използват ром. В Мексико пък я сервират със сос от шоколад и люти чушки. В Испания я пълнят с трюфели, в Бургундия - с кестени. У нас традиционно пуйката се пълни с ориз и собствените й вътрешности, след което се пече. Най-често е придружена от кисело зеле.
Пълнена пуйка върху кисело зеле
Необходими продукти:
1 пуйка около 5-6 кг
1 кисела зелка
200 г сланина
100 мл олио
2 с.л. червен пипер
черен пипер
за плънката:
200 г ориз
200 г гъби
1 глава кромид лук
1 шепа стафиди
80 г краве масло
мащерка
чубрица
черен пипер
сол
Начин на приготвяне:
Пуйката се измива добре и се подсушава. Намазва се отвътре и отвън с черен пипер и сол. Зелето се нарязва на ситно. Поръсва се с червен и черен пипер и се разбърква.
За плънката лукът и гъбите се нарязват на ситно. Задушават се в маслото за няколко минути. Оризът се измива и се отцежда от водата. Прибавя се към гъбите и лука и се запържва за минута. Накрая се прибавят стафидите и подправките. Залива се с 1 ч.ч. вода и се оставя на огъня за около 10 минути. С тази плънка се пълни пуйката и се зашива.
Зелето се нарежда в подходяща тава. Залива се със 100 мл олио, 1,5 ч.ч. зелев сок и 1,5 ч.ч. вода. Върху него се слага пуйката.
Сланината се нарязва на тънки филийки. С клечки за зъби всяко парче се забива в пуйката, след това цялата се покрива с цели листа зеле. Пече се на слаба фурна за около 4 часа, като през първите 2 часа съдът е завит с алуминиево фолио. При нужда се долива вода и зелев сок в съотношение 1:1.