Близки, колеги и приятели на офицерски кандидат Антон Петров се събраха вчера на гроба му в Русе, за да почетат паметта му. Преди 14 години русенският рейнджър загина заедно с още четирима български бойци при атентата срещу база „Индия“ в Кербала.
Антон си отиде само две седмици, след като навърши 26 години. По традиция на 27 декември майката му Иванка Петрова прави панихида, на която винаги идват и бойните му другари, служили заедно с него в 68-а бригада „Специални сили“ в Пловдив. С падане на колене, венци и цветя и традиционната запалена цигара те отдават почит на своя брат, загинал в изпълнение на военна мисия.
„Ние се прекланяме пред неговата памет днес, но ние се прекланяме по този начин и пред една частица от славната история на специалните сили, славната история на българската армия“, каза в словото си бригаден генерал Явор Матеев, началник на 68-а бригада „Специални сили“. Той поднесе думи на съчувствие към близките на Антон и от името на военния министър Красимир Каракачанов.
Тази година Иванка Петрова е малко по-обнадеждена. Майката от години води битка държавата да поеме ангажимент към близките на загиналите войници. Ден преди панихидата БСП обещаха да предложат промени, които да позволят семействата да получават социални добавки.
„Това е последната ми надежда след 10 години борба. Поне някоя политическа партия пое ангажимент за промяна. Да видим, времето ще покаже. Болката от загубата няма как да отмине, ние просто свикваме да живеем с болката, с липсата“, сподели Иванка Петрова.
„Никой не е предприел по-сериозни мерки, за да се направи нужната поправка в кодекса. Това което искаме е да се изравнят правата ни като на родителите на загиналите в казармата. Вече десет години се борим за това. Надявам се от тук нататък да има резултат. Искаме все пак да усещаме, че държавата стои до нас, че не сме забравени. Ние сме хора на възраст, децата ни ги няма“, каза ден по-рано след срещата в София Иванка Петрова.
А че не става дума за пари, а за отношение, говори дори само фактът, че в памет на Антон всяка година майка му връчва стипендия на ученик от гимназията по корабостроене в Русе, където е учил някога и нейният син.