Първият гол на „Лудогорец“ срещу „Дунав“ при победата на разградчани с 2:0 беше от стопроцентова засада. Ще кажете - какво толкова, шампионският тим бе по-добър и заслужено стигна да успеха!
Така е, но когато те съборят с нередовно първо попадение, иди и се бори срещу селекция като тази на „Лудогорец“. Този гол всъщност „нарисува“ мача до края. Удар под кръста, заспиваш, получаваш още един шамар в рамките на минута и всичко отива по дяволите.
Да, страничният рефер Димо Вълчев ще намери оправдание - така видял, така преценил, според него всичко било редовно. Но дори няма да му се наложи да реди подобни клишета, защото никой няма му иска обяснение. Обяснения се искат само от съдии, сгафили срещу „Лудогорец“, „Левски“ и ЦСКА. Другите минават между капките. Малките отбори редовно поемат боя, а когато случайно им се даде рамо, го отнасят още по-жестоко в следващите мачове. Ей така, за компенсация, един вид. Да знаят къде се намират и да си натискат парцалите.
Ако се направи една статистика, тя със сигурност ще покаже, че съдийските издънки в полза на трите големи тима у нас са в съотношение поне 80 на 20.
Обърнахме вчера с хастара всички спортни медии, за да прочетем какво пише за първия и нередовен гол на Марселиньо. Тук-там конфузът на Вълчев е маркиран отгоре-отгоре като „съмнително положение за засада“. В другите писания няма и подобен намек. Есенцията е: „Марселиньо е герой с двата си гола!“
И толкова!
Докато кучетата си лаят и керванът си върви, футболът ни ще крета. Повечето съдийски грешки може и да са неволни, но защо са насочени само в едната посока? Има ли тенденция, няма ли?
Разбира се, че има. Когато властва страхът от юмрука на силните, винаги ще се правят грешки в полза на „Лудогорец“, „Левски“, ЦСКА. Само че така не се помага на никого, най-малко на лудогорци, които наистина бяха по-добрият отбор в мача срещу „Дунав“.