Да успееш благодарение на труд, талант, смелост и накъде без малко късмет - това е фокусът на необичайната, интересна и силно мотивираща книга „Вдъхновяващи истории за успели българи“. Идеята за написването й е на Иван Белчев - млад русенец, посветил част от енергията си на създаване на онлайн списанието „Амбиция“, което не търси пикантното, жълтото, скандалното, а нещо много по-важно, по-ценно и по-смислено - позитивното. В книгата са включени разговори и разкази на 50 наши сънародници доказали способностите си и силата на духа си по различни краища на света. Сред тях има е немалко русенци, които ви представяме с изричното съгласие и пълното съдействие на Иван Белчев. Днес ни гостува д-р Антон Борисов. С него разговаря Диян Русев. Заглавието е на редакцията.
Той се катери смело по върховете на успеха както в личен, така и в професионален план. Той е млад, успешен и се занимава с благотворителност в свободното си време. Неговото име е Антон Борисов - ветеринарен лекар с успешна клиника във Франция. Как се преодоляват страхове, как се рискува, кое е важното в живота и как да бъдем себе си, за да израстваме всеки ден? Даваме думата на д-р Борисов.
- Здравей, Антон, разкажи ни малко за себе си. Откъде си родом, какво си завършил и с какво се занимаваш към днешна дата?
- Казвам се Антон Борисов, на 30 години съм. Родом съм от град Русе. Завърших гимназия за европейски езици в родния си град с френски, английски и испански език.
Благодарение на г-жа Якова продължих образованието си във Ветеринарномедицинския факултет в град Стара Загора. Спечелих стипендия за обучение и практики две поредни години в ONIRIS (ветеринарна болница - б.р.) в град Нант, Франция. След дипломирането ми се завърнах във Франция, където живях и работих като ветеринарен лекар в различни региони на страната, докато не се установих в Елзас - регион с уникални природни дадености, културно наследство и силна икономика. Но
най-ценното в този регион си остават хората, които правят всичко това възможно
В последните години като ветеринарен лекар и хирург лекувам и оперирам котки, кучета, зайци, костенурки и дори морски свинчета, плъхове, хамстери и пернати. Спешната медицина ми е любима. По време на дежурство никога не знаеш какъв случай може да дойде и трябва да се вземат решения на момента.
Също така съм и санитарен ветеринарен лекар в регион Елзас, област Хот Рен.
- Как реши да заживееш във Франция?
- В началото от любопитство, а след това много ми допадна начинът на живот тук. Неограничените възможности за професионално развитие са също силен фактор, повлиял на решението ми.
- Какво ти донесе и респективно какво ти отне една такава рязка промяна в адресната ти регистрация?
- Повярвах в себе си. Доказах сам на себе си, че мога да се справям с различните предизвикателства, които животът ми поднася и то за много кратко време.
Преборих страховете си и започнах да ценя истинските и стойностни хора около мен
Започнах да ценя семейството повече, особено когато не мога да се виждам с всички толкова често, колкото ми се иска.
- Кои бяха основните трудности в началото, когато заживя във Франция?
- Трудностите ми бяха точно онези страхове, които имах по-рано и които успях да преборя. А именно, че може би няма да се справя, че ще допусна грешка, че някой ще пострада заради мен. Отговорността ми като ветеринарен лекар не е само към животното, но и към неговите стопани.
Трудностите ми бяха главно от професионално естество. Колкото и да си подготвен теоретично, практиката също е важна част.
Отначало като ми кажеха „докторе“, ми звучеше стряскащо
но това беше в началото. Сега най-щастлив съм, когато изписвам пациентите и те напускат клиниката на четири лапи.
- Какво научи от французите?
- Научих, че не трябва да се отказваш от мечтите си. С много работа, упоритост и честност всеки, който има идеи, може да се реализира.
- Кое тяхно качество харесваш и би искал и ние българите да усвоим, за да израснем като нация?
- Има една любезност и учтивост, която трудно може да бъде описана. Трябва да си тук, да я усетиш, да я почувстваш сам.
Винаги те поздравяват, подават ръка, пожелават ти всичко най-добро на раздяла. Уникално е
Създава наистина едно добро настроение. Всеки има своите ежедневни проблеми от различно естество, но един такъв жест на любезност не коства много за една по-ведра обстановка. Така наистина бихме живели по-добре и по-усмихнати и в нашата страна.
- Как обичаш да прекарваш свободното си време? Сподели за любимите си занимания извън клиниката.
- Разтоварвам се най-вече сред природата. Обичам да ходя на ски. Преходите със снегоходки в планината също са ми любими. И летните забавления са ми слабост. Най-много обичам да карам джет, каяк, уиндсърф. При всяка възможност пътувам колкото мога повече.
- Ще те помоля да откроиш 3 неща, които ти допадат в живота зад граница.
- На първо място, може би приятелствата, които съм си създал тук. На второ място, това е професионалното ми развитие като специалист. На трето място, откроявам толерантността, това че се оценяват мислещите и работливите - без предразсъдъци за раса, пол или религия.
- Какъв е твоят съвет към всички наши сънародници в чужбина?
- Нека бъдем горди българи, независимо къде се намира всеки от нас.
Нека обичаме родината си и не забравяме мястото, където сме се родили и израснали
Дали ще живееш в София, Париж или Лондон, всеки сам избира пътя си. Аз обичам да казвам, че идвам от България, от Русе, че съм православен християнин. Това са нещата, с които се гордея.
- Имаш ли любима мисъл или цитат, който ти е пътеводител в живота“
- Да, това е една латинска сентенция „Primum non nocere“. В превод означа „Преди всичко не вреди“.
- Сподели с какво българско се гордееш най-много
- Най-много се гордея с България. Всеки път, когато ме попитат къде се намира България и как изглежда - аз отговарям, че това е раят на света, където се раждат едни от най-красивите жени.