Русе отново получи своя вълшебен джаз подарък, който почитателите на музиката на свободата очакват не по-малко трепетно, отколкото децата очакват своите коледни изненади, увити в шарена хартия. Не е за вярване - за 42-и път дунавският град стана сцена за една невероятна емоция, която кара жителите на Малката Виена да се чувстват привилегировани, заради възможността да се докоснат до удивителни образци на джазовите импровизации, а заедно с това - до артисти, за които свободата е начин на живот.
Започнал своето неравноделно дишане преди почти половин човешки живот, русенският празник на джаза е от немногото в България, които оцеляха във времената на недоимък - на сиромашия и в прекия смисъл на думата, и в преносния, когато иде реч за бедност на сетивата и на потребностите. Какво струва това на организаторите - само те си знаят. Но за публиката, която още от октомври обикновено вече започва да живее в предчувствие на своя празник, е важно, че в един момент Голямата зала в Доходното здание се препълва с
шарен народ, който чака на сцената да излезе Парчето
Допреди няколко години беше Петър Петров-Парчето с червения шал. Сега това е Борко Петров-Парчето, а шалът е син. Но празникът е същият. И затова и овациите, с които особено в последната вечер Малкото Парче е изпращано от залата - след думите му „Довиждане до догодина!“, обикновено подлагат на изпитание устойчивостта на земетръс на залата.
Тази есен фестивалът започна много силно - със знаковото излизане на русенската сцена на квинтета на Ангел Заберски. Синът на големия композитор Ангел Заберски и една от любимите певици на по-зрялото поколение Маргарита Радинска тази година пристигна в Русе с няколко свои лични подаръци, композирани специално за фестивала. И прекрасно изпълнени от звездна компания в състав Ангел Заберски, пиано, Михаил Йосифов, тромпет, Стоян Янкулов, барабани, Борис Петров, саксофон, и Борис Таслев, контрабас. Имената на всички подсказват, че след всяко соло на всеки от квинтета публиката избухваше в аплодисменти.
Празникът в първата вечер продължи с българо-френската продукция на тромбониста Георги Корназов, който представи албума му „Сила“ с неговия квинтет „Хоризонти“ с музиканти от Франция. Както стана ясно на концерта, буквално в последния момент се наложило китаристът да бъде заменен с друг музикант, тъй като Маню Коджиа си изгубил и паспорта, и личната карта. Пианистът беше несъмнен виртуоз с толкова органично и хармонично присъствие, че ако не беше репликата за замяната,
едва ли някой би допуснал, че има нещо непредвидено
Вълшебникът на клавишите спечели публиката с артистичния си перфекционизъм, а това, че през цялото време свири бос - без обувки и без чорапи, просто беше един арт нюанс към цялостното впечатление.
Втората фестивална вечер срещна русенската публика с една отново френско-българска формация - MEY feat. JCAT, с вокалистката Маги Алексиева MEY, пианиста Жан-Шарл Батистела, басиста Тома Кордоли и Александър Готие на перкусиите. Маги покори зрителите /които бяха предупредени от Борис Петров, че тя не е учила пеене, а е завършила кларинет и саксофон/, а тя отвръщаше на аплодисментите и възгласите сърдечно и с нови изпълнения.
С възгласи бяха посрещнати и „Фънкалеро“ - Васил Спасов на пианото, Радослав Славчев, бас, Димитър Льолев саксофон, Мирослав Иванов, китара, Георги Марков, барабани. Свириха както и се очакваше от обикновените почитатели на джаза, но и от мощната фенска група - с голяма енергия, на един дъх. А публиката избухваше в аплауз всеки път след солата на русенския басист Мирослав Славчев.
В събота, когато настъпи третата вечер на феста, публиката леко се изнерви преди началото. Защото то - началото, закъсня с около четвърт час. Народът се беше натрупал във фоайето на Доходното здание и очакваше някой да каже защо не пускат в залата. Накрая - всъщност, в минутите, когато музикантите излязоха на сцената, стана ясно, че след като Антони Дончев и неговите музиканти потеглят от София, колата им аварира. Налага се да се върнат обратно, да вземат друга кола и повторно да потеглят за Русе. Което направи техния концерт вероятно още по-вдъхновен. А Антони Дончев, който е и диригент на Бигбенда на Българското национално радио, на два пъти поздрави публиката и припомни, че Русе е от малкото градове, запазили духа на джаза.
И след това дойде фурорът на име „Патакс“
Този път Борис Петров за финалния час и половина бе избрал да покани испанската група, която зашеметява с всичко - с музика, танц, с излъчване. Имаше сред публиката хора, които ги посрещнаха с известен скептицизъм, тъй като бяха дочули, че испанците правят импровизации по хитове на Майкъл Джексън. Това, което публиката чу, видя, почувства и изживя, просто заличи всякакви нотки на скепсис. Защото артистизмът и отдадеността, както и изящната вокалистка от Португалия Алана Синкей - с глас, който представляваше дефиниция за съвършенство, всичко това наистина направи от публиката едно многолико и многоръко създание. Което пляскаше в такт, припяваше, откликваше на всяко желание на лидера на групата, перкусиониста Хорхе Перес.
Това беше. Останалото - останалото е обещание за също тъй силно и взривно издание на Джаз феста догодина. Борис Петров-Парчето го обеща. А досега каквото е казвал - все е ставало.