Снимка, която русенци ще видят за първи път, хвърля нова светлина върху исторически факти, които не бива да потъват в забрава. Това е и главното послание на изложбата, която посреща посетителите в Доходното здание още от фоайето. Тя ще посрещне тази вечер и участниците в тържественото отбелязване на една бележита годишнина, свързана с града: 110-ата годишнина от основаването на русенското дружество на запасните офицери. Впрочем, Дружеството на запасните в Русе, създадено точно на днешната дата - 28 октомври 1907 година, изпреварва учредяването на националния Съюз на запасните с няколко месеца, което става едва на 2 май следващата година.
Снимката, за която стана дума, е една от десетките, разположени върху пана и проследяващи дейността на русенското офицерство през 110-те години. Тя обаче се появява за първи път пред обществеността и показва едно от важните места на памет в града. Става въпрос за
снимка от 1930 година при официалното откриване на Паметника на моряка
- първия паметник, посветен на българското морячество.
Фотографията изобразява момент от церемония, като в лаконичния текст се посочва, че това е станало на 19 декември 1930 г. в двора на флотската казарма в Русе. На снимката ясно личи, че оригиналният монумент представлява капитански мостик, а фигурата на моряка е разположена върху високата част на мостика. Матросът е поставил едната си ръка над очите, взирайки се във водната шир, а с другата държи корабно флагче. Снимката е предоставена за постера на изложбата от Държавен архив Русе, като там пък е постъпила сравнително наскоро, когато наследници на генерал Александър Пенев вземат решение да предадат ценната му документация в ДА. Александър Пенев е роден на 14 декември 1879 г. в Шумен, завършва Военното училище в София, от 11 февруари 1923 до 8 април 1924 е командир на Пети пехотен дунавски полк, а след това на Пета пехотна дунавска дивизия. През 1934 г. е назначен за началник на канцеларията на Министерството на войната, а същата година излиза в запас и се установява в Русе. Негова внучка е преподавателката в Русенския университет Емилия Ангелова. Ген.Александър Пенев е и последният председател на дружеството на СЗО в Русе от 1940 до 1944 г. и на Общата федерация на запасното войнство в града до неговото закриване от новата власт след 9 септември 1944 г.
Интересна аналогия с русенския паметник на моряка, който е дело на извесния български скулптор Владимир Владимиров, прави Евгени Алексиев от Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Той разказва, че във Военното гробище в Кий Уест в американския щат Флорида има паметник, който досущ повтаря русенския. Той е издигнат в памет на
266 американски военни моряци, загинали през 1898 година
когато броненосецът „Мейн“, първият военен кораб на САЩ, както си стои на котва в пристанището на кубинската столица Хавана, внезапно се взривява и потъва. И така, във Военното гробище се появява паметникът, който не след дълго „се клонира“ в Русе на брега на Дунава. Разликата е само, че нашият моряк държи в ръка корабно флагче, а американецът - весло, уточнява Алексиев. Не твърдя, че скулпторът Владимир Владимиров е гледал от американския паметник, засмива се Евгени Алексиев. И припомня, че когато оригиналът на русенския моряк от мозайка е съборен като символ на едно минало, което социалистическата управа ако не чак да ненавижда, то поне презира от сърце, тогава основната фигура на моряка е прибрана грижливо на съхранение в двора на Автомобилната школа на военните. В репликата на русенския паметнник, направена от ваятеля Георги Радулов, корабният мостик отсъства - а без него мемориалът е значително по-беден откъм смисъл и послания.
Други интересни експонати, които разказват за славното минало на офицерството, е тефтерчето на полковник Васил Динов, в което той си е водил бележки за боевете от Тутраканската епопея.
Тефтерчето е изложено във витрина с други вещи и отличия на офицера
Специално по повод на честванията излезе от печат книга, в която днешният председател на РСОСЗР майор Димитър Вълков е подредил историята на русенското дружество по години и събития. „Нашата цел не е да променяме обществото, да предизвикваме някакво „ново Възраждане“ или да оправяме света. За това си има партии, институции и организации. Нашата цел е по-скромна, но не по-малко отговорна - да съхраним паметта за офицерския корпус на България, в частност в град Русе и да я направим достояние на цялото общество...
Да, ние днешните офицери сме по-различни от тези, които са били в зората на формирането на офицерския корпус в България. Различни сме, защото учихме във военните училища на България, живяхме и служихме в превратните времена на социализма и днешната демокрация, но това в никакъв случай не ни прави по-малко родолюбци от нашите предци. Затова и не считаме, че носим вина за случилото се преди нас. Защото вината никога не може да бъде обща, тя винаги е била персонална. Вярно е, че
за една нощ от „другари офицери“ станахме „господа офицери“
но званието и призванието „офицер“ се носи до гроб, независимо от всичко!“, казва Вълков в предисловието.
И припомня важни факти и любопитни детайли от славната и колоритна история на войнството. Сред тях дори и на пръв поглед несъществените добавят цвят към събитията от онези далечни години. Като например този факт: на 7 ноември 1909 г.(годишнина от Сливнишката епопея) във Военния клуб в Русе е била дадена вечеринка с лотария, за която негово величество царят е подарил „няколко хубави и скъпоценни предмета и 1000 лв. за фонда на военния музей“.
Друг интересен факт е инициативата на запасния санитарен майор д-р Иларион Буров от Русе (той е бил и кмет на града от май 1915 до декември 1916 г.), който дарява на Министерството на войната 50 000 лв. за създаване на фонд на негово име и на името на жена му д-р Марийка Бурова. От лихвите всяка година на фонда трябва
да се купуват никелови часовници и да се раздават като награда
на ония подофицери и войници от русенския гарнизон, които през годината са проявили най-ярки военни добродетели или храброст.
Русенското дружество е единственото в страната, което със създаването на кооперативно сдружение „Домъ Паметник“ закупува Дома на запасното войнство (1926 г) - „най-красивата, най-широката и приветлива сграда в града ни“, както пише тогавашната преса, в която се приютяват четирите военно-родолюбиви организации на запасното войнство: дружеството на поборниците-опълченци „Шипка“, дружеството на доброволците „Сливница 1885“ и дружествата на запасните офицери и подофицери.
През март 1907 г. списание „Отечество“ съобщава, че русенското „дружество е образувало посмъртна каса, от която се плаща на семействата на починалите членове по 3000 лв. Касата върви добре и има изгледи сумата да се увеличи на 5000 лв. Уреждат се в Дома на запасното войнство сказки пред гражданството и войнството. Изобщо, престижът и значението на зап.офицери е на много голяма висота“. Списанието цитира думите на подпредседателя на СЗО зап.генерал Шкойнов.
Русенските офицери се прочуват с още едно от „първите неща“ в България - те
първи решават да си направят знаме на дружеството
като първата вноска за това е от 5000 лева, дадени от зап.подполковник Симеон Попов. За освещаването на русенското знаме на запасните в града на 3 октомври 1929 г. пристигат цар БорисIII и председателят на СЗО в страната зап.генерал Владимир Вазов. Тържеството се превръща в истински общоградски празник: „В навечерието на самия празник градът беше взел празничен вид. По всичко личеше, че се готви нещо необикновено. Всички държавни учреждения, обществени здания, дюкяни и частните домове бяха окичени със зеленина и украсени с националното знаме. Никой обаче не подозираше, че този ден ще донесе на русенци голяма радост и благоволение да видят в средата си народния любимец, Негово Величество Царя, за идването на когото не се знаеше нищо“, пишат вестниците. По стара традиция
първия гвоздей, с който знамето се прикрепва за дръжката, забива царят
след него това прави ген.Вазов, следват председателят на дружеството полк.Дяков, кметът Никола Червениванов. Гвоздей на знамето забива и опълченецът Николай Николаев, който е забивал златен гвоздей на Самарското знаме при неговото освещаване. Флагът на русенските запасни е поет от Борис III и връчен първо на неговият кръстник, запасния подполковник Симеон Попов... След края на церемонията се провежда парад на войсковите части и членовете на дружествата на офицерите и подофицерите, а цар Борис се отправя пеша по улица „Александровска“, където е посрещнат с бурни овации от русенското гражданство.
Тези и други славни страници от историята на русенското запасно офицерство ще си припомнят всички, които днес - като участници или като зрители - се включат в тържествата за 110-ата годишнина. Те ще започнат в 17 ч с поднасяне на венци и цветя пред Мемориала на загиналите във войните, ще продължат с шествие в 17.30 ч по улица „Александровска“ до Доходното здание и след това от 18 ч с тържествен концерт в Голямата зала на Доходното.