„На Петковден ралото да ти е под стряхата“ - е казал народът и така определя свършека на работата на полето. Вчера жени и мъже от русенското Танцово училище „Кукери“ поставиха „ралото под стряхата“ и се събраха на първия си фолклорен събор. За място за шарения празник, на който единственото задължително условие беше всички да са облечени с народни носии и да си носят веселото настроение, бе избран дворът на семейство Диана и Николай Пенчеви в живописното село Бъзовец. 18 маси с 36 пейки покрай тях, покрити с автентични домотъкани шарени черги посрещаха участниците в събора. Под специален навес на сянка разнасяха аромати гозбите, приготвени в пръстени съдини от жените в танцовото училище - боб с лютеница, картофки с лук, в грамаден казан къкреше телешкият курбан - традиционен за празниците по Петковден, а жаравата в мангалите недвусмислено показваше, че скоро там ще зацвърчат наденички и късове месо. Ръководителят на танцовото училище Цецко Колев успяваше да огрее навсякъде - и гости да посреща, и да нагледа гозбите, и да хвърли един поглед към сцената на оркестъра. Млади и недотам млади жени с видимо удоволствие пристъпваха, стегнати с везани ризи, пъстри кърлянки и престилки с български шевици. А с най-голям интерес разглеждаха всичко децата - момиченца и момченца, също нагиздени с носии. Те опипваха дървения бъкел за вода и малката бъчонка в обявената като „Одая за чорбаджии и лични люде“, побутваха кобилицата и менците, разглеждаха писаната каручка и различните кътове, подредени от стопаните на къщата и от техните приятели от „Кукери“.
Народни песни, хора и ръченици и много забавни игри огласяха до късно големия селски двор в Бъзовец. Чудесно е, когато човек може да се потопи така в приказната атмосфера на миналото, да се върне стотина години назад, каза Диана Пенчева. Първоначалният замисъл на Цецко Колев бил да се направи малък празник като завръщане в цветното българско минало за 40-50 човека. Идеята се разчула и желаещите скоро надхвърлили бройката 100. „В селото се отнесоха също много радушно и дори възторжено към нашата идея, от читалището ни аранжираха кошници с тикви и грозде и също искаха да се включат във веселбата, но мястото е ограничено. Може би догодина, да е живот и здраве, ще направим събора другаде в селото, така че да има място за всички желаещи“, добави Пенчева.
„Лицата на тези хора греят - това показва колко голяма потребност от подобно завръщане към исконно българските традиции изпитват. Значи правим точно това, което е нужно“, каза ръководителят на „Кукери“ и вдъхновителят на първия такъв събор Цецко Колев.