Една от най-великите книги днес има рожден ден. И това е повод за празник за малки и големи. Книгата е „Мечо Пух“ и 91 години след първото й публикуване на 14 октомври 1926 година продължава да е все така мила, мъдра и любима и на децата, и на техните майки и татковци.
Предлагаме ви материала на Даринка Янева за приключенията на Пух и за неговия баща, публикуван в сайта gnezdoto.net.
Понякога забравяме, че някога сме били деца - наивни, добродушни, до болка откровени и очарователни. С носталгия се връщаме в детството и с умиление си спомняме за безгрижието си и за вярата, че можем да покорим света. Има книги, които успяват, като машина на времето, да ни пренесат отново на онова вълшебно островче, което е безвъзвратно отлетялото ни детство и да накарат детето у нас отново да се пробуди. Една от тези книги е „Мечо Пух“ на Алан Милн.
Как и къде е роден Мечо Пух?
Вдъхновение за написването на тези две творби Алан Милн черпи от своя син Кристофър, който е и герой в книгите. Любимата играчка на момчето било
едно протрито плюшено мече
което носело името Мечо Пух, в чест на прочутото мече Уини от Лондонския зоопарк. Всъщност историята му толкова впечатлила малкото момче, че то дори започнало да влиза в клетката на животното и да го храни. В този момент Алан Милн наблюдавал взаимодействието между сина му и малкото мече.
А каква всъщност е историята на самото мече, чийто прототип е Мечо Пух? През Първата световна война, по времето на изтеглянето на отряд от Уинипег, Канада, лейтенант Хари Коулбърн, спира да си почине на Уайт ривър. Там срещу 20 долара се сдобива с малко черно мече от трапер, който убил майка му. Кръщава го Уинипег и животинчето се превръща в невероятен любимец и талисман на Втора канадска пехотна бригада. На път за Англия мечето пътува с войниците, а след пристигането на Острова, отрядът е разпределен във Франция и за съжаление не могат да вземат своя любимец със себе си. Лейтенант Коулбърн оставя Уинипег в Лондонската зоологическа градина, а през 1919 година го подарява на зоопарка, защото вижда привързаността на персонала към мечето. Уини, както го наричат всички, се превръща в основна атракция и талисман.
И така, няколко години по-късно мечето
Уини се среща с един от най-добрите си приятели на име Кристофър Робин
Баща му все по-често го води до клетката на мечето и детето се привързва невероятно много към своя нов приятел. То дори сменя името на плюшеното си мече от Едуард на Уини Пух. Има много теории откъде идва „Пух“. Една от тях е свързана със звука, който издавало мечето, за да пъди мухите от нослето си.
Всъщност, за първи път първите две глави от великата книга „Мечо Пух“ са публикувани през 1925 г. във вестник „Лондон ивнинг нюз“, под заглавието „Детска приказка от A. А. Милн“. На следващия ден, Коледа, тези откъси са излъчени и по радио BBC с гласа на Доналд Калтроп. Година по-късно, Алън Александър Милн подарява на сина си, както и на целия свят една от най-четените и обичани детски творби за всички времена.
Алан Милн купува имение (Кочфорд) близо до гората Аждаунс, Съсекс. Именно в тази гора се заселват всички приятели на Мечо Пух, които също като него са подарени на Кристофър Робин. Милн се
опитва да види света през очите на сина си,
а на него остава ролята на бащата, който разкрива през погледа на възрастен същността на нещата.
В интересни приключения се въвличат героите: наивният и глуповат Мечо Пух, страхливият Прасчо, меланхоличният Йори, игривият Тигър, грижовната Кенга, Зайо и Бухал. А историите освен забавни са и изключително поучителни. Оригиналните илюстрации към книгите на Милн са дело на Е.Х. Шепърд.
След смъртта на Алан Милн, правата върху героите от „Мечо Пух“ са продадени на Уолт Дисни, която прави поредица от анимационни филми за Мечо Пух и други стоки свързани с образа на Пух и неговите приятели.
„Мечето седна под дървото, сложи глава между двете си лапи и започна да мисли:
„Преди всичко - каза си то - това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй - бръм... бръм... - без да значи нещо. Щом има бръмчене - значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела.“
После мисли още дълго и си каза:
„А единствената причина да си пчела - доколкото знам - е да правиш мед!“
То се изправи развълнувано.
- А единствената причина да се прави мед е, за да мога аз да го ям!
Така мечето започна да се катери по дъба.“
Историите за приключенията на Мечо Пух са
любимо четиво, както на възрастните, така и на децата
Повече от половин век родители се забавляват, четейки на децата си Пуховите истории. Отношенията между героите са искрени и открити, изпълнени с топлина, с аромат на любов и приятелство. Можем само да се поучим от героите, начело с Пух, да бъдем по-естествени, добросърдечни, добронамерени и обичливи, въпреки дребните и малко по-големите ни недостатъци, които освен да ни отличават един от друг, могат и да ни сближават.
„Когато рекичката стигнеше до края на Гората - вече пораснала, - тя ставаше почти река. И понеже беше вече голяма, тя не тичаше, не скачаше, не шумолеше наоколо, както когато беше още малка, а се движеше по-бавно, с достойнство. Защото сега тя знаеше къде отива и си казваше. „Няма защо да се бърза. Все ще стигна някой ден!“
Но малките рекички навътре из Гората се стрелкаха насам и нататък, жадни да открият толкова много неща, преди да стане късно!“
Авторите на американския сборник „Класици на детската литература“ споделят, че приключенията на Мечо Пух са забавни за малки и големи и поради „концентричните кръгове, в които Милн е поставил героите си според техните познания: по-големите животни разбират неща, които по-малките не разбират, Кристофър Робин разбира неща, които повечето животни не разбират, а разказвачът и читателят пък разбират неща, които Кристофър Робин не разбира, тъй че всеки може да се смее в захлас на по-неукия.“
„- Какво най-много обичаш да правиш на този свят, Пух?
- Ами, - каза Пух - какво обичам най-много...
И той се спря да помисли. Защото при все че да Ядеш Мед е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав, отколкото когато вече си започнал, но той не знаеше как се нарича това. После си помисли, че да бъде с Кристофър Робин е много хубаво нещо и да имаш приятел като Прасчо до себе си също е много хубаво. И като размисли всичко това, той каза:
- Това, което обичам най-много на този свят, е Аз и Прасчо да дойдем да те видим и ти да ни кажеш: „Какво ще кажете за нещо малко?“, и аз да кажа: „Не бих имал нищо против, а ти, Прасчо?“, и вън да е ден за тананикане и птичките да пеят...“
Книгите на Алан Милн за Мечо Пух са
от тези, които са за цял живот
Любими от детството до старини. Те са от книгите, които забавляват, но в същото време учат на простички и много важни неща. Може би именно на това се дължи дългогодишният успех на Пух и неговите приятели.
Бащата на Пух
Алан Александър Милн е роден на 18 януари 1882 година в Шотландия. Израснал е в Хилбърн и е учил в малко обществено училище, управлявано от баща му. Още като студент блесва неговият писателски талант и той започва да пише за ученическото списание „Гранта“. Работата на Милн прави впечатление и на водещо британско хумористично списание „Пънч“, където Милн става сътрудник, а на по-късен етап помощник редактор.
Но в живота му настъпва превратен момент със започването на Първата Световна война. За войните самият Милн пише: „Войните са най-глупавото и детинско нещо на света.“ Но все пак чувства, че трябва да направи нещо, вярвайки, че неговата война е против войните, той заминава доброволец на 10 февруари 1915 г. Присъединява се към Британската армия и служи като офицер в полка на Роял Йоркшир. По-късно, след изтощителна и тежка болест се оттегля. Милн е привлечен във военното разузнаване да пише пропагандни статии между 1916 и 1918 година. През 1919 г. се заселва в Челси.
Относно любовта и създаването на семейство Алан Милн е изключително колеблив. Оженва се за Дороти Дафни де Селинкорт през 1913 г. и им се ражда син Кристофър. През целия си живот Милн е силно лоялен към семейството и приятелите си.
Погрешно е да се смята, че Алан Милн пише само за деца. Той твори още есета, драматургични творби и романи. През 1934 г. написва книгата си „Достоен мир“, в която изобличава войната. Пише още стихотворения, между които са заглавия като „Вечери“, „Сменят стражата в Бъкингамския дворец“, „Коледата на крал Джон“. Тези творби са публикувани в неговите книги „Когато бяхме малки“, „Сега сме на шест години“. Също така се занимава и с адаптация на текстове за сцена, сред които е „Шумът на върбите“ на Кенет Греъм.
Алан Милн умира на 31 януари 1956 г. на 74 години в Хартфилд, Съсекс, Англия.
Едно от най-скъпите завещания, което сме получили от Милн, са емблематични реплики на Мечо Пух: „Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!“
„Просто исках да съм Мечо Пух и неговите верни приятели са едни от най-обичаните герои на малки, големи и още по-големи момичета и момчета от всички точки на земното кълбо. Ето някои любими цитати от неподражаемо описаните Мечо Пух и компания:
- Пух? - каза Прасчо.
- Да! - отговори Пух.
- Нищо... - каза Прасчо, хващайки го за лапичката. - Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух...
***
Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!
***
- Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.
- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.
***
Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.
***
Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.
***
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!
***
При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.
***
Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед и това са две гърненца с мед.
***
Колкото повече, толкова повече!
***
С каквито се събереш - с такива се събираш.
***
Понякога седя и си мисля..., а понякога просто си седя.
***
Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.
***
Може да ме забележат, а може и да не ме забележат - с пчелите никога не се знае.
***
Прасчо:
- Знаеш ли, Пух. Мислех си...
- Това е добър навик, Прасчо! - прекъсва го Мечо Пух.
***
Какво трябва да... трябва?
***
По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например „Какво ще кажеш да хапнем?“...
***
- Защо ли нещата трябва да се променят? - прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
- Така имат възможност да станат по-добри!
***
Прасчо пита Мечо Пух:
- Пух, какво е любовта?
- Това, което означава всичко за теб - отговори Пух.
- А до края ли продължава? - попита Прасчо.
- Не - отвърна Пух, - продължава дори по-дълго, защото тя е безкрайна!
- И значи тя е по-велика от всичко? - попита пак замислен Прасчо.
- Не, Прасчо, пак не разбра - ти си по-велик щом обичаш, тя те прави такъв!!!
***
- Как се пише любов? - попита Прасчо.
- Тя не се пише, тя се чувства... - отвърна Пух.сигурен, че те има“