В редакцията на „Утро“ бе получено писмо от проф. д-р инж. Николай Козарев, ръководител на катедра „Инженерна екология“ при ХТМУ по повод публикацията „Експерт оценил замърсява ли „Монтюпе“ след консултации със специалисти в завода“ в брой 214 (8122) от 15 септември 2017 година. Публикуваме го с незначителни съкращения.
Чета вашето писание и се чудя да се смея ли или много да се ядосам. Според вас съм „заявил“, че фенолът мирише на развалена риба. Не мога да кажа такова нещо. На риба мирише диметилетиламинът, а не фенолът. Затова диметилетиламинът не се коментира в експертизата - усетена е миризма на „изгорял бакелит“, а не на риба. Пардон, забравих, че „съм само инженер“. У нас се подготвят инженери - „инженери по...“, но не съм чувал за „само инженери“, макар да съм преподавател в ХТМУ от 42 години.
Според дипломата за висше образование съм „инженер по автоматизация на производството“, но завърших (1973) не филология или архитектура, а Химикотехнологичния институт (сега ХТМУ). По време на обучението си съм положил успешно изпити по седем химични дисциплини - неорганична химия, аналитична химия, органична химия I и II част, физикохимия, радиохимия и стехиометрични изчисления. Няма как да не различавам фенол и диметилетиламин и да кажа, че „фенолът мирише на риба“, както твърдите вие.
Не зная какво е вашето образование, но със сигурност нямате право да се отнасяте с пренебрежение и подигравка към моята експертиза. За да я коментирате и оценявате, са необходими специални познания и значителен опит, каквито явно не притежавате. Освен това е било необходимо поне да я прочетете. Убеден съм, че щяхте да придобиете по-вярна представа за казуса „Монтюпе“.
Професор съм по научна специалност 5.13 Общо инженерство (Технологии за пречистване на въздуха). Издал съм монография „Качество на въздуха. Мониторинг. Оценка. Управление“, ISBN 978-954-300-147-7. Всичките ми публикации в последните 25 години са в областта на опазването на околната среда и особено на чистотата на атмосферния въздух. Имам водещо участие в изготвянето на редица програми за управление на качеството на въздуха в Столична община, в общините Перник, Велико Търново, Пирдоп и др.
Отнесъл съм се сериозно и отговорно към възложената ми задача. Не съм се консултирал със специалисти от завода в смисъла, който вие влагате, а съм изисквал от тях необходимата ми информация, която те не могат и не си позволиха да ми откажат.
Според вас правя заключение, че „Монтюпе“ не изпуска вредни емисии във въздуха, като се позовавам само на устна консултация със специалисти от завода. След като съм убеден, че няма емисии на вредни вещества, защо ли съм разработил и приложил математичен модел (а това съвсем не е проста работа), описващ разпространението на летливи органични съединения (JIOC), емитирани от дейността на „Монтюпе“ АД? Защо съм представил 21 фигури, илюстриращи разпределението на стойностите на концентрацията на ЛОС?
Нека поясня, че при липса на анализи, които да идентифицират миришещите вещества, както и на обективни измервания относно емитираните количества и концентрациите им в приземния слой на атмосферата, единственият възможен подход за оценка на степента на замърсяване на въздуха е математичното моделиране.
Резултатите, представени в изготвената от мен експертиза, водят до извода: В никакъв случай не е доказано, че миризмите, от които се оплакват гражданите, се дължат само и единствено на дейността на „Монтюпе“ АД. Емисиите на замърсители не могат да се установяват с термокамера, както са направили проверяващи от РИОСВ. Топъл въздух, без съдържание на каквито и да е замърсители ще даде същия резултат.
Разбирам напълно тревогите на русенската общественост. Прекланям се пред тези, които преди 30 години поведоха борбата за спиране на хлорните обгазявания. Едновременно с това обаче е абсолютно задължително гражданите да получават пълна и най-вече точна информация за действителната ситуация.