Само 7,8% от населението биха сигнализирали за корумпиран политик с името си. Това показва проучване на "Алфа Рисърч", проведено между 13 - 20 септември 2017 г. при 1030 ефективни интервюта сред пълнолетни граждани.
18,4% от анкетираните биха подали сигнал, но при условие, че е гарантирана анонимността им. 31,7 на сто не са убедени, че ще има ефект от сигнала им.
Категорични, че няма да подадат сигнал за корумпиран политик са 18,7% от анкетираните. Мотивът им е: "Не, аз самият може да пострадам". 23,4 на сто не са наясно - "Не знам, не мога да преценя".
Според тримесечното проучване на обществено-политическите нагласи, се очертават няколко тенденции към септември 2017 г. Умереното икономическо оживление, съпроводено със спад на безработицата и ръст на доходите в по-големите градове, водят до снижаване на социалното напрежение, характерно за последната година, в която бяха проведени два силно поляризиращи обществото избора.
Според иследването, за най-успешни политики, наред с инфраструктурата (51%) българите определят още три други сфери - външната политика (43%), туризма (42%). Отчасти в челните отговори попада и образованието (31%). Въпреки че към него има повече резерви, одобрението в аванс се дава преди всичко за увеличението на учителските заплати и усилията за намаляване на отпадащите от училище деца.
В дъното на класацията, като най-неуспешни, се определят правосъдието, здравеопазването и борбата с престъпността във всичките й измерения.
Икономическите показатели и външно-политическата активност са тези, които формират ядрото на подкрепата за кабинета "Борисов 3" сред около една пета от българите. От друга страна, скандалите около политици от ГЕРБ, както и неубедителните действия за отстояване независимостта на съдебната система и противодействие на корупцията, консолидират и противниците на кабинета, които нарастват от 33% на 38%.
Безспорен лидер сред министрите в кабинета е Томислав Дончев с 16.4% позитивен индекс за дейността си. Новост е второто място на представител на коалиционния партньор - военния министър Красимир Каракачанов, следван от спортния - Красен Кралев и на четвърта позиция Лиляна Павловакато министър на председателството на България на Съвета на ЕС. Интензивните външно-политически обиколки извеждат на пета позиция външния министър Екатерина Захариева.
Президентът Румен Радев запазва преобладаващо обществено доверие. Едва 13 на сто заявяват негативно отношение към него. Положителните оценки обаче също леко намаляват, достигайки 54%, отчитат социолозите.
Парламентът, прокуратурата и съдът продължават да бъдат с много ниски нива на доверие, допринасяйки за устойчивото обществено усещане, че е налице огромна дистанция между държавата и обикновения гражданин.
Този разрив увеличава рязко нивото на скептицизъм към способността за решаване на един от фундаменталните проблеми на прехода - борбата с корупцията по високите етажи на властта. 45% изобщо не вярват, че у нас тя е желана и възможна. За 18% от анкетираните нещата биха могли да се променят, ако председателят на новия специализиран орган се излъчва от президента, за 15% - ако се излъчва с квалифицирано мнозинство от парламента.
За обществените очаквания от българското председателство на Съвета на ЕС доминират позитивно-неутралните нагласи. 25% са на мнение, че страната ни ще се справи успешно, 56% - без успехи, но и без гафове, песимистите са 16 на сто.
Половин година след предсрочните избори за 44-то Народно събраниесъотношението на силите между основните парламентарни партии остава без съществени промени. ГЕРБ (25.1%) запазва електорална преднина от 6% пред БСП (19.3%).
Т.е., ако днес имаше избори, ГЕРБ и БСП биха излъчили приблизително същия брой депутати. Обединените патриоти бележат лек спад, но запазват третото си място. Няма съществена динамика и в позициите на ДПС, но в парламента не би влязла партията на Веселин Марешки - Воля (1.8%).
Изминалите три месеца показват, че парламентарната опозиция не успява да уплътни своята роля на алтернатива на властта. За момента обаче няма индикации и извънпарламентарен субект да представлява електорална заплаха за кабинета.
Евентуални проблеми могат да възникнат в резултат от напрежения вътре в самото мнозинство. То контролира огромен властови ресурс, а като правило всеки такъв ресурс е обременен с множество потенциални конфликти.