Манифестът за обявяване на независимостта на България докосва истинското желание за доказване на народ и държава.
Още от самото начало текстът започва с идеята за приемственост: „По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна...“.
Общественият ентусиазъм, подкрепен от правителството на Александър Малинов, дипломатическите представителства и живите поборници и ратници за освобождението на България,
увенчават това свято дело с успех
Вечният български стремеж за единение на народ и територия намира израз в историческата приемственост от Първа и Втора българска държава. Разположена на кръстопът, в сърцето на Балканите, за хубаво и за лошо, винаги е била трън в очите на Великите сили. От Аспарух, та до ден днешен, все нещо им пречим. Съдба. Не минават и четири месеца от Санстефанския договор и монарсите на европейските империи и големи държави се събират в Берлин и под председателството на железния германски канцлер Бисмарк си разпределят балканските земи и държави в зависимост от интересите си. Режат и късат на парчета българските етнически области под претекст, че България нарушава баланса на силите на Балканите, тоест много е голяма по територия и население.
След Съединението през 1885 година остава още едно препятствие -
премахването на икономическата и политическата зависимост от отслабената вече Османска империя
Младите и образовани турци започват реформи. Българското правителство решава да не пропусне момента за започване на преговори за обявяване на независимост. Княз Фердинанд заминава за Виена за да склони Австро-Унгария да признае или поне да не пречи на започнатото дело. Дипломатите ни информират княза за настроенията в отделните държави. След известно колебание Фердинанд решава да обяви независимостта и тръгва по Дунава с личната си яхта „Хан Крум“.
Министър-председателят Александър Малинов с част от министрите посрещат княза в Русе на 22 септември 1908 година. Текстът на Манифеста е още в чернова. Тръгват с влак към старопрестолният град Търново. На гара Две могили зареждат локомотива с вода и използват времето на престоя, за да редактират и довършат окончателно текста.
Водени от желанието акта за обявяването на независимостта да се превърне в акт на приемственост,
княз, министър-председател, министри, депутати, кметът на Търново, окръжният управител и гражданството тръгват пеш към историческата църква „Свети Четиридесет мъченици“,
построена от Иван-Асен II при победата над византийския император Теодор Комнин. Царят заповядва да донесат и вградят колоната на хан Омуртаг от Плиска като доказателство за приемственост.
От трона на тази историческа църква княз Фердинанд прочита Манифеста. След това цялото въодушевено представителство тръгват към храма „Свети Петър и Павел“ да осветят делото народно както са направили и братята Асен и Петър през 1185 година, преди да вдигнат въстанието против византийското господство.
Тържествената церемония завършва на хълма Царевец сред руините на царския дворец от времето на Втората българска държава. Там Манифестът е прочетен от министър-председателя Александър Малинов. Присъстват строени
два военни полка, много граждани, министри, кметове и 24 поборници
от Бяла черква, които преди това изпращат телеграма със следния текст: „Ние, живите поборници от въстаническата чета, която през 1876 г. се би при Дряновския манастир с Фазлъ паша за отечествена свобода, днес сме в неописуема радост загдето доживяхме да видим осъществен нашия скъп идеал: пълна независимост на отечеството ни. Да живее и напредва свободна и независима България“.
За паметта на идващите поколения патриотичното общество в Търново построява специален павилион-пирамида, която да свидетелства за историческия национален акт премахнал василитета ни от Османска Турция. Павилионът за съжаление е съборен от социалистическата власт през 1952 година. Приемствеността е прекъсната за десетки години.
Днес възстановяваме тази приемственост чествайки дати, събития, личности. Не можем и не бива да изкривяваме историческите факти. Народната памет няма да ни го прости. Познаването на миналото ни води успешно към настоящето.
Манифест към българския народ
По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о‘ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването и?. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Нашето царуване
Фердинанд I
Приподписали:
Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: Ал. Малинов; Министър на Външните Работи и на Изповеданията: Ст. Паприков; Министър на Вътрешните Работи: М. Такев; Министър на Народното Просвещение: Н. Мушанов; Министър на Финансите: Ив. Салабашев; Министър на Правосъдието: Т. Кръстев; Министър на Войната: генерал Д. Николаев; Министър на Търговията и Земледелието: А. Ляпчев.