Не знам дали някой е пресмятал, но наскоро се замислих - май аз съм доайенът на директорите на русенските училища. Това казва Галин Ганчев, който започва своята тридесета година като ръководител на едно от най-големите училища не само в Русе, но и в България. Когато ме назначиха за директор тук, „Васил Левски“ беше основно училище с 2380 деца от първи до осми клас, учениците като влизаха в сградата,
11 врати се сваляха и се подпираха до стената
а като започнеше часът, пак ги слагаха на входовете, разказва Ганчев.
Когато поел училището, то вече било с по-малко ученици, децата вече не учели на три смени - при откриването му през 1984 г. момичетата и момчетата тук наброявали 3200 от кварталите „Дружба“ и „Чародейка“.
Имаше и една статия във вашия вестник, тогава още „Дунавска правда“, със заглавие „Да спасим първи „Ф“ клас“, припомня Ганчев.
Той е и един от най-младите школски директори. „Бях на 34 години и макар че имах известен опит, все пак се изправях пред сериозно предизвикателство: да ръководя 158 учители и 35 души персонал. Разбира се, че първоначално изживях едно стъписване, сблъсквах се с друг мащаб. Всеки от колегите - със свои мнения, становища, възгледи. Много от тях бяха с по-голям стаж от моя. Но си казах, че трябва да се справя. Кольо Енчев тогава беше началник на отдел „Образование“ в общината, той ме въведе в училището, неговите съвети много ми помогнаха. А и по принцип аз съм толерантен човек.
И съм убеден, че с добро и човещина нещата постепенно се балансират
и в един момент стават хармонични и максимално плодотворни за работа“, казва директорът.
Днес „Васил Левски“ е едно от авторитетните средни училища в Русе и в страната. Атестат за подготовката, която преподавателите дават на своите ученици, е масовият им прием в университети. И самите младежи оценяват старанията на своите учители, които им дават солидни знания и самочувствие на знаещи. „Наскоро малкият ми син Николай ми каза: „На изпитите разбрах, че ние тук сме учили сериозно, за разлика от някои други училища“. Той кандидатства медицина в Плевен и Варна, беше приет и на двете места, избра си Варна. А завърши нашето училище - аз на нито един от учителите му дума не съм казал. Ники беше първи по успех във випуска - с 5.85.“, разказва директорът. Малко му е криво, че момчето е избрало Варна, а не Плевен, където преподава един от българскитте виртуози в хирургията проф.Григор Горчев. С Гришата сме приятели от деца, заедно сме играли през детските си години в родната Трявна, но в случая изборът беше на Ники и ние с майка му не му се месим“, казва директорът.
Галин се гордее и с трите си деца - със сина си от първия брак Владислав, който е фармацевт в Русе, със сина на съпругата Галя - Симеон си е и мой син, пояснява Ганчев и добавя: „Той е инженер, също работи в Русе. Имам и три внучета - Боян е на 13, Асен - на 7, Кристиян - също на 7...
Мъжко царство! И вече жадувам за едно момиченце!
Децата са наистина най-чистото, най-благородното и най-удивителното нещо, убеден е Галин Ганчев. Точно затова е избрал и тази професия, която му дава възможност винаги да е близо до тази непосредственост, а заедно с това да даде възможно най-много от себе си, от своите познания, умения, опит, за да могат тези деца да израснат умни, кадърни и адекватни на своето време.
Педагогическата му кариера започва в основно училище „Иван Вазов“ в Голямо Враново. След като се дипломира във Великотърновския университет, тръгва заедно с първата си съпруга към нейния роден край. Ганчев е първо възпитател, после учител. „На четвъртата година дойде шефът на окръжната „Просвета“ Цветан Максимов и поиска тримата мъже в училището да ни направи директори на други училища. Аз казах „Съжалявам, ние заминаваме за новооткрития детски комплекс в Ястребино“. Двамата ми колеги Пламен Бананов и Краси Петров обаче получиха директорските си назначения. А аз станах учител и методист в Ястребино - от 1981 до 1986 г. После директорът на комплекса стана секретар на партията в Търговище и изтегли няколко човека със себе си, между които и нас с тогавашната ми съпруга. Така
станах зам.-директор на Спортното училище в Търговище
а след това година и половина бях главен специалист в общината. Когато през 1988 г. се върнахме в Русе, Минко Цочев, който беше началник на регионалния инспекторат, ме назначи за инспектор по възпитателната работа. И една година работих в РИО. След това дойде директорското място във „Васил Левски“ - от 13 септември 1989 г.
Всъщност, назначението идва като един вид наказание, усмихва се Галин Ганчев. Докато бил инспектор, си позволил да изрази неуважение и дори несъгласие с правата партийна линия по отношение на възродителния процес и преименуването на българските турци. От Голямо Враново имах толкова много приятели турци, че нямаше как да се съглася с някои неща по този процес, казва Ганчев. И инспекторската му кариера била кратка.
30-те години в училището са му носили и радости, и грижи. Един от най-драматичните моменти е свързан със самозапалването на две учителки през 1995 г. Едната е от друго училище, но съпруга на уволнения от Ганчев Пройчо Керчев, негов заместник, допуснал сериозни нарушения. „Другата беше наша учителка - беше работила в Гърция, посъбрала пари и искаше да й дадем лавката в училище,
сутрин да влиза в часове, а следобед да продава закуски
Не й разреших. Тогава двете решиха да се палят - с искането да върна Керчев в училище... Извикаха ме в министерството и ми казаха: „Няма да те уволним, но ще върнеш Керчев на работа“. Отговорих: „Ще го върна, но искам той веднага да пусне молба за напускане...“. Керчев не се съгласи, а заведе дело, което аз спечелих в съда...“, припомня си Ганчев.
Този спомен го връща и към друга компонента на неговата богата биография: на общественика и политика Галин Ганчев. Той е сред организаторите и председател на стачния комитет в Русе на първата учителска стачка в България на 12 януари 1990 г. „Над 3000 учители излязоха пред тогавашния партиен дом - и благодарение на стачката увеличихме заплатите с 48 лева. На 3 март същата година се проведе първият конгрес на Съюза на българските учители. Като дойде време за избор на председател, от софийските организации настояха да бъда аз. Направих си самоотвод. И може би
това е единственото нещо, за което съжалявам
- може би по-друг начин щеше да протече животът ми, щях да направя доста смислени неща за образованието. Искрен съм - мислех, че ако вляза в парламента, ще допринеса за разумни промени“, казва той.
Загърбвайки възможността да бъде синдикален лидер в столицата, Ганчев разгръща енергията си на политическия фронт в Русе. Той е един от основателите на СДС в града. И без излишна скромност казва: „Ако някой може да напише историята на СДС в града, това сме аз и Марко Тодоров“. От 1992 до 1995 г. Ганчев е председател на сините в Русе. Идеите и шансът да помогне за промени са мотивите на Ганчев да се включи в политиката и преди, и сега - той е общински съветник за пореден мандат. „В Радикал-демократическата партия навремето влязох, защото уважавах Елка Константинова и Мишо Неделчев, бил съм техен студент и ги познавам добре. В Движение „България на гражданите“ пък влязох заради Меглена Кунева и бившия министър на образованието, това е
вторият човек, на когото свалям шапка: Даниел Вълчев
Именно той въведе делегираните бюджети, община Русе беше пилотна в това. Това е страхотно нещо, парите идват в училище и всеки директор е наясно с финансовата картина и може да бъде мениджър, а не да моли и да пише докладни за най-дребното нещо. Ето, СУ „Васил Левски“ е с бюджет от 2 500 000 лева и можем да ги разпределяме според нуждите. Другите 4 неща, за които уважавам Вълчев, са въвеждането на матурите, на външното оценяване, зелената улица за униформите и снабдяването на училищата с техника. Сега при нас всеки учител има лаптоп и имаме електронна връзка“, обяснява Ганчев.
Доброто, което е направено, трябва да се отбелязва и да се уважава, убеден е директорът. И затова държи да подчертае още нещо: „Работил съм с шестима русенски кметове. Самият аз за малко да стана първият кмет на Русе след демократичните промени. Бяхме 4 кандидатури: Тодор Цанев, Йордан де Мео, Асен Тасев и аз. След първото гласуване останахме двамата с Тасев, на 4-ото гласуване с 1 глас той спечели. Работил съм и с Тасев, и с Димитър Калчев през двата му мандата, с „временния“ Володя Попов, с Елеонора Николова, Божидар Йотов и сега с Пламен Стоилов. И мога да кажа напълно искрено: от всички тях
Пламен Стоилов за мен е най-успешният кмет на Русе от началото на прехода!
Защото всичко, което прави, го прави за Русе. Булевард „Тутракан“ - почна го един, след него втори, трети - Стоилов го довърши и го пусна в експлоатация. Той завърши пробива „Кауфланд“, прословутото Кръгово, спортната зала, къщата-музей „Баба Тонка“, която от години беше занемарена, сега се захваща с централните улици и с бул.“Придунавски“. Казвам всичко това не защото очаквам каквито и да било дивиденти - та аз имам още 2-3 години до пенсия! - казвам го чистосърдечно. Защото трябва да се научим, когато е направено нещо добро, да признаваме обективните факти и да поздравим хората за свършеното“, казва Ганчев.
„Целият ми съзнателен живот досега е преминал в сферата на образованието - 42 години съм работил само с деца, с учители и родители. Смятам, че господ ме е дарил с божествена професия. Хиляди деца са минали само през нашето училище. Радвам се, че след като поехме рисковете и станахме третото училище в България с изучаване на китайски и японски езици, сега вече „берем плодовете“ - вече над 500 наши възпитаници владеят тези езици, имаме студенти в престижни университети в двете държави, а Силвия от първия китайски випуск вече е учителка при нас“, казва Галин Ганчев. И признава, че е късметлия и щастливец - не само и не толкова заради отличията за труда си - 2 награди „Неофит Рилски“, награда „Русе“ плюс още една за училището, званието „Достоен българин“, грамоти от японското и китайското правителства - а най-вече заради това, че работи най-благородната и най-благодарната работа - Учител!