Един русенец, силно съпричастен към построяването на църквата „Всех Святих“, липсваше по време на официалната цермония по освещаването на храма. Не съм сигурна колко души забелязаха тази оглушителна липса - на човека, който направи архитектурния план и на практика живя с градежа на църквата през цялото време до предаването на ключовете на Русенската митрополия.
Архитект Тончо Тончев е поканен през 1993 г. от своя колега Цвети Русинов, който тогава е главен архитект на Русе, на една то първите сбирки на инициативния комитет за възстановяването на разрушения през 1975 година храм „Всех Святих“. Тогава приема задача да се заеме с архитектурния проект.
„Започнах да проучвам фактите и се оказа, че не мога да открия архивни чертежи. Покойният двече д-р Иван Пачников, който освен медик беше и теолог, ми подари една снимка, която той е направил в момента на събарянето - той е снимал в профил, силуетът на църквата се очертава ясно, виждат се и въжетата, с които е овързана при рушенето. Тази снимка много ми помогна, пазя я като ценна реликва“, разказа архитектът. И продължава: „Никога няма да забравя каква радост изпитах, когато намерих в архива на общината стар кадастър, от първата половина на 20 век, където са посочени точните очертания и размери на мястото, което е заемал старият храм. Сега се говори, че новият храм се различавал по големина и ширина от предишния. Аз твърдя, че ако сегашният храм се вдигне с хеликоптер и се постави на мястото, където е бил старият, ще кацне абсолютно точно там“.
Освен че е автор на архитектурния план на храма, Тончо Тончев неотклонно наблюдава работата по него, като самият той прави редица дарителски жестове, свързани с различни елементи от строежа. Всички художествени архитектурни детайли в храма са негово дело, капителите в олтара са моделирани от него в дома му и са отлети на място в строящата се църква, сам е изработил профилите на подпрозоречните корнизи, преходите за кръстовете на купола, които ги свързват с основната сграда, целия полилей, който сега блести и придава великолепие на църквата.
„Изработихме и монтирахме чарк по чарк полилея заедно с моите синове Калоян и Ивайло“, разказва Тончев. И си спомня как докато работят по елементите от разкошния светилник, точно на 2 юни преди 4 години той отива в храма и сварва вратата отворена, а от работната маса липсват всички машинки - за рязане, огъване, едно часовникарско менгеменце, стойността им е около 1000 лева, но за Тончев те са безценни... „Засвириха сирените, изправих се - и се почувствах толкова огорчен и обезверен“, спомня си архитектът. От полицията така и нищо не намерили.
Само дарението на полилея специалисти оценяват на около 50-100 000 лева. Архитектът обаче е огорчен по-скоро от незачитането на неговия труд и искрения порив, с който е вложил сърцето си в този градеж. Не е за първи път да изпитва горчилка при подобен жест. Когато преди време изработил проекта за болничния параклис, настоял с трите хиляди лева, които трябвало да му платят за проекта, да бъде купена апаратура, нужна за кардиологичното отделение. „Аз не взех парите, но за толкова години такъв апарат и до днес не е купен“, каза арх.Тончо Тончев.