Гергана ДИМИТРОВА
Севиля е един от градовете в Андалусия, в който всяко кътче е напоено с уханието на многолика Испания. Архитектурният облик, оформен през изминалите 30 века история, уличките с неповторима атмосфера, красивите паркове и площади пленяват посетителите и ги омагьосват с очарованието си. Тук е родното място и на известните литературни герои Дон Жуан, бръснаря Фигаро и циганката Кармен, чиито образи внасят допълнителен колорит в градските легенди.
Може би най-подходящото място за начало на срещата със Севиля е площад „Испания“ – истинска перла на декоративното изкуство. Той е бил проектиран специално за Иберо-американското изложение през 1929 г. от местния архитект Анибал Гонзалез, а в церемонията по откриването му е участвал испанският крал Алфонсо Тринайсти. Изграждането му е отнело близо 15 години, но пък резултатът е повече от впечатляващ.
Площадът обхваща територия от 50 000 квадратни метра, която разказва по оригинален начин за историята на кралството. Ансамбълът включва дворец и овално пространство с фонтан, прорязано от канали, над които минават четири моста – символ на връзката между Испания и бившите й кралства Леон, Кастилия, Арагон и Навара. За оформлението са използвани тухли, мрамор и рисувана керамика, които се преплитат в различни стилове – неоренесанс, готика и повлияния от арабите мудехар.
Най-впечатляващата част са цветните пейки край стените на двореца.
Те са направени изцяло от рисувани керамични плочки азулежо
и представят по азбучен ред 48-те провинции на Испания. Всяка провинция е показана с герба си и с географска карта, а картини от мозайка разказват важни моменти от местната история. Отделни барелефи пък изобразяват 48 видни испанци, свързани със съответната провинция. Специално внимание заслужават и интересните резбовани тавани на галериите, които водят към двореца.
Заради оригиналния си вид площад „Испания“ е използван и като кино декор за филми. Тук са снимани моменти от продукции като „Лорънс Арабски“, „Диктаторът“ и „Междузвездни войни: Епизод II: Клонираните атакуват“.
В Севиля обичат зелените пространства. Площад „Испания“ например е част от парка „Мария Луиза“, а в непосредствена близост до него са градините Каталина де Рибера, в които се намира и паметникът на Христофор Колумб. Той е висок 23 метра и върху двете му колони е поставена фигура на лъв – символ на испанската империя, която открива нови светове.
Колумб е на особена почит в Испания и особено в Севиля. Гробът на мореплавателя се намира в катедралата „Санта Мария де ла Седе“ - наистина достойно място за последния му дом. Тя е един от най-големите храмове в света и от 1987 г. е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Катедралата е издигната за по-малко от век, като целта е била да бъде уникална и да не прилича на никоя друга по света. Желанието на градската управа било да демонстрира просперитета и богатството на Севиля, която през 15 век е важен търговски център. Основите на храма са положени на мястото на старата джамия, разрушена след земетресение през 1356 година. Катедралата е завършена окончателно в началото на 16 век, като
с площта си от 15 000 квадратни метра се превръща в най-голямата в света
по това време, измествайки от първото място църквата „Света София“ в Истанбул. От оригиналната джамия до днес са останали само Дворът на портокалите и кулата Хиралда,
Фасадата на „Санта Мария де ла Седе“ е в стил френска готика, с много библейски сцени. Катедралата има 15 врати, през които може да се влезе вътре, като сред най-любимата на туристите е Портата на гущера. Наречена е така, тъй като на гредите е окачен крокодил, а в близост до него има и бивна на слон. Легендата разказва, че това са били подаръци от султана на Египет, който искал да се ожени за принцеса Беренгела Кастилска. Той изпратил жив крокодил, опитомен жираф и красиви бивни от слон, но кастилският крал отхвърлил кандидата. Част от подаръците били върнати обратно, а крокодилът, чиято кожа е напълнена със слама, и бивните останали. Днес те красят входа към катедралата в Севиля.
Многобройни параклиси, дърворезба, злато и сребро оформят великолепния интериор. Централната част на сградата се издига на височина 42 метра и е богато украсена с позлата. Според местните легенди
кръстът на Санта Мария де ла Седе е изработен от първото злато
което Колумб донася от Америка.
Катедралата е съхранила едни от най-големите произведения на изкуството. Сред тях могат да се видят картини на Мурильо, Диего Веласкес, Франсиско де Сурбаран и Гоя. Много красиви са и витражите, с пищна декорация и наситени багри. В кралския параклис пък се съхранява пластиката, наречена „Кралската Мадона“. Изработена от кедрово дърво през 13 век, тя е в естествен ръст и до 19 век на главата й е имало великолепна коса от златни нишки и масивна златна корона. Девата се смята и досега за покровителка на Севиля и статуята й се вади на големи църковни празници.
Най-забележителната част на катедралата е главният олтар, който се намира в основния параклис и периодично се реставрира. Той е проектиран от фламандския майстор Пиер Данкарт, който работи по него цели 44 години. Смята се, че това е най-големият олтар в света – висок почти 30 метра и широк около 20. Направен е с 2 тона и половина злато, донесено от Мексико и Перу, и има 36 релефни панела, които изобразяват сцени от Стария завет и живота на светците.
Сребърният олтар в катедралата е не по-малко интересен. Той е създаден през 17 век в прослава на Светото тайнство. Оформеното голямо слънце е заобиколено от прекрасните статуи на свети Изидор и свети Леандър, а най-отпред е Богородица с младенеца. По време на френското нашествие в Испания олтарът е бил разглобен и пренесен в Кадис, за да не бъде откраднат. Част от частите му са били унищожени, но по-късно, когато е върнат обратно, отново е възстановен в цялата си красота.
Църковният хор на свой ред пък е великолепно произведение на дърворезбата, оформен с красиви тронове от кубински махагон.
Гробът на мореплавателя е една от най-големите забележителности
на катедралата. Първоначално тленните му останки са били положени в севилски манастир, но впоследствие са пренесени в Америка – континентът, открит от Колумб. Първоначално се намират в Санта Доминго, след това са погребани в Хавана. В края на 19 век отново са върнати на испанска земя и сега са положени във внушителен каменен саркофаг. Той е поставен символно върху раменете на четирима могъщи мъже – владетелите на испанските кралства Навара, Кастилия, Леон и Арагон, и е покрит със знамето на католическата монархия.
Съкровищницата на „Санта Мария де ла Седе“ е една от най-богатите и добре запазени в Испания. По своята художествена стойност експонатите могат да си съперничат единствено с колекциите в Националната библиотека и двореца Ел Ескориал. Златни и сребърни потири със седеф и скъпоценни камъни, мощехранилници, кръстове за религиозните процесии изумяват с изяществото си. Сред тях се отличават огромна дарохранителница и красив преносим олтар. Специално внимание заслужават и реликвите, свързани с превземането на Севиля от крал Фернандо Трети, на когото маврите предават ключовете за града – днес част от експозицията.
Непосредствено до съкровищницата се намира и прочутата Овална зала. Тя се смята за един от шедьоврите на испанската архитектура в стил маниеризъм и следва образеца на Микеланджело при проектирането на Капитолийския площад в Рим. Украсата на тавана е дело на големия художник Бартоломе Естебан Мурильо.
Кулата Хиралда, където се намира камбанарията на катедралата, е символ не само на храма, но и на цяла Севиля. Тя е издигната върху останките от минарето на някогашната джамия, което е било високо 82 метра. Според легендите, когато
арабските принцове искали да докажат смелостта и издръжливостта си
изкачвали кулата с конете си чак до върха. С кон догоре се е придвижвал и мюезинът – мюсюлманският викач, за да призове вярващите за молитва. През 1568 година испанците решават да надградят камбанарията с още 32 метра и така тя стига височина от 114 метра. Във вътрешността й са разположени 22 хармонично настроени камбани, а на върха й е поставена бронзова статуя, символизираща триумфа на християнската вяра. Тъй като фигурата е като ветропоказател, я наричат Хиралдийо, откъдето по-късно идва и името на цялата кула - Хиралда. Изкачването до върха на камбанарията си заслужава напълно, защото гледката към панорамата на Севиля е невероятна.
Особената атмосфера на града се носи и в известния еврейски квартал „Санта Крус“, където малки площадчета и цветни улички създават колорит за туристите. Тук са живели известни герои от литературата и операта като Розина от „Севилският бръснар“, която си има дори обозначен балкон, и прословутия любовник Дон Жуан. В квартала се намира и къщата, в която е живял Мурильо.
А ако попаднете в Севиля по време на Страстната седмица, ви очаква незабравимо преживяване. Процесиите на християнските братства, общо 60 на брой, са впечатляващи – с качулките, статуите и оркестрите с духова музика и барабани. Гледка, която дълго остава в паметта и сърцата, заедно с пламенния дух на Андалусия и Севиля.