В „Дунав“ няма място за драми, приземяването дойде навреме

Традиция е след всеки кръг да анализираме с кратки бележки персоналното представяне на футболистите от „Дунав“. Днес няма да го направим, защото трудно можеш да отличиш някого след такава загуба.
Защитата в понеделник изглеждаше много зле. Христо Попадийн ги надроби едни, при положение, че почти бе успял да убеди всички, че стои по-добре от Марио Петков. 
Другите хора в отбрана също не бяха в час. Може би вината не бива да лежи само върху техния гръб, защото „Дунав“ има проблеми с липсата на халфове - с дефанзивни и офанзивни функции. Един Диян Димов не стига. 
Карагарен и Костадинов се опитваха да затворят фланговете, другите хора в предни позиции също показаха старание да участват в двете фази на играта, но... не се получи както трябва. 
Безсилието на защитата лъсна през второто полувреме, когато отборът се отвори ва банк и „Лудогорец“ натисна газта с контри и с бързите си хора по крилата - Мисиджан и Лукоки. Всяка по-масирана атака на „Дунав“ със сгрешен пас означаваше ответно действие с дълги подавания към фланговете. И когато халфовата линия на „Дунав“ закъсняваше, защитата бе оставена да бъде подчинена по най-елементарен начин. А и тя бе преформатирана със смяната на Попадийн и изпращането на Михаил Милчев като десен защитник.
Милчев е биткаджия, винаги се бори здраво, но линейната бързина никога не е била неговата сила. Така буквално бе „изяден“ на няколко пъти. 
Като цяло „Дунав“ отново създаде обичайните си голови положения. Да имаш 3 много добри възможности срещу отбор като „Лудогорец“ не е малко. Проблемът е, че топката не влиза във вратата. С 3 гола от 6 мача тимът е на предпоследно място по резултатност. „По-добър“ от него със само един гол е „Септември“, който игра късно снощи в София срещу „Берое“.
Налице е и тежко психологическо бреме. Когато отборът дебютира в Първа лига, беше лесно, защото очакванията бяха скромни. Да оцелеем, призовававаше непрекъснато старши треньорът Веселин Великов. Така тимът бе някак освободен и редеше победа след победа.
И, хоп - изведнъж някои решиха, че след четвъртото място и Лига Европа трябва да се мисли за трайно присъствие поне в първата шестица. 
Много хубаво, ама дайте да сравним бюджетите и селекциите на другите отбори! Може ли „Дунав“ днес да си заплюе класен играч и да го привлече срещу трансферна сума? Не може. 
Как отборът игра на пазара през това лято? Никак! Дойдоха само свободни агенти. 
Това е положението. 
А иначе искаме много и се целим във високото. 
Всъщност, не е станало нищо страшно. Ако изключим равенствата с „Берое“ и „Етър“, другите резултати на „Дунав“ са закономерни. Изненада ли е, че тимът загуби от „Черно море“, „Лудогорец“ и „Левски“? В никакъв случай. Това са все сериозни отбори. 
В този смисъл част от трудните мачове за „Дунав“ са в историята. Сега идва двубой срещу „Локо“ /Пд/, където също няма да е лесно. Но пък остават мачове с „Витоша“, „Верея“, „Пирин“, „Славия“... След домакинския мач с „Витоша“ например се отваря пауза заради ангажименти на националния отбор. Всеки такъв период е като глътка въздух.
С една победа и спокойна работа във „ваканцията“ „Дунав“ отново ще тръгне нагоре. Само не бива да се правят трагедии и да се обмислят планове за резки промени. Емоционалните решения, колкото и трудно да изглежда в момента, не биха били проява на здрав разум. 
Класиране
1.    „Черно море“     14
2     ЦСКА     13
3.    „Лудогорец“     13
4.    „Левски“     10
5.    „Верея“     10
6.    „Етър“     8
7.    „Локо“ /Пд/     8
8.    „Берое“     7
9.    „Славия“     5
10.    „Пирин“     5
11.    „ДУНАВ“    5
12.    „Ботев“     4
13.    „Септември“     3
14.    „Витоша“     1