Животът, който съм живял, го обичам и не искам да се променя това, което съм преживял. Не съжалявам за нищо! Живял съм на приливи и отливи, имал съм и спадове, и върхове, но в края на краищата винаги съм вярвал, че нещо ме подкрепя, дава ми сили, стои над мен и ме пази, и това е моят спасител свети Николай. Аз съм щастливец, късметлия, оптимист и всичко, което съм си намислил, става. Това споделя 90-годишният потомствен русенски аристократ Венцеслав Стоянов, който е уважаван инженер-химик, преподавател, колекционер и автор на редица книги. Сладкодумният и енергичен мъж, който на 3 юни отпразнува своя юбилей, вярва, че ще живее най-малко до 100 години.
Впрочем преди две години дъщеря му Виолина посещава известен гадател, който още като я погледнал, казал, че има баща, който е на около 90 години, но да има предвид, че ще живее до 106!
Хванах се за това предвещание и ще трябва да го изпълня.
Когато човек иска да живее повече, трябва да си осмисля живота и да спазва известни правила
Ако престанеш да живееш активен живот, започнеш да спиш много, да пиеш, да гледаш телевизия и да заспиваш пред телевизора, без да осмисляш това, което гледаш, и когато мозъкът ти спре да работи, и да искаш да живееш, няма как да стане. Когато обаче спазваш определен режим, храниш се с подходяща храна и мозъкът ти работи, нещата стоят по друг начин, казва Венци.
Затова и той е категорично решен в никакъв случай да не слага точка на активния си живот и да не спира да пише. Само за шест години енергичният оптимист вече може да се похвали с 22 книги, а в главата си има подредени още куп идеи.
Тайната да се поддържа такава форма и дух, е именно да ти работи мозъкът. Щом съм имал идеи да напиша 22 книги, ще мога още. Е, не по 4 книги на година, но по една-две ще мога да пиша и пак ще упея да живея някоя друга година, споделя Венци, който седне ли на компютъра да пише книга, не става, докато не я довърши. Не е за пренебрегване и фактът, че 90-годишният мъж е на „ти“ с всички нови технологии и борави перфектно с новите устройства.
Венци яде само риба и пилешко месо, мед, плодове и избягва сладките изкушения
Ежедневно върви пеш, като големите горещини през последните седмици са му развалили режима. Когато ще пътува на екскурзия в чужбина или на круиз, задължително всеки ден отделя по два часа за разходки, като има начертан маршрут.
Рожденият си ден преди месец отпразнувал тържествено с над 40 близки и приятели в заведение. Няколко дни преди празника той беше отличен с плакет на тогавашния областен управител Стефко Бурджиев, удостоверение за цялостен принос в областта на образованието, науката и културата и поздравителен адрес по повод знаковата годишнина. Идеята всъщност била Бурджиев да връчи отличията на Венци на самия празник, но поради рокадите в областната управа, всичко се случва много бързо.
Буквално ме намериха вкъщи и много бързо ме извикаха, като дори не успях да си сложа вратовръзка за снимките, разказва 90-годишният русенски аристократ, който е признателен за изключителната чест, с която е удостоен.
Пълният с любопитни житейски ситуации Венци е убеден, че има ангел хранител, а
негов покровител е свети Николай, който два пъти му спасява живота още като бебе
през далечната 1927 година. Първият случай е при пожар в родната му къща на ъгъла на ул. „Княжеска“ срещу Паметника на свободата, а няколко месеца след това при срутване на стара сграда.
Преди 90 години в достолепната къща на пъпа на града, която днес се обитава от дъщерята Виолина, избухва пожар. Тогава малко момче от съседна сграда спасява бебето, майка му и баба му. През покривите се озовава на терасата, където му подават бебето, а след това издърпва и двете жени. Спасителят е бъдещият колекционер и филателист Братан Ралчев.
Докато семейството възстанови дома си, се наложило да живеят под наем в стара къща в близост до опожарената. Там обаче в нощта на 19 декември 1927 г., когато по стар стил се празнувал Никулден, се срутил таванът на старата постройка, а най-големите отломки паднали в креватчето на малкия Венци.
В рамките на няколко месеца съм оцелял два пъти. Затова винаги, когато излизам, си нося в джобчето едно магнитче-икона с облика на светеца, казва Венци. А в негова чест всяка година на Никулден прави курбан за здраве с голям шаран от 5 до 10 килограма, пълнен с орехи и стафиди.
Животът ми е имал и спадове и върхове, защото поради пожара и дълга, който баща ми е трябвало да изплаща 30 години, е било невъзможно да живеем така, както живееха моите чичовци например. Независимо че живеехме сравнително скромно, имаше и върхове, спомня си 90-годишният мъж.
Необичайната му първа среща с неговия спасител Боян Ралчев запалва колекционерската му страст
Като дете той започва да събира картички, но едва в края на 80-те години подновява отнова тази своя страст.
Като се пенсионирах, вече бях събрал около 1600 картички от Русчук. Събирах също монети и марки, които обаче разпродадох, за да може внук ми да следва в Америка, споделя доайенът на колекционерите. В момента 34-годишният му внук, който носи неговото име, работи в Силиконовата долина като софтуерен инженер.
В книгата „От Русе до Русчук“ пък са показани репродукции на пощенски картички от личната колекция на Венцеслав Стоянов.
Малко известен факт от наситената биография на 90-годишният инженер-химик е, че именно той е човекът, който за първи път в България внедрява в производството известния препарат „Калгон“. По това време той работи в бившия текстилен завод „Вела Пискова“, където е единственият инженер-химик, а по-късно става и началник цех.
Завърших „Индустриална химия“, а в завода бях на голяма почит и уважение. Бях първият инженер и нямаше на кого да преча. Тогава времената бяха такива, че не може да знаеш повече от ръководителя си. Иначе веднага ще намерят начин да те уволнят. Видях, че работят по стари рецепти, като още от началото спечелих доверието на ръководството. Като започнах да сменям рецепти обаче,
ме викнаха в Държавна сигурност и ми казаха, че си позволявам да правя саботаж
Заведох ги да проследим цялата технология и те видяха как досега работниците са се тровили от сярната киселина и че качеството на продукцията не е същото, тъй като направихме изпитанията по стария начин. Тогава докладваха на районния от Държавна сигурност и не след дълго той дойде специално при мен да се запознаем, разказва Венци.
Уважаваният инженер-химик разказва, че когато го назначават за началник цех, го товарят с много голям план и не му оставало време да се прибере вкъщи. Дори се случвало съпругата му, която тогава работи в операта и филхармонията, да го прибира късно по нощите.
Капацитетът на цеха беше 60 хиляди метра, а те ми дадоха още около 15 хиляди и трябваше да работя много часове, да организирам работата и през събота и неделя, и бях като роб, спомня си Венци.
След десет години усърдна работа на посещение в русенския завод идват експерти от най-големите предприятия за обработка на текстил в Швейцария и Германия, за да предлагат тяхна продукция. Именно тогава предлагат на русенския инженер-химик „Калгон“. По това време той вече е внедрил препарата, тъй като водата тук е твърда и при боядисването се получават бели петна върху плата. Изнасяхме за чужбина платове за армията и с такъв дефект ще кажат, че правим саботаж. Ръководството ме послуша и внесохме голямо количество от този препарат. Получавах специализирани немски списания и книги, следях всичко и внедрявах новостите веднага и реално чуждите експерти нямаха какво да ми предложат, разказва Венци.
Допълнителна слава му носи и изобретеният от него начин за обработка на немачкаеми тъкани
за което е предложен за лауреат на Димитровска награда.
Не я получих заради биографията си и затова, че съм враг на народа, но за мен беше важно признанието, посочва от дистанция на времето 90-годишният мъж.
През този период безпартийният химик пише и научни статии в специализирани издания, изнася доклади за немачкаемите тъкани. По препоръка на шефа на комитета по наука и технически прогрес Тано Цолов от Централния комитет на БКП Венци е изпратен като делегат на България на сесия на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ).
Тогава не можеше някой, който не е партиен член, да го пратят в чужбина да изпълнява задачи за държавата, а аз бях пратен лично от втория човек след Вълко Червенков, споделя русенецът.
Малко след посещението на специалистите от чужбина Венци получава предложения от ръководствата и на двете предприятия в Швейцария и Германия за тримесечна безплатна командировка. Партийното бюро обаче се събира и решава, че не може да го пуснат,
а той от своя страна пък решава да напусне завода
Така се развива животът му, че след години всеотдайна работа напуска „Вела Пискова“, а след това професионалният му път е свързан с Техникума по индустриална химия в Русе, където става преподавател. Отидох там, за да разберат в завода какво са загубили, като за две години смениха петима началници, отбелязва Венци, който през 1987 година се пенсионира.
След смъртта на съпругата си той, който още от дете има склонност към литературата, се отдава изцяло на писането на книги, в които прави ретроспекция на живота си, разказва интересни случки и спомени, споделя впечатления от гостуването при внука си в Америка. Със сигурност кипящият от енергия 90-годишен русенец ще продължи творческата си дейност и скоро ще разказва и за 23-тата си книга.