От София и от Дубай пристигат картини на известния русенски художник Пламен Монев, за да бъдат подредени в голяма експозиция, която ще бъде открита тази вечер в голямата зала на Художествената галерия на „Борисова“ 39.
От Националната художествена галерия са изпратени четири графични творби на още съвсем младия Пламен Монев - дипломант в Националната художествена академия. Цикълът графики, обединен под общото название „Сцена“, са дипломната работа на русенеца, и са закупени за националната галерия от Светлин Русев, по онова време председател на Съюза на българските художници.
От Дубай пристигат живописни работи на Пламен Монев, които са подготвяни от него буквално преди ненавременната му кончина. Пламен бе поканен да направи своя самостоятелна изложба в Дубай и отговорно и грижливо се подготвяше за това. В тези негови платна са
закодирани една по-различна сетивност, едни по-различни цветови ключове
една по-различна експресия, която говори на по-различен език и издава по-различни, някак омъдрели послания с многопластови философски прозрения, откровения, горчивини и светли пориви.
За жалост, Пламен не доживя своята дубайска експозиция. Малко преди това инфарктът покоси художника, който тепърва имаше много интересни планове, проекти и замисли. Това стана, преди емблематичният творец да навърши 60 години. Неговият юбилеен рожден ден ще настъпи след десет дни - на 13 юли. Затова в навечерието на тази дата съпругата на Пламен Камелия Монева, Художествената галерия и истинските приятели на художника предлагат на русенци да си припомнят
неговата мощна и разпознаваема дарба
Пламен Монев завършва Художествената гимназия в Казанлък, където попива азбуката на истинското изобразително изкуство. Там той е ученик на един от големите български живописци - Илия Балкански, който е брат на друг именит художник, Ненко Балкански, той пък свързан с Русе - неговата съпруга е правнучката на легендарната баба Тонка - Лиляна Просеничкова, по-късно Балканска.
След гимназията Пламен е приет в столичната Художествена академия, специалност графика, където влиза в класа на Галилей Симеонов. Русенецът е един от любимите ученици на професор Галилей Симеонов. Самият професор е известен освен като прекрасен график, и като неподражаем чудак. А Пламен Монев е от щастливците, които успяват да се докоснат до неговата многостранна колоритна личност и да общуват с него отблизо, малко преди през 1990 година проф.Галилей да се оттегли в родното си монтанско село и дори да си смени името! Като приема бащиното Никола и сменя и фамилията си с такава, която според него повече ще подхожда на това, което прави - да рисува: Цветин.
Самият Пламен не е чак такъв чудак
- макар да не му е чужда артистичната бохема, особено в по-младия му период. Но при него до такава степен доминира желанието да рисува и стремежът към съвършенство, че в един момент тази всепосветеност на магията на рисуването постепеннно измества „чудатостите“ на заден план. Към това се добавя и още нещо, което става една от характерните черти на Пламен Монев: изкуството не само да създава собствено творчество, но и да учи младите на това.
Всъщност, Монев прави това още след като завършва Художествената академия. След дипломирането си той е учител една година в художествената гимназия в Троян. След това се завръща в Русе, където мисията да бъде учител го отвежда в Националното училище по изкуства. Децата наистина много го обичаха, усещаха, че и той ги обича, казва Камелия Монева. Показваше, учеше ги, деликатно поправяше, обясняваше, търпеливо изчакваше да опитат отново, продължава тя. И вярваше, че талантът е даден от Бога, че този талант трябва да се умножава и да се развива, за да се върне на Бога - с това, което той е отредил да прави възнаграденият с дарба, обяснява съпругата на художника.
Неговите ученици го обожаваха - те ценяха в него не само художника
но също толкова бяха привлечени от човека Пламен Монев, от неговата принципност, достъпност, готовност да откликне, да даде съвет, да изслуша... Затова и учениците от различните випуски го помнят и с радост са му се обаждали винаги, когато могат. Впрочем, тъкмо един ученик, още от първия випуск на Монев в училището, тогава все още Музикална гимназия, Камен Бенов, е в дъното на предложението за изложбата на русенеца в Дубай. Камен е петото ни дете, усмихва се Камелия Монева. И изрежда още имената на други ученици на Монев - Виктор Царски, Микаела Янчева, Александър Моллов...
Негови работи радват и колекционери, и обикновени ценители на изкуството. Живописните му работи и цветните му графики на различни теми са разпознаваеми. Негови стенописни творби дълго време впечатляваха посетителите на хотел „Дунав“. А
паната с емблематични сцени от живота на Малката Виена, оформили интериора на зала „Европа“
в Доходното здание, са неразделна част от културния живот на Русе.
Пламен притежаваше една вътрешна светлина - тя струеше незримо от него, от усмивката му, от погледа му, от цялото му излъчване. Впрочем, самият Монев е бил убеден, че художника го издава именно тази вътрешна светлина - човек или я има, или я няма, но ако я има, тя не може да се скрие. „Заедно с това той беше изпълнен с някаква трескавост, тревожност, с някакво безпокойство и дори нетърпеливост - да нарисува това, което е замислил. Много бързо схващаше характерите на хората и ги възпроизвеждаше. И имаше невероятна памет. Помнеше цели партии шах, запомняше в детайли сгради, лица, фигури, движения - и ги възпроизвеждаше по памет“, разказва Камелия Монева.
За Пламен Монев - все така жив, талантлив и провокиращ настроения и идеи - ще си припомнят приятели и почитатели на дарбата му тази вечер. Изложбата, която Пламен е мечтал „някога да нареди, като напълни цялата голяма зала в Художествената галерия“, е факт. Тя ще бъде открита довечера в 18 ч в РХГ от изкуствоведката Диана Попова - тя е открила и първата му самостоятелна изложба в София през 1988 година. А благодарение на финансовата подкрепа по общинската програма „Култура“ наесен, през септември ще бъде издаден каталог за творчеството на Пламен Монев.