„Ето, другарю Николов, това е Веселка, тя много хубаво пее!“. С това изречение на учителя по пеене в училище „Любен Каравелов“ Цено Димитров преди години започнало пътуването към музиката на Весела Тодорова. Тя е диригентът на русенския детски хор „Дунавски вълни“, който вдигна на крака пълната Голяма зала на Доходното здание на концерта за 70-годишнината на певческия състав.
Бях във втори клас, когато диригентът на хора Антоний Николов дойде в „Любен Каравелов“ - той обикаляше всички русенски училища, вадеше камертона и прослушваше децата, за да си избере хористи, разказва Весела Тодорова. Точно тогава нейният учител по пеене я хванал за ръката и я завел при Николов. И така момиченцето се озовало за първи път в репетиционната зала.
„Помня, че първо репетирахме в тогавашния пионерски дом - в балетната зала с огледалата. Трябваше да гледаме отраженията си и да внимаваме как точно оформяме устните, когато излиза звукът, да наблюдаваме лицеизраза. Бяха наистина невероятни времена!“, разказва диригентката. Това са годините, в които
Антоний Николов прави от градския детски хор нещо повече от самодеен състав
Той, човекът, който нямаше завършена консерватория, направи за детското хорово изкуство в Русе повече от когото и да било. Именно под негово ръководство „Дунавски вълни“ /впрочем, името на формацията също е дадено от Антоний Николов/ става представителен състав, който разнася славата на Русе и на България по сцени в Европа и дори в Азия.
Излизанията зад граница започнаха през средата на 70-те години, разбира се, първо до сродни по социализъм държави в Европа: ГДР, Чехословакия, където „Дунавски вълни“ с появяването си на конкурсни и фестивални сцени обираше наградите. При разходките по забележителности диригентът никога не пропускаше при влизането в някоя катедрала да даде знак и внезапно момичетата да запеят мадригал или хорал - и всички посетители в храма, богомолци или туристи, да занемеят от звучността на „Дунавски вълни“... А от всяко пътуване Антоний Николов донасяше нови ноти, нови песни, нови идеи.
За всичко това си говорим с Весела Тодорова, като си припомняме паметни или просто забавни случки от биографията на хора. Тя разказва за фантастичния успех на песенния фестивал в италианския град Арецо през 1975 година.
Това беше най-щастливото ми лято
казва тя. „Заедно с успеха в Арецо дойде и приемането ми в Музикалното училище с пеене. Всичко помня в детайли, мисля, че никога няма да забравя тези две събития в живота ми“.
Радостта от това, че прави сериозна стъпка към музикалната си кариера, свързана с пеенето, е помрачена от раздялата с хора. Това са два различни характера на пеене, на практика няма как да се съчетаят и затова от Музикалното ни препоръчваха, меко казано, да се разделим с хора, обяснява тя. Раздялата е тъжна, още повече, че тогава по всичко изглежда, че това е „раздяла завинаги“.
А след като завършва Музикалното училище, Весела се озовава пред нов проблем: точно в същата година в Консерваторията обявяват нулев прием за сопрани. Тогава имаше планиране - явно се е било наводнило със сопрани и за да не се чудят къде да им намерят работа, са взели това решение, смее се сега Весела Тодорова. Тогава обаче едва ли й е било до смях. Чудела се какво да прави. И макар и неохотно, послушала съвета на баща си да кандидатства в Пловдив, по това време Висш музикално-педагогически институт. Специалността е пеене, профилът - педагогика.
„Това беше също едно от онези събития, които съдбата явно си е начертала и колкото и аз да се противя, тя ме отвежда в нужната посока.
В Пловдив имах невероятни преподаватели
Смятам за чест да имам сред моите учители там доц.Киркор Четинян, който беше ръководител на дамския камерен хор на института и аз от първи курс пеех в него. Друг изключителен преподавател беше проф.Асен Диамандиев, той пишеше песни за нашия хор, а оркестрово дирижиране ми преподаваше самият проф.Иван Спасов. Изключително е чувството да се докосваш до неимоверното богатство, което носеше в себе си този ерудит, философ, брилянтен преподавател и уникална личност!“, разказва Весела. Проф.Иван Спасов ръководи създадения от него филхармоничен оркестър в Пазарджик и води три момичета от пловдивския институт - близначки от Пазарджик Валя и Виргиния и Весела от Русе, да дирижират оркестъра. Накрая той доведе оркестъра в Пловдив, за да направим концерт и ние да го дирижираме, продължава русенката. И след кратък размисъл добавя: „Всъщност, съм голяма късметлийка, че не отидох да следвам в София“.
Нейната голяма мечта и цел си остава пеенето. Не е мислела, че ще стане диригент. Когато се дипломира и се връща в Русе, Георги Делиганев я кани да пее в хор „Родина“, като й възлага соловите изпълнения. Но успоредно с това тя работи по разпределение - като учител по музика в училище „Христо Смирненски“. Не знаех какво правя там, поне половината от децата изобщо не чуваха какво им говоря, климатът в училището беше далече от идеалния, така че в резултат на целия този стрес се бях заклела, че след като си изкарам разпределението,
може чистачка някъде да се хвана, но в училище повече кракът ми няма да стъпи
казва диригентката.
Стъпил кракът й в училище. И още как! Предложили й учителско място в базовото училище „Олимпи Панов“. Изнасяхме открити уроци, водех училищния хор, Ани Екова правеше детска оперета, аз продължих след нея, правехме костюми, декори - абе, направо живеех в училище, спомня си Тодорова. А Тодорова тя става точно там - защото в „Олимпи Панов“ среща младия учител по история Борислав Тодоров, който покорява взискателната певица. А през 1988 година се ражда дъщеря им Мария.
През 1991 г. тогавашният диригент на хор „Дунавски вълни“ Пламен Георгиев решава да замине за Германия и търси на кого да остави хора, докато се изясни дали и кога ще се върне. Това са може би най-сложните и драматични две години за „Дунавски вълни“. Когато ситуацията е на ръба и не е много сигурно дали ще оцелее хорът, преживял толкова красиви мигове и донесъл толкова слава на града.
Точно в този труден момент през 1992 година Весела Тодорова поема хора вече официално. И постепенно,
стъпка след стъпка започва да гради наново звучност, репертоар, усещане за общност
и чувство за високия смисъл на това, което правят момичетата и момчетата. За да се стигне дотам, че в един момент на тези, които трябва да напуснат хора заради дипломиране или - както е при момчетата, заради промяната в естеството на гласа - не им се иска да се разделят с хора. Впрочем, в хор „Дунавски вълни“ са пели и дъщерята, и синът на Весела Тодорова. Днес Мария работи в банка, а Емил е студент по право в Русенския университет. Но тръпката „Дунавски вълни“ ги държи все още.
А Весела Тодорова се гордее, че макар и във времена, когато хоровото пеене е оставено да разчита изключително на самото себе си, съставът отново се завръща към върховите постижения в биографията. От 1997 година хорът не беше излизал самостоятелно на сцената на „Мартенски музикални дни“ - тази година го направихме, припомня диригентката. При това с невероятно трудна, но безкрайно красива програма: „Коледната церемония“ на Бенджамин Бритън, която не е по силите на всеки. Доволна съм, че се престраших да направя цялото произведение, не е лесна музика, но съм щастлива, че на децата също им хареса, казва Весела.
Участието на престижния русенски фестивал идва след друг успех миналата година - хор „Дунавски вълни“ спечели първа награда на европейския фестивал на младежките хорове „Джузепе Зелиоли“ в град Леко. „Бяхме подготвили източноправославни и западноевропейски религиозни творби. И това - в Меката на католицизма. Състезавахме се с Хора на Кьолнската катедрала, с полски и чешки хорове, които от невръстни пеят техни католически многогласи. А ние
трябваше за отрицателно време да научим 22 литургични произведения на латински /!/
за да ги добавим към нашите православни песнопения. И това беше оценено. Децата наистина пяха неземно красиво и международното жури безапелационно присъди първото място на нас“, разказва Весела Тодорова.
С тази вече високо вдигната летва оттук нататък накъде?
През юни приключваме работа за този сезон, всички имаме нужда от почивка, и децата, и ние с пианистката Гери - Гергана Вичева, която момичетата обожават, особено малките, които буквално се катерят по нея, заплитат й плитки - разказва Весела. И издава, че предстои да съставят нов репертоар. „Мечтая си този хор да живее много дълго време - казвам го, като знам колко е трудно това в днешно време, когато хоровото пеене не е от най-любимите занимания на децата. Макар че когато дойдат веднъж и доловят тази звучност, когато станат част от тази общност, тогава те остават верни на хора докрай“, казва диригентката.
Тя се надява и на още нещо -
да се появи млад човек, който също така да е влюбен в хоровото дело и да заобича „Дунавски вълни“
за да навлезе постепенно и да поеме след време състава, добавя Тодорова. Тя не крие съжалението си, че има млади хора, които заминават да учат в Консерваторията, но не се връщат после в Русе. Така че това ми е хем тревога, хем мечта - какво ще стане с хор „Дунавски вълни“, признава тя. Но отхвърля невеселите мисли и държи да не пропусне да каже нещо важно: че от 2015 година легендарната репетиционна зала, в която са подготвяли вълшебни концерти поколения млади русенци, вече е... ремонтирана! Всеки, който е пял в нашия хор, знае за какво говоря, засмива се диригентката. И разказва: „След дузини писма, написани от Общинския детски център за култура и изкуство, решихме да подходим по друг начин. Слава богу, кметът Пламен Стоилов е отворен за общуване - и е приятел на нашия хор във Фейсбук. Тогава децата взеха нещата в свои ръце: снимаха залата, писаха на кмета във Фейсбук и... той задвижи нещата за дни. И ето че сега вече имаме репетиционна-мечта!“, заключава Весела Тодорова. И оставяме това да е оптимистичната точка на финала на разговора ни.