1948 години. Точно толкова се навършват днес от възкачването на императорския престол на един от най-запомнящите се властници в Рим. Това е Веспасиан, издигнат на 1 юли 69 г. от войската за самодържец на Римската империя.
Веспасиан идва на власт след Годината на четиримата императори и основава Флавиевата династия (69-96 г.). През своя 10-годишен принципат умиротворява и стабилизира Римската империя. Той е най-известен като организатор на триумфа на своя син Тит през 71 г., както и с това че започва строителството на Колизея.
Син на събирач на данъци от Северна Италия
Веспасиан има скромен произход - родом от село той става първият от фамилията си, който влязъл в Сената. Своята държавна служба Веспасиан започва като военен трибун в Тракия, а след това заема длъжностите претор и квестор на град Кирена в провинция Киренайка, днес Либия. При Калигула служи като градски едил, отговарящ за почистването на улиците на Рим, но си навлича гнева на императора, който заповядва да напълнят тогата му с отпадъци.
По време на управлението на Клавдий Веспасиан е легат в Германия. Участва в успешния поход за завладяване на Британия (42 г.), за което
получава званието консул, а след него и длъжността наместник в римската провинция Африка
По това време вече натрупва връзки и административен опит, но бил дотолкова обеднял, че се вижда принуден да търгува с мулета, за да се прехранва, получавайки заради това прякора Мулетаря.
Изпада в немилост пред император Нерон, защото заспива по време на неговите представления. Въпреки това, когато в Юдея започва въстание, Веспасиан е изпратен там за да го потуши. Скоро в западните провинции започва и въстанието на Галба, а Нерон се самоубива (68 г.). Веспасиан признава Галба за император, но след това Отон завзема трона, на свой ред сменен от Вителий.
В смутното време на военна анархия
провинциалните елити се възползват от шанса да наложат на трона човек, който отговаря най-пълно на техните интереси:
Веспасиан е скромен, енергичен, трезвомислещ, незнатен и неамбициозен, а освен това има достатъчно военен и управленски опит.
Разбирайки, че Дунавската войска неохотно е признала властта на Вителий, а неговите собствени легиони са му предани, Веспасиан решава да вземе императорския трон. На 1 юли 69 г. префектът на Египет Тиберий Юлий Александър обявява Веспасиан за император и зад него застават всички войски в източните провинции. Легионите в Илирия го подкрепят и настъпват към Италия, докато новият принцепс установява влиянието си в Мала Азия и Египет, откъдето
прекъсва доставките на зърно за Рим, с цел да дестабилизира противника
През октомври същата година Вителий е обкръжен в троен обръч и хванат в капан. Заловен от легионерите на Марк Антоний Прим, Вителий е откаран на Форума, където е линчуван и убит позорно с камъни от тълпата. Войниците подлагат столицата на терор и разграбване, убиват и вилнеят под предлог, че търсят привърженици на Вителий. Едва след пристигането на Гай Лициний Муциан погромите и анархията най-накрая спират.
На 24 октомври 69 г.
Сенатът признава Веспасиан за легитимен император
и той пристига в Рим едва в средата на 70 г. Още на другия ден той с декрет обявява, че докато е император, няма да води никаква война.
На 26 октомври 69 г. е издаден декрет, с който се създава град Нове край днешния Свищов - седалището на най-верния VIII Августов легион (преименуван на I Италийски), като му отрежда 44 хектара. При управлението на Веспасиан Флавий в Родопите е основана и колонията за ветерани в Деултум, днес Дебелт.
Веспасиан предприема редица мерки за укрепване на разтърсената от криза Римска империя. На първо място разширява властта на принцепса, но чрез закон - Lex de imperio Vespasiani, което всъщност е
първият опит да се установят правно-конституционните рамки на императорската власт
Макар да разполага с повече правомощия от своите предшественици, той ги използва умерено и предпочита да не влиза в конфликти със Сената и аристокрацията, стремейки се да поддържа консенсус с цената на минимум наказания срещу своите опоненти. Малцинство от стария елит съставлява основната опозиция срещу управлението на владетеля, но то е безсилно и може да отправя само словесни нападки.
След неколкократното плячкосване на Рим от войниците Веспасиан се заема да засили тяхната дисциплина и
строго наказва проявите на своеволие
а в даренията и наградите към тях е сравнително въздържан. Прекратени са броженията в Галия и бунтът на батавите, водени от Тутор, Цивилис и Класик. Сложен е край и на Юдейското въстание.
В кр. на 69 - нач. на 70 г. движението за независимост на племената по Долен Рейн (днешна Холандия) достига застрашителен размах. На страната на батавите застават треверите и повечето от спомагателните войски (ауксилии) в Североизточна Галия.
Многобройните сили на въстаниците обсаждат и превземат римските укрепени лагери
унищожават два легиона и принуждават други два да се предадат. Веспасиан нарежда да бъдат изпратени поне седем легиона за възстановяването на реда. До края на 70 г. метежниците капитулират.
През 71 г. легионите побеждават бригантите, разбунтували се в Британия. През следващите години римските легати Цереалис и Агрикола провеждат успешни военни действия срещу племената в северната част на островната провинция.
Докато Веспасиан се намира в Рим, въстанието в Юдея (66-71 г.) бива потушено от неговия син и съимператор Тит с голяма жестокост.
След превземането на Йерусалим през 70 г. Тит и Веспасиан празнуват съвместен триумф в Рим
Въпреки това войната на сикариите против Рим продължава на отделни места още няколко години. Едва през 73 г. е превзета Масада, последната крепост на съпротивата.
В началото финансовото състояние на държавата е лошо. Императорът използва всякакви мерки, дори и незаконни, като продажбите на длъжности, за да напълни хазната, но това дава нужния резултат. Според биографа му Светоний той
добре оползотворява събраните по непристоен начин средства
За да увеличи попълненията в бюджета, Веспасиан силно увеличава данъците, като най-голям присмех предизвиква нововъведеният данък за обществените тоалетни. Според разказа на Светоний, синът му Тит Флавий изразява открито несъгласие с налагането на този данък, но в отговор Веспасиан взема една шепа монети, пъха ги под носа на сина си и му казва „Не миришат, нали?“.
Това е и началото на сентенцията „Парите не миришат“
(лат. „Pecunia non olet“).
Говори се, че Веспасиан ползва своите чиновници като сюнгери: издига най-алчните начело на богатите провинции, а след като заграбят достатъчно от там, ги осъжда и конфискува богатствата им.
Макар че в началото неговата пословична пестеливост го прави обект за подигравки сред народа, след като финансите на държавата се стабилизирани, императорът става по-щедър. В опожарената столица Рим започват обширни строителни работи. Възстановен е символът на държавата - храмът на Юпитер на Капитолийския хълм и започва строителството на нов голям амфитеатър - Колизея.
В духа на принципите, завещани от ерата на Августовия принципат, Веспасиан води политика на мир и реформи вътре в обществото, поддържайки традиционния древноримски идеал за морални добродетели Mos maiorum. С цел да издигне авторитета на новата Флавиева династия, Веспасиан провежда засилена императорска пропаганда. Това е една от причините, поради която неблагородният произход на императора предизвикал по-малко шум, отколкото би могло да се очаква.
Веспасиан е баща на императорите Тит Флавий и Домициан, които обявява за цезари и наследници.
Той е първият император, който предава властта директно на родните си синове
Сам твърди, според Светоний, че ще го наследят или синовете му, или никой друг. Това настройва интелектуалните среди срещу управлението на династията, поради което много философи, критикуващи режима, са изгонени от Рим или наказани със заточение. Известните историци и писатели, живели по времето на Веспасиан, като например Тацит, Светоний, Плиний Стари и Йосиф Флавий, представят неговото властване в благоприятна светлина.
Противник на разкоша и разточителството, Веспасиан
презира всички монархически тенденции, и след възкачването си запазва своя непретенциозен начин на живот
заедно с естественото му поведение спрямо хората. Той не само демонстрира чувството си за хумор, но и приема без обида шегите на другите към него. Усещайки приближаването на смъртта си, възкликва: „Горко ми, струва ми се, че ставам бог!“. Заболява от простуда и умира на 24 август 79 г., докато се опитва да стане от леглото, с думите „Императорът трябва да умре прав“. Съгласно римската традиция му е присъдено обожествяване от Сената. Според Светоний той е единственият император, когото властта изменила към по-добро.
По материали от интернет