Почти два месеца след противоречивия референдум за преминаване към президентско управление на страната, дългоочакваната стабилност и комфорт в турската вътрешна политика и международни отношения далеч не са видими.
Няма съмнение, че развитието на вътрешната политика – често обвързвано с продължаващите репресии срещу опонентите на правителството и по-нататъшното влошаване на състоянието на правата на човека и демокрацията – се отразява дълбоко върху динамиката на външната политика на Анкара.
Това ни задължава да направим оценките си за бъдещите перспективи на отношенията на Турция с нейните глобални и регионални партньори, на нейните позиции по текущи въпроси, в съответствие с решенията и действията на правителството вътре в страната.
Да се опитаме да очертаем сегашната външна политика на Турция и задънените улици за нея на различни фронтове като имаме предвид този принцип.
Кризата в Персийския залив: Заради нейната военна база в Катар Турция стана страна по кризата между държавите в Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC). Незабавната помощ от Турция за Катар, с отваряне на всичките си пазари за компании от Катар, за да се осигурява храна и други хуманитарни нужди, беше необходима и в съответствие с турските ценности. Само че бързайки да ратифицира военни сделки и след това да разположи войски в Катар в момент, когато напрежението продължава да ескалира, бяха стъпки, които отидоха твърде далече. Турция все още може да накара водените от саудитците арабски сили да осъзнаят, че тя подкрепя Катар и ще продължи да го прави, но показвайки това във военен план няма да бъде в никакъв случай полезно.
Твърда сила: Редица проправителствени анализатори и журналисти подчертават ролята на Турция като „твърда сила“ в настоящата криза. Но интерпретирането на турското поведение от саудитския лагер беше различно. Външният министър на Бахрейн Халид бин Ахмед твърди, че разполагането на турски войски в Катар добавя военно измерение в настоящия „политически спор“. “Разполагането на чуждестранни войски с техните бронирани машини е военна ескалация, от която Катар ще понесе последствията“, допълни той.
Турско-арабският конфликт: За съжаление, намесата в кризата на военните сложи край на надеждите на Турция да упражнява умна или мека сила в региона. Катарската криза показва, че рефлексите на турската дипломация като умна или мека сила отдавна са били анулирани. Разпростирането на турско-арабски конфликт извън тази криза няма да бъде в интерес на никого и мнозина са сигурни, че може да има други ходове, вместо да се обръщаме към твърдта сила като към първа и последна възможност.
Разделянето на Ирак и Сирия: Реакцията на Турция на решението на Регионалното правителство на иракски Кюрдистан (РПИК) да проведе референдум за независимост на 25 септември имаше два различни характера. Официално Анкара изрази противопоставянето си на идеята за такъв референдум, особено в момент, когато целият регион е в криза. Между редовете обаче високопоставени служители посочиха, че Турция може да живее с това, подчертавайки текущите близки двустранни връзки между Анкара и Ербил.
Извън иракския театър висшите турски официални лица са ясни и гласовити по отношение на потенциалния автономен район в северната част на Сирия, под контрола на Отрядите за защита на народа (YPG), които са покровителствани от Съединените щати. Очевидно е, че сегашното състояние на отношенията на Турция със САЩ не позволява добро сътрудничество или разбиране между двамата съюзници в Сирия. След като вече е загубила лостовете си за влияние върху най-близкия си съюзник по такива жизненоважни въпроси на сигурността, единственият вариант на Турция изглежда е военна намеса, ако е необходимо.
Завръщане в ПАСЕ: Връзките на Турция със Запада продължават да бъдат проблематични, въпреки че последните усилия отвориха нов канал за диалог между страните. Едно положително развитие бе наблюдавано в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) тази седмица, тъй като управляващите членове на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) решиха да присъстват на летните сесии на парламента. Това беше очевиден завой, тъй като турското правителство обяви, че няма да си сътрудничи с ПАСЕ и няма да присъства на заседанията му в отговор на резолюцията на ПАСЕ от края на април, която отново отвори процедура за наблюдение на Турция поради влошеното й положение по отношение на демократичните норми и човешките права.
Неотложна демокрация: Подобни позитивни и прагматични стъпки следва да се прилагат, когато става въпрос за връзки с Европейския съюз. Трябва да се разбере, че продължаващото влошаване на демокрацията в Турция ще остане основният източник на напрежение между Анкара и институциите на ЕС. Остава спешна необходимост Турция и нейните управници да сложат край на репресиите срещу дисидентите от всички сфери на живота и да предприемат стъпки за увеличаване на обсега на свободите в страната.
Както заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган на конгреса на ПСР на 21 май, приоритетните реформи за избягване на "капаните на средната демокрация и средните доходи" следва да се въведат чрез конкретни действия. Възстановяването на меката сила чрез силни връзки със Запада би засилило ролята на Турция като умна или, когато е необходимо, твърда сила в Близкия изток и другаде. Алтернативата е просто Турция да бъде добавена към списъка на регионалните държави в упадък.
----------
Серкан Демирташ, в. „Хюриет дейли нюз“.