Без неговото изобретение светът днес все още би бил още на прага на модерността. Всъщност не - би бил немислим! Новаторът, за когото говорим, е роденият на днешния 10 юни през 1832 година Николаус Ото, а рожбата на техническия му гений е четиритактовия двигател, чиято работа ускорява прогреса и става писта за полети на човечеството в нови и все по-високи орбити. Затова с чиста съвест можем да кажем, че двигателят на Ото е катализатор на цивилизацията.
Преди Николаус Ото да създаде своя двигател са правени много опити да се конструира автомобил. Някои изобретатели - Зигфрид Маркус (през 1875 година), Етиен Леноар (през 1862-а) и Николас Йозеф (около 1769-а) - успяват да направят модели, които дори се движат. Но при липсата на подходящ двигател, при който ниското тегло е съчетано с висока мощност, тези модели се оказват практически неприложими.
Петнайсет години след открития от Ото четиритактов мотор двама други изобретатели - Карл Бенц и Готлиб Даймлер, успяват да конструират независимо един от друг автомобили, годни за продан. Днес в света на двигателите настъпва електричеството, но от стотиците милиони автомобили, произведени през последното столетие,
99 процента се движат с четиритактовия двигател на Ото
Дизеловият двигател, находчива форма на мотор с вътрешно горене, който се използва масово при камиони, автобуси и параходи, има също четиритактов цикъл, но горивото се вкарва на друг етап.
Повечето научни изобретения (с изключение на оръжията и експлозивите) са полезни за човечеството. Надали ще се намери някой, който да предложи например да се откажем от хладилниците или пеницилина или да намалим чувствително използването им. Вредата от масовата употреба на частни коли е повече от очевидна. Те са шумни, замърсяват въздуха, изразходват гориво, чиито източници все повече намаляват, и всяка година убиват или осакатяват ужасяващ брой хора. Но готови ли сме да се откажем от огромните предимства на автомобилите си? Личната кола е безкрайно по-гъвкава от обществения транспорт. За разлика от влака и метрото тя те отвежда и оставя където и когато поискаш и е незаменима при доставки вкъщи. Автомобилът е бърз, удобен и лесно поема багаж. Като ни предоставя избор къде да живеем и как да прекарваме времето си,
допринася много за личната ни свобода
Може да се спори дали тези предимства си струват данъка, който той взема от обществото, но никой не може да отрече, че автомобилът е оказал голямо въздействие върху нашата цивилизация. Само в САЩ се движат повече от 180 милиона коли. Общо това прави приблизително пет трилиона километра пробег годишно - повече от целия път, изминат пешком, със самолети, влакове, параходи и всички други транспортни средства.
Николаус Август Ото е роден в 1832 година в Холцхаузен. Баща му - скромен управител на местната поща - умира, когато е още бебе. Ото е добър ученик, но на шестнайсет години напуска гимназията, за да добие опит в търговията. Известно време работи в някаква бакалница в малък град. По-късно става продавач във Франкфурт. А след това вече е търговски пътник. Ото преминава обучение за търговец и се препитава, като работи като търговски служител в градовете Франкфурт на Майн и Кьолн. Оженва се за Анна Госи и им се раждат седем деца. Синът му Густав Ото става самолетен конструктор.
Около 1860 година Ото научава за газовия двигател, изобретен от Етиен Леноар (1822-1900), първият годен за работа мотор с вътрешно горене. Ото си дава сметка, че двигателят на Леноар ще намери по-добро приложение, ако е с течно гориво, защото така ще се избегнат някои неудобства на газа. Скоро Ото
изобретява карбуратор, но патентното бюро му отказва да го регистрира
защото подобни устройства вече били създадени.
Ото не се обезсърчава и полага всички усилия да подобри мотора на Леноар. В 1861 година му хрумва идеята за съвсем нов тип двигател, който работи на четиритактов цикъл за разлика от примитивния двутактов двигател на Леноар. През януари 1862 година Ото конструира годен за работа модел на четиритактов двигател. Но среща трудности, особено в запалването. Не може да го направи по-практичен и скоро оставя настрани тази работа. И разработва своя „атмосферен двигател“ - подобрен двутактов мотор, който работи с газ. Той го патентова в 1863 година и скоро си намира съдружник в лицето на Йожен Ланжен, който да го финансира. Двамата
изграждат малка фабрика и продължават да подобряват двигателя
В 1867 година техният двутактов мотор печели златен медал на Парижкото изложение. Оттук нататък търговията потръгва бързо и печалбите на компанията растат стремглаво. В 1872 година двамата наемат Готлиб Даймлер, блестящ инженер с опит в ръководенето на фабрика, за да им помогне в производството на двигателя.
Въпреки че печалбите от двутактовия мотор са много добри, Ото не може да се отърве от идеята за четиритактовия модел, който поначало е замислял. Той е убеден, че четиритактов двигател, който компресира сместа от гориво и въздух преди да я запали, ще бъде много по-ефикасен от всякакви видоизменения на Леноаровия двутактов мотор. В началото на 1876 година Ото създава най-после подобрена система за запалване и с нея вече конструира напълно годен четиритактов двигател. Първият му модел е готов през май 1876 година и на следващата година вече е патентован. Далеч по-добрата ефикасност и работа на четиритактовия двигател са очевидни и той
се радва на незабавен успех в продажбите
Само през следващите десет години са купени 30 000 броя и скоро всички разновидности на Леноаровия мотор са вече демоде.
В съдебно дело немският патент на Ото за четиритактовия двигател му е отнет в 1886 година. Оказва се, че някакъв французин на име Алфонс дьо Роша е измислил в 1862 година подобен на Отовия модел и го е патентовал. Не бива да се смята обаче, че Дьо Роша е бил човек с влияние. Изобретението му не е помирисало пазара, той не е конструирал даже един модел. Макар че Ото загубва драгоценния патент, фирмата му продължава да носи пари. Когато умира в 1891 година, той е много състоятелен човек.
Междувременно в 1882 година Готлиб Даймлер напуска фирмата. Той твърдо е решил да приспособи Отовия двигател за превозно средство. В 1883 година създава още по-добра система за запалване и тя дава възможност моторът да работи със 700-900 оборота в минута. За сравнение - най-високата скорост на Отовия модел е 120-200 оборота в минута. Освен това Даймлер се е постарал да създаде много лек двигател. В 1885 г. той монтира един от моторите си на превозно средство и
така е създаден първият мотоциклет в света
Следващата година Даймлер конструира и първия си автомобил на четири колела. Излиза обаче, че Карл Бенц го е изпреварил на косъм. Само няколко месеца по-рано той е построил своя първи автомобил - на три колела, но несъмнено автомобил. Колата на Бенц, както и Даймлеровата, работи с четиритактов двигател от типа, създаден от Ото. Оборотите на мотора на Бенц са под 400 в минута, но това е достатъчно, за да бъде автомобилът годен за употреба. Бенц упорито работи за подобряването на автомобила си и след няколко години той вече е на пазара. Готлиб Даймлер пуска в продажба колите си малко по-късно от Бенц, но и те също имат успех. В края на краищата двете фирми - на Даймлер и на Бенц, се обединяват, за да започнат да произвеждат една от колите-мечти на всички времена - „Мерцедес-Бенц“.
Когато става дума за разработването на автомобила, трябва да споменем още един човек: американския изобретател и индустриалец Хенри Форд, който пръв пусна в масово производство евтини коли.
Двигателят с вътрешно горене и автомобилът са изключително важни открития и ако само един човек имаше заслуга за изобретяването им, би трябвало да заеме едно от първите места в тази класация. Обаче голямата заслуга все пак трябва да бъде разпределена между неколцина: Леноар, Ото, Даймлер, Бенц и Форд.
От всички тях Ото е дал най-големия принос. Моторът на Леноар не е нито достатъчно мощен, нито достатъчно ефикасен, за да движи автомобили. Отовият, обратно, е точно такъв. Преди 1876 година, когато Ото изобретява своя двигател, създаването на годен за употреба автомобил е почти немислимо. След това то е неизбежно. Ето защо Николаус Август Ото е един от първостроителите на модерния свят.
По материали от интернет