Връщам времето за миг с век,
когато в робство тънеше земята
и дочувам оня революционен ек
на Ботева изригнал от душата.
Виждам земята напоена с кръв
в предсмъртни мъки да се мята
и „Радецки“, корабът на надеждите пръв
да възвестява похода на Свободата.
Дочувам думите Ботеви за свобода,
натежали вече и добили смисъл от дела.
Захвърлил перото и сабя препасал,
любов към народа в сърцето понесъл.
Виждам го, повел дружина през поля и гори,
забравил дом, жена и дете дори,
с една мечта – бунт за свобода да разгори
от султанския трон бащино огнище да освободи.
Дочувам изстрела на Вола, навеки проклетия,
който за миг повали гения-исполин
го издига като герой неповторим!
Проклет да е убиецът от нас - неутешимите!
Марко ЦОНЕВСКИ, Русе, май 1976 г.