На най-българския празник вчера химнът „Върви, народе възродени“ прозвуча за първи път през деня в 8 сутринта от необичайно място - градския часовник. Оттогава и вероятно още 1-2 дни стогодишният часовник ще отбелязва кръглите часове с песента по музика на Панайот Пипков и стихотворение на Стоян Михайловски. Това е празничният подарък за русенци от най-известния майстор на градски часовници Александър Абаджиев.
„Идеята ми хрумна преди няколко дни. На 24 май винаги се пее „Върви, народе възродени“. Пели сме го като ученици, сега го пеят около мен, аз си го припявам. И си спомних една случка от края на 70-те години на миналия век. Един мой братовчед с енциклопедични знания ме извика, за да ми покаже как звучи оригиналният химн. Имаше разлика от това, което учехме в училище. И сега, след толкова години, се замислих дали наистина сме осмислили този текст. Страшно дълбоко стихотворение, всичко е казано в него. Ако половината от него сме чули, нямаше да сме на това дередже сега“, разказва Александър Абаджиев.
И майсторът на градски часовници решава да направи подарък на своите съграждани за празника на българската книжнина и духовност. Пък и това е хубав повод замлъкналият часовник отново да огласи площада. Може би си спомняте, че допреди няколко години той отбелязваше всеки кръгъл час с хита „Искам да си тук“ на „Пинк Флойд“. След това мина в мълчалив режим. До вчера.
Александър Абаджиев обещава да върне на града песента на „Пинк Флойд“. Градският часовник на Русе му е слабост и неслучайно вече 15 години се грижи за него почти само на добра воля. Признава, че 25-годишна негова мечта се е сбъднала, когато през 2003 г. го възстановява по молба на тогавашния кмет Елеонора Николова. Това е годината, в която самият градски часовник навършва 100 години, откакто е произведен и 90 години откакто е монтиран на сградата на Акционерно дружество „Гирдап“ - първата частна банка в България.
Инженер по професия, Абаджиев е възстановил 16 градски часовника в България от различни епохи. В Русе това са часовниците на сградата на КНСБ на „Александровска“, на централна жп гара и на Музея на транспорта, който е и най-старият в града - от 1866 г., когато се строи Баронхиршовата железница Русе-Варна. И трите са немски, градският е швейцарски, уточнява Абаджиев. Специално за него дори се наложило сам да изработи някои части, за да тръгне отново да мери времето.
В Русе по царско време имало един предприемач - Тодор Дамянов, който направил предприятие за производство на градски часовници, разказва Абаджиев. Опитвал се да намери повече информация за някогашния си „колега“, но не успял. Затова пък и до днес в Ценово, Копривец, Писанец и Тетово работят часовниците на този майстор. Но шедьовърът му е в Цар Калоян - истинско бижу с камбана, казва с възхищение Абаджиев. И споделя, че голямата му болка за градските часовници на Русе е, че грижите за тях са спорадични - при нужда, ако спрат или не са точни. Часовникът не е часовник, а грозило, ако не е верен, казва майсторът. Те са механични, искат внимание, най-лесно е да се сложи един китайски електронен часовник, но вече няма да е същото, няма да има душа, убеден е Александър Абаджиев.