Иван ЦАРЕВ
Повод да напиша тази кратка статия е книгата „Военните паметници в Русенска област. Албум“, „Авангард принт“, Русе, 2015. Инициативата за издаването й е на Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва и клуб „Родолюбие“ и това е похвално, защото има видимо отстъпление от патриотичното възпитание на младото поколение, но това е дълга тема. В следващите редове ще ви разкажа по-подробно за историята на военния паметник в село Голямо Враново и ще попълня празнотите в информацията за него.
Паметникът на загиналите за родината от Голямо Враново е най-високият в селата в Русенска област. Височината на войника е 2,30 м, а на постамента - 2,65 м, т.е. общата му височина доближава внушителните 5 метра. В оригиналния му вид към него водеха три стъпала, които през 70-те години на ХХ век бяха заровени с пръст при реконструкцията на парка, където е монументът.
В споменатата книга е публикувана снимка с описание на паметника, но с повече от оскъдни данни, свързани с неговата история. Споменава се година на откриване - 1939, както и че са събрани средства за изграждането му. От кого - не се знае. Пише, че изработката е перфектна, явно скулпторът е бил много добър, но е неизвестен.
Кой е скулпторът? Наистина ли е неизвестен? Това личи от гърба на една оцеляла снимка, свързана с откриването. Там пише /правописът е автентичен/: „На г. Претседателя на комитета по постройката на паметника г. Царевь за спомень. Скулпторь: (подпис). София, 20.IХ.1941 г.“
В подписа виждаме В.Д.Възелов, а „г. Царевь“ е моят дядо Иван Петров Царев.
Паметникът е построен от Велислав Димитров Възелов, родом от Разград, завършил Художествената академия в София през 1932 година където негов преподавател е професор Жеко Спиридонов. Участва в съвместни разработки с Иван Фунев, Иван Лазаров, Иван Мандов, Димо Лучиянов и др.
Велислав Възелов е автор на много военни (войнишки) паметници в страната - например в почти близкото до Разград село Гецово, в селата Равно, Топчии, Дряновец и др. Негово дело е и паметникът на Христо Ботев в родния му град.
Родът Възелови е доста голям и популярен в Разград. Няколко думи и за бащата Димитър Възелов. Бил е офицер в инженерни войски на цар Борис III, изградил много мостове и други военни и граждански съоръжения в Шуменско и Варненско. Освен това е и художник по призвание, оставил редица майсторски изработени живописни платна.
Снимката от откриването на паметника в Голямо Враново и краткото послание, отправено към дядо ми от известния скулптор, са безспорно доказателство кой е авторът на монумента. В онези години Иван Петров Царев е секретар-бирник в Голямо Враново и околните села, занимава се с търговия и има значително количество земя, но наред с това е известен и като изявен обществен и културен деятел.
Той е инициатор за изграждане на паметника и председател на комитета за събиране на средства за това. Роден е в Русе на 5 ноември 1880 година, земният му път приключва на 28 август 1966 година. в Голямо Враново. Син е на поборника Петър Стоянов Царев (1835-1899), за когото има издадена книга от русенския историк Росен Кожухаров. Негов брат е генерал Илия Петров Царев, роден през 1882 година в Русе и починал през 1962 година в София, за когото нищо не е писано и трябва да бъде изваден от забравата.
Б.р. Текстът на Иван Царев, силно изкушен от историята русенски филолог и педагог, се публикува за пръв път. Заглавието е на редакцията. Снимките са от личния му архив.