Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ си поставя за цел до 2022 г. средната работна заплата да стане 1700 лв., а минималната - 800 лв. Това посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на националната конференция "Заплащане на труда и защита на правата на работното място".
Димитров посочи, че не залагат нищо нереалистично. Той допълни, че това е постижимо при икономическата реалност, която води след себе си усвояване на максималния потенциал на икономиката, а той е към 4,5-5 процента ръст на БВП в реално измерение ежегодно. Според президента на КНСБ тези параметри означават около 120-150 лв. повишаване на средната работна заплата годишно в рамките на следващите пет години и около 50-60 лв. - на минималната работна заплата. Димитров посочи, че от 1 януари т.г. Румъния е увеличила МРЗ с 50 евро.
Пламен Димитров посочи, че работниците и служителите са произвели много повече, отколкото получават. За всичките 27 години на прехода БВП се е възстановил и е надминал стойностите от 1990 г., и през миналата година той е бил с 50 процента по-висок по съпоставими цени.
Реалната средна заплата за този период е пораснала с пет-шест процента, каза Димитров. Средната работна заплата за изминалите пет години е пораснала в реално изражение с над 37 процента. Това е факт благодарение на нашите усилия, но независимо от това тя е най-ниската в ЕС и диференциацията в заплащането у нас е най-голямото, коментира още синдикалистът. На 70 процента от българските работници и служители възнагражденията са под средната за страната работна заплата, каза още той.
Димитров посочи, че те са с ясното съзнание, че хората на труда са недоволни, че има крещяща несправедливост в заплащането. Имаме амбицията да направим така, че в следващите пет години това да бъде радикално променено, посочи още той.
Служебният министър на труда и социалната политика Гълъб Донев посочи, че средната заплата в България се е увеличила от 431 лв. на 962 лв. в периода 2007-2016 г., което прави 123 процента ръст. През миналата година в седем икономически дейности, в които са близо 23 на сто от всички наети, средното възнаграждение е надхвърляло 1000 лв., добави министърът.
Статистиката показва, че след присъединяването на България към Европейския съюз минималната заплата отбелязва значителен ръст. За периода 2007-2017 г. тя се е увеличила със 156 на сто - от 180 лв. до 460 лв., коментира министърът.
Според него справедливото заплащане е от ключово значение за намаляване на бедността и за осигуряване на социалното благоденствие, а в последните години се развива и като важен механизъм за търсене на изход от проблемите, породени от глобализацията в света на труда.