Бретцел или претцел? Това е първият въпрос и при това най-лесният за гевреците със странна усукана форма. Бретцел е в Германия, претцел - в останалия неговорещ немски свят. Така че което и име да си изберете, все ще е вярно. Според най-старата известна легенда, цитирана и в „История на науката и технологиите“ от Брайън Бънк и Александър Хелманс, през 610 г. италиански монах изобретил гевречетата като награда за децата, които си били научили молитвите. Оттам и необичайната форма - като кръстосани пред гърдите ръце за молитва. Нарекъл ги pretiola или малка награда на италиански. За бретцел пък има още по-любопитно обяснение. Според едно изследване на етимологията на името то можело да се извлече от латинското броцел - средновековен термин за гривна. През 1897 г. Франк Чапин публикува свое изследване, според което бретцел е „лекото изменение на стара немска дума, означаваща верига, и напомня за магическите вериги на старите германски магьосници“. Сигурно не е случайно, че когато за първи път бретцелите се появили отвъд Океана, в Ню Джърси ги нарекли белезници.
Безспорно тези вкусни гевреци, които се правели само от брашно, вода, мая и сол, са свързани с християнската религия като повечето неща, които имат толкова древна история. Ако според някои историци формата им е на скръстени пред гърдите ръце за молитва, според други трите дупки представляват Светата Троица: Бог Отец, Бог Син и Светия Дух. Те стават особено популярни, когато църквата осъзнава, че всъщност са хляб, който може да се консумира по време на пост. Библиографското издание на немската „Енциклопедия Майерс“ от 1905 г. пък лансира версията, че формата на претцелите имитира Слънчевия кръст след забраната на езическите вярвания и ритуали.
Странният възел бил възприеман също като символ на неразрушимия брачен съюз. В една от най-старите енциклопедии в света - Hortus deliciarum, чието съставяне започва през 1167 г. в абатство Хохенбург в Елзас като педагогическо помагало за младите монаси, е публикувано изображение на библейския крал Ахасуер и кралица Естер, живели през 112 век. Те са седнали на маса, на която има бретцел. Някои историци оспорват достоверността на рисунката, като твърдят, че храната на масата всъщност е доказателство за това, с което са се хранели по времето на неизвестния художник, а не в библейската епоха. Други им опонират с факта, че Hortus deliciarum е създаден в югозападния германски Елзас, който днес е във Франция. Районът се е променял няколко пъти като политическо устройство и управление, но хранителните обичаи са останали постоянни и всъщност точно това е мястото, откъдето произхождат усуканите гевреци.
Всъщност потвърждение на последното е историята за един умен хлебар. Легендата разказва, че баварски крал поръчал на придворния си хлебар да му направи хляб, през който да може да види Слънцето 3 пъти. Не е известно с какво се е провинил този хлебар, че да му възлагат толкова неизпълнима на пръв поглед задача, но той излязъл умник и оплел фитил тесто така, че се получили три дупки. Твърди се, че този хлебар бил дошъл от Елзас, а идеята му дошла, като погледнал жена си със скръстени на гърдите ръце за молитва. Вероятно има истина в тази история, защото до наши дни са стигнали писмени доказателства, че в онези далечни времена много хлебари са държани като заложници на местните владетели. Възможно е изпитанието на неизвестния елзаски майстор да е било в замяна на свободата му, кой знае. А претцелът става и до днес е емблема на гилдията на немските хлебари.
Бретцели
Необходими продукти:
50 мл топла вода
1 с.л. захар
2 ч.л. сол
1 пакетче суха мая
600 г брашно
50 г масло
300 мл вода
2 с.л. сода
1 голям жълтък
Начин на приготвяне:
В купа се смесват топлата вода, захарта и солта, поръсва се маята и сместа се оставя да престои около 5 минути. Когато започне да се пени, се добавят брашното и разтопеното масло. Сместа се разбива с миксер на ниска скорост достатъчно продължително, за да се получи гладка смес. Скоростта се увеличава и разбиването продължва още 2-3 минути. Тестото се изважда от купата. тя се почиства и намазва с масло. Тестото също се намазва с масло и се връща в купата. Покрива се и се оставя на топло за около 50-55 минути, докато тестото удвои размера си.
Фурната се загрява на 220 градуса. В достатъчно дълбока тенджера се изсипват 300 мл вода заедно със содата за хляб и сместа се оставя да заври.
Втасалото тесто се разделя на 8-10 равни части, от всяка се прави дълъг фитил, който е по-дебел в средата и изтънен в двата края, и се оформят бретцелите. Пускат се един по един за не повече от 30-40 секунди в кипящата вода със сода, след което се изваждат с решетъчна лъжица и се подреждат в тавичка за печене, покрита с хартия за печене. Всеки бретцел се намазва с разбития в малко вода жълтък и се поръсва с едра морска сол. Пекат се около 10-12 минути до златистокафяв цвят.