Красиви картички - честитки за различни празници и по различни поводи, изработени от изящно нагънати хартиени лентички, се превръщат в много специални подаръци. Картичките са само част от всичко, което сътворяват една част от гимназистите, които не са от Русе и живеят в Средношколското общежитие. Всъщност, и самото общежитие вече има друго име - новата табела показва, че това вече е Център за подкрепа за личностно развитие.
Ние сме първата образователна институция в Русенска община, която става такъв център - нова форма за възпитание на подрастващите, предвидена в новия Закон за образованието, влязъл в сила от август миналата година, обяснява директорката Христина Петкова. Тя и нейните колеги са наясно, че обстоятелствата, в които растат съвременните младежи, е доста по-различна от това, което е било, да речем, преди десет-двадесет години. Затова ако преди основните акценти в дейността на възпитателите в общежитието са били насочени към образованието, консултациите, свързани с подготовка на уроците и домашните, и с възпитанието, сега картината е доста променена.
Днес особено важни са общуването, социалните навици, комуникацията
развиването на артистични умения, разгръщането на дарби и таланти. И всичко това помага на тийнейджърите да общуват повече и да се чувстват по-комфортно и в училище, и сред приятели, и в дома си - защото общежитието си е техен дом, макар и временен.
Сега ние повече работим с децата не като учители и педагози, а по-скоро като психолози, като социални работници, обяснява Петкова. И припомня, че повечето от 115 момичета и момчета, които обитават пансиона, са с нисък социален статус, от социално слаби семейства. Ние сме тези, които можем осезаемо да им помогнем да извадят на повърхността най-доброто от себе си, да преодолеят дистанцията, която често се създава спрямо тях, пристигащите от малки населени места, понякога дори имащи и затруднения с българския език, продължава директорката.
Екипът от възпитатели обсъдил новата функция и по метода на индивидуалния подход педагозите групирали децата в различни клубове. Така създадохме
четири клуба по интереси: Арт работилничка, „Униспорт“, „Толерантност“ и „Бъди грамотен“
Искаше ни се да направим и клуб за танци, но не можем да поканим хореограф, без да му платим хонорар, а не сме в състояние да отделим такива пари, обяснява Петкова.
В началото Арт работилничката също потръгна пипнешком - никой от нас не можеше да бъде сигурен дали децата ще проявят интерес, дали ще имат търпението да се занимават часове наред с такова творчество, казва възпитателката Милена Лечева, ръководителката на клуба за приложно творчество. Оказало се обаче, че
тийнейджърите били направо омагьосани
от възможността сами да изработват красиви предмети за украса. Сега те с удоволствие ги подаряват на любими учители, на близките си, на гости, които пък на свой ред направо не могат да повярват, че това е направено от ръцете на учениците.
„В самото начало те казваха: „О, госпожо, ние няма да можем да направим това. Няма да се справим!“. След това обаче се оказа, че им се получава - да нарисуват картинка върху камъче или керемидка, да направят колаж, да нагънат лентички с квилинг техника и от тях да създадат цяла красива композиция. И ето, сега вече самите те като се връщат след почивка по родните си места, вече носят материали за следващите красоти, които ще изработваме - донасят керемиди, дървени дискове, които после в работилничката обработваме, рисуваме, вдъхваме им душа“, разказва Милена Лечева. Самата тя миналото лято докато е била на почивка, не си е губила времето и е
събирала по морския бряг малки камъчета, които донесла в Русе
Сега тези камъчета са се превърнали в новата артистична страст на малките приложнички от Арт работилничката - с тях те създават различни картини-мозайки.
Децата подреждат красивите предмети в специална витрина във фоайето на общежитието. „Това промени интериора ни, а и атмосферата тук, става по-красиво. И знаете ли кое е особено интересно - всичко, което децата правят, го излагаме в открити витрини, не зад стъкло, не в заключени шкафове. И никой от другите момичета и момчета не посяга да развали нещо, да скъса, да счупи“, казва възпитателката Силвия Иванова, която също се включва в заниманията. Очевидно и другите деца се впечатляват от таланта на своите връстници и под въздействието на тази красота обичайният порив да съсипеш нещо отстъпва назад.
Постепенно възпитателите и децата заедно превръщат временния си дом в уютно място за живеене. Пребоядисахме коридорите и фоайетата, съвсем наскоро сменихме 48-годишната врата, надяваме се, че и общината няма да забрави обещанието си да санира сградата, за да се впишем в условията на енергийна ефективност, казва Христина Петкова. И на сбогуване напомня да не пропуснем в началото на май да им гостуваме отново - за изпращането на тазгодишните абитуриенти, което тук правят сърдечно и празнично.