Кейт Уарн не била първа красавица и не привличала ненужно внимание.
Притежавала изразително и невинно лице, което карало хората да ѝ се доверяват и да ѝ разказват и най-съкровените си тайни.
Била дръзка и ловка. Накратко - била перфектна за детективска работа
Кариерата ѝ на детектив започва през 1856 г.
Тогава тя се явява в офиса на американската агенция за детективи „Пинкертън“ – първата детективска агенция в САЩ. Виждайки жена в офиса, Алън Пинкертън, уважаван детектив и основател на агенцията, решава, че си търси работа като секретарка.
За негова изненада младата вдовица го поправя и обяснява, че е видяла обявата в местен чикагски вестник, в която компанията си търси нов детектив.
Пинкертън не може да си представи жена да работи като детектив, но Уарн го моли да я изслуша.
Тя го убеждава, че и жените могат да бъдат полезни в тази професия като „изравят тайни от места, от които би било невъзможно за мъж да го направи“. Можела да се сприятелява със съпругите и любовниците на заподозрените и да се възползва от мъжете, които обичат да се хвалят пред жените.
Въпреки че първоначално е скептичен, водещият детектив се съгласява.
Кейт Уарн бързо доказва своите теории на практика
В един от случаите от 1858 г. младата жена детектив спечелва доверието на г-жа Марони, чийто съпруг незаконно придобива 50 000 долара от компанията "Adams Express". От разговорите със съпругата Уарн събира достатъчно доказателства, че да уличи мъжа в злоупотреба.
Историята приключва като г-н Марони връща повече от 30 000 долара в брой и е осъден на 10 години затвор. Впечатляващо, а? Следващата задача на умелата детективка обаче е доста по-интригуваща.
Уарн спасява Ейбрахам Линкълн
През 1861 г. Пинкертън и екипът му изпращат петима агенти в Балтимор, сред които и Кейт, да се грижат за сигурността на новоизбрания, но все още нестъпил в длъжност президент.
С нов южняшки акцент нюйоркчанката се превръща в г-жа Чери или пък г-жа Барли, богата и разкрепостена южнячка, която е в града, за да присъства на социални събития и да се среща с хора от своята класа.
С това прикритие Кейт успява да измъкне информация от различни хора по събитията, че Линкълн ще бъде убит по време на пътуването му към столицата Вашингтон за встъпване в длъжност.
Те разкриват детайлно плана, в който ясно се знае всяка стъпка на президента. Щом разбира всичко, Уарн веднага докладва на Пинкертън. Той от своя страна пък предупреждава новоизбрания държавен глава.
Линкълн не иска да обърне внимание на заплахата. Въпреки това детективите успяват да го убедят и веднага предприемат действия по безопасното му ескортиране до Белия дом.
Кейт Уарн има водеща роля в закарването на президента невредим в столицата
„Те прекарват Линкълн като неин инвалидизиран брат. Карат го да ходи приведен и с бастун и го покриват с огромно палто. Във влака с него пътуват двама детективи – Кейт Уарн и Алън Пинкертън. Тя наистина е играела голяма роля“, казва пред „Чикаго трибюн“ Кейт Ханигън, написала роман, вдъхновен от историята на първата жена детектив в САЩ.
Алън Пинкертън започва много да разчита на Уарн,
влязла в редица роли заради професията си. Тя дава началото и утъпква пътя на бъдещите жени детективи и дори оглавява нов отдел за жени в агенцията.
През 1868 г. Кейт умира от пневмония
Тогава тя е едва на 38 години. Пинкертън не я оставя сама до последния ѝ миг и дори я погребва до своите роднини – бивши детективи.
„Това е историята на една изключителна жена, за която не знаем. Няма я в историята“, коментира Ханигън.
Дали фактът, че почти никой не знае за Кейт Уарн, е една несправедливост, или просто е знак за добре свършена работа? Възможно ли е да не знаем нищо за нея, защото тя не е искала?