Международната кариера на солиста Венцеслав Анастасов започва през 2007 г. в Палау де Лас Артса- Валенсия. Там той дебютира с ролята на Ескамилио в постановка на Карлос Саура и под диригентството на маестро Лорин Маазел. В същия театър по-късно е поканен за ролята на маркиз Поза отново с маестро Маазел. Следват „Турандот“ с маестро Зубин Мета и „Годеж в манастира“ заедно със солисти от Болшой театър. Заедно с Пласидо Доминго участва в продукцията на Метрополитън Опера „Ифигения в Таврида“. През 2010 г. на откриването на Гуанджоу Опера Хаус в Китай пее в „Турандот“ с маестро Маазел. Следва участие в „Борис Годунов“ с режисьор Андрей Кончаловски, отново във Валенсия през 2012 г. През 2009 г. за първи път пее в Италия, в Театро Масимо в Палермо, в операта „Симон Боканегра“. През 2013 г. дебютира в Театро Сан Карло в Неапол в постановка на „Риголето“ заедно с Дмитрий Хворостовски. Впечатляваща е ролята му на Ецио от постановката на „Атила“ в Театро Верди в Триест, където партнира на Орлин Анастасов.
През следващите години Венцеслав Анастасов е канен и в други постановки на тези театри. През 2014 г. участва в студиен запис на компания Deca на „Турандот“ с Андреа Бочели. През 2015 г. отново партнира на Андреа Бочели, който дебютира като Калаф в „Турандот“, в суперпродукция на Театро дел Силенсио в Лаятико, родното място на Бочели. През 2015 г. пее Амонасро в „Аида“ с Димитра Теодосиу и Великия жрец на Догон в „Самсон и Далила“ на фестивала „Сплитско лето“. През 2016 г. участва в постановка на „Ернани“ с Джан Карло дел Монако в операта в Сплит. През февруари тази година баритонът участва в продукция на „Борис Годунов“ в Марсилия.
Ще отговоря конкретно, за да не се размива истината във фрази, целящи да разчувстват хората, с които изобилства написаното от Найден.
Ето една хроника на събитията.
Относно бонусите, с които Найден се хвали:
Аз за 10 години при Найден бонус не съм получавал или е бил толкова малък, че не съм разбрал. Иначе командировките за спектакъл извън Русе са 10 лева. Отиваш до Видин на 7 часа път, пееш, получаваш 10 лева и тръгваш през нощта обратно. Пял съм Набуко за 10 лв. във Велико Търново. Представяте ли си? Веднага започнах да отказвам всички спектакли, които разсипват гласа ми. Освен това участието ми в тях е много некоректно спрямо всички мои колеги. Аз не знам какви бонуси са получавали колегите от оркестъра, но ако са повече от това, което съм взимал аз като първи солист на Русенска опера, би означавало само едно: че директорът мрази певците и обича оркестъра. Ако не е така, то той мрази всички.
Още от идването си Найден Тодоров си постла с подобен род невинни изречения като: „Колеги, спасявайте ме, положението е тежко! Вие трябва да ми помогнете!“. И така от меките ни души се стига до 10 лева за централна роля. Казах, че съм бил първи солист на операта поради това, че съм гастролирал в много големи театри, където Тодоров не е стъпвал. Пял съм в Сан Карло в Неапол, Театро Массимо в Палермо, Палау де лас Артс (Валенсия), Театро Реджо ди Парма, и мнооооого други. Може би това беше една от причините Найден Тодоров да ме помоли три пъти да си подам оставката. Аз продължавах да стоя, защото
смятах, че Русенска опера е по-важна от нашите лични търкания
Преди мен напуснаха или бяха освободени Мартин Илиев, Даниел Дамянов, Марияна Цветкова, Калуди Калудов, Стоян Даскалов, Петър Данаилов... Това бяха знакови напускания. Когато най-добрите ти певци напускат театъра или биват освобождавани, това говори много лошо за директора. Според мен Найден не устоя на дрогата на директорския пост и не можеше да понася професионалисти и личности, стоящи по-високо от него.
Орлин е пял само веднъж с Русенска опера по времето на директорстването на Найден и това бе на фестивала в Солотурн, където бе поканен лично от директора на фестивала. Покана от Найден не би приел.
На спектакъла на „Отело“ този септември, който Орлин цитира, са пяли Александър Крунев, Даниел Дамянов и Мария Цветкова, известна в Русе още като Веселата Мария Цветкова. Колкото до нивото на Русенска опера отпреди 20 години... Да, това не беше прословутият златен период на Русенска опера (70-те години), в който нашите родители са били сред главните действащи лица, но беше период на изключителен възход, на изключително високо ниво певци, много от които тръгнаха по световните сцени. Тези, които не успяха, бяха Стоян Иванов и Румен Щерионов, които починаха - и съм сигурен, че това беше единствената причина това да не се случи. Бог да ги прости...
Кои са певците, които израснаха по времето на Найден и тръгнаха по световните сцени??? То да не е като да впрегнеш всички ресурси на театъра, за да създаваш изкуствен имидж на една примадона, която, напук на усилията ти, никой не кани „навън“?
Относно заплащането при диригентските курсове и конкурси. Заплащането беше още по-красноречиво: 20 лева за седмица, в която група около
10 диригенти, повечето от които хванати от гората, се упражняват върху теб срещу 20 лева за цялата седмица
И така: три седмици - три заглавия, всеки ден пееш пълноценно като за оркестрова репетиция и накрая взимаш три по двайсет - шейсет лева. Колко ли плащат въпросните диригенти за подобна гимнастика??? Къде са парите???
Най-важното!!! През 2010 година след постановлението, като си намалихме заплатите след общо събрание с гласуване, той ни излъга, че ще ги възстанови при първа възможност. На това събрание той заяви, цитирам: „Който гласува за съкращение, ще е първият освободен“. Условието беше, че това намаление е временно, докато си стъпим на краката. Само месец-два след това дойде ново постановление, което дава пълна свобода за разпределението на щатовете и заплатите. 10 години по-късно заплатите така и не достигнаха предишния си размер.
Като заговорихме за пари, дойде ред и на моята заплата - 360 лева чисти
Не съм разчитал никога на тях, слава Богу. Повечето ми колеги знаят, че не бих пял за такива пари дори един спектакъл в друга опера. Дори половин...
Защо го направих? За Русенска опера. За това, че родителите ни са записали имената си със златни букви в историята на Русенска опера... Защото сме израсли там. Оттам са започнали кариерите ни.
Защо напуснах? Намерих въпросното писмо, което написах на Найден при напускането ми. Написал съм с ирония: „Аз по всяка вероятност няма да мога да изпълня задълженията си за брой спектакли през това полугодие... Мисля, че е най-коректно от моя страна да си подам оставката като щатен солист, както ти предложи неколкократно“. Това написах, след като бройката на изискваните от мен спектакли беше на два пъти увеличавана, явно с цел да ме изгони.
Напуснах, защото нямах желание повече да се упражняват на мен диригенти от диригентските курсове. Не исках да ме бомбардират през сезона с посредствени диригенти, на изключително ниско ниво, които може би си плащаха, за да дирижират, тъй като аз не бих ги поканил заради качествата им.
Всеки от тези диригенти беше изненада и аз трябваше да хващам дузпа след дузпа
Три пъти Найден ме помоли да си подам оставката, но това не е сред причините, поради които напуснах. Този дъжд от посредствени диригенти, дошли тук да се упражняват и с 2 репетиции да си пишат в биографията, че са дирижирали дадено заглавие в Русенска опера, прати нивото на дъното. Аз не можех да продължавам да работя на това ниско ниво. Колеги от оркестъра са ми казвали неведнъж фрази от рода на: „На маймуни ни направиха с тез некадърни диригенти и без репетиции“ или „Откъде го намериха тоя???“. Иначе Найден твърди, че се е грижел за тях.
Относно наградите. Аз съм присъствал на агитиране от „пиедестала“ на пътеката на автобуса да се гласува за дадена негова награда в интернет. Неслучайно пловдивчанинът Найден е почетен гражданин на град Русе, а, например, Орлин не е. Аз такава награда да ми дават, няма да приема. Награди, получени с връзки, агитации на колективи и постове във Фейсбук. За мен тези изброени от него награди нямат никаква стойност.
Няма да коментирам показателите за посещаемост, колко били скочили в пъти. Аз съм видял с очите си, че публиката в Русе през последните години намаля в пъти. Може би компенсира с гастроли в Каспичан и тем подобни.
Но публиката на Русе е истинският критерий за качество
Колкото до грешките му в управлението на операта и поуките, които си е взел Найден, мисля, че това ще излезе наяве в един бъдещ момент в цифри и конкретни факти, и аз тогава ще мога ясно да коментирам и да отговоря на въпросите му.
Накрая бих искал да кажа нещо похвално за него. Не мога да отрека, че Найден е един от най-добрите оратори-сладкодумци, които съм чувал и виждал въобще. Това му помогна да управлява Русенска опера 10 години, въпреки че държи хората на почти минимални заплати. Друг е въпросът, че аз, както и много други мои колеги, знаем, че зад сладките и омайни приказки, истината е твърде малко.