Виктория ИВАНОВА
Русе е бил писта за политически кариери, участие в правителства, лични икономически възходи и политически падения на 82 души, призвани да представят интересите на града и региона в Народното събрание от 1990 година насам. Районът разполага само с 8 мандата /изключение прави Великото народно събрание с 13/, а проведените до момента избори за законодателна власт са девет, но грешка в изчисленията няма. Причината е, че без последните два парламента винаги е имало избраници, които са влизали в изпълнителната власт и са били заменяни от следващите ги в листата.
Градът, който е недолюбван от всички власти може би заради дълбоко загнездени комплекси, че когато по калните улици в София са скрибуцали волски коли и отвсякъде се е леел диалектът на шопите от околните села, тук Европа вече се е настанила, след 1989 година се оказа
твърде привлекателен за видни фигури от разноцветни партии
Прегърнали мантрата за незаслуженото изтласкване на Малката Виена в периферията и развели обещания за светлото й бъдеще, мнозина от тях влязоха в държавното управление и обещанията им започваха да избледняват, докато съвсем се размият. Но това май може да се каже за цяла Северна България, която така видимо бе изпреварена от Южна, че дори иначе водени от чувството за собствената си непогрешимост политици и държавниците започнаха да забелязват дисбаланса.
И така, кого изпратихме във властта през последните близо три десетилетия?
На първо място двама министър-председатели
Избраният през декември 1994 година за народен представител Стефан Софиянски управлява страната като служебен премиер след краха на Виденов. И макар че назначеният от президента Петър Стоянов кабинет управлява само три месеца - от февруари до май 1997 година - влезе в историята с укротяването на хиперинфлацията, нормализирането на доставките на хляб и въвеждането на валутния борд. Днес Стефан Софиянски проявява спорадична политическа активност, но не е сред активните фактори в обществения живот.
Следващият русенски депутат, който стигна до върха на изпълнителната власт, е Сергей Станишев. Той оглави правителство на Тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС. То бе съставено с мандата на най-малката партия в триумвирата ДПС и изкара пълен мандат от август 2005 до юли 2009 година. Този кабинет, макар и запомнен с доста скандали, също влезе в историята с подписването на договора за присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 година, което бе договорено по време на предходния премиер Симеон Сакскобургготски. В момента Сергей Станишев е евродепутат и председател на Партията на европейските социалисти.
Цели шестима са вицепремиерите
явявали се и печелили избори в Русе.
Пръв на тази висока позиция бе Евгени Матинчев от ДПС, който е зам.-председател на Министерския съвет и министър на труда и социалните грижи в правителството на Любен Беров от края на 1992 до късната есен на 1994 година. Отдавна е извън политиката
Вторият вицепремиер, при това в две правителства, е Ивайло Калфин, днес от АБВ, но със стаж в БСП и Евролевицата, който веднъж бе подгласник на Сергей Станишев и външен министър по време на Тройната коалиция, а след това стана и вицепремиер и социален министър във втория кабинет на Бойко Борисов. В момента Калфин е на висока позиция в частна компания, но това не означава, че е скъсал с политиката.
Вицепремиер при Тройната коалиция бе и Емел Етем от ДПС, която отговаряше за държавната политика при бедствия и аварии. След участието си във властта Емел Етем или „Кака“, както я наричаха с усмивка в русенската организация на ДПС, се оттегли от публичния живот.
В този кабинет подгласник на премиера и министър на образованието бе и Даниел Вълчев от НДСВ. По-късно той излезе от НДСВ, за да се появи до Меглена Кунева в основаната от нея партия „Движение България на гражданите“. В момента Даниел Вълчев е професор по право в Юридическия факултет на Софийския университет.
Още един заместник-председател на МС е представлявал Русе в Народното събрание - Меглена Плугчиева от БСП, избрана за вицепремиер по европейските фондове в последната година от управлението на кабинета „Станишев“. Енергичната Плугчиева показа, че е човек на действието и в момента е български посланик в Швейцария и един от най-активните и уважавани дипломати в страната на часовниците и шоколада.
Шеста в тази група, но само по хронологичен ред, е Меглена Кунева от НДСВ, назначена за вицепремиер в кабинета „Борисов 2“, а по-късно и за просветен министър в него. Преди това Кунева има министерски портфейли в две поредни правителства - на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев, в които се занимава с европейските въпроси, а от 2007 до 2010 година бе първият български еврокомисар с ресор Защита на потребителите. Днес основателката на ДБГ Меглена Кунева не е сред кандидатите за новия парламент, но не е излязла от политиката.
Министрите в различни формации
получавали доверието на русенци за работа в Народното събрание, са петима.
Тук първа по време е Емилия Масларова от БСП, която два пъти е министър на труда и социалните грижи. Първо в служебното правителство на Димитър Попов от декември 1990 до ноември 1991 година, а след това и при Тройната коалиция. След края на този мандат излиза от фокуса на прожекторите.
В две служебни правителства участва Румен Христов, който е министър на земеделието на служебните премиери Ренета Инджова и Стефан Софиянски. Изпитанията особено във втория му мандат са сериозни заради тежката зърнена криза. След известно оттегляне в бизнеса днес Румен Христов отново е активен политик.
Марко Тодоров, един от създателите на СДС в Русе, след това поел по друг път, е министър на образованието в кабинета „Беров“ и става първият стигнал толкова високо политик, който вместо да остане в София и да консумира натрупаните информация, познанства и връзки, се връща в Русе и не само това - връща се и в университета, в който за пръв път влиза като студент и на който през 2003 година за втори път става ректор. Първия път управлява само 6 месеца и напуска поста точно заради министерския мандат. С политика Марко Тодоров не се занимава много отдавна, но продължава да е търсен заради високия си научен авторитет и всепризнат капацитет.
Валентин Церовски, също избран за пръв път със синята бюлетина през 1990 година, а след това сменил политическата си принадлежност, е част от „царското“ правителство. Той става министър на регионалното развитие и благоустройството на мястото на оттеглилия се от кабинета „Сакскобургготски“. Тежка болест покоси Валентин Церовски едва на 56 години на 23 май 2012 година.
Последна - но само засега - в списъка с министрите е Десислава Атанасова от ГЕРБ, която наследи поста здравен министър в първия кабинет на Бойко Борисов от д-р Стефан Константинов. Атанасова не е излизала нито за ден от политиката.
Освен с бъдещи участници във властта през годините русенските депутатски листи са били
изпъстрени с редица известни хора от областта на изкуството и спорта
Такива са например Анжел Вагенщайн, Нешка Робева, Едвин Сугарев, Руденко Йорданов и олимпийските шампиони по троен скок и стрелба Христо Марков и Таню Киряков.
Не бива да се подминава и един от най-успешните кметове в най-новата история на Русе Елеонора Николова, която в момента оглавява антикорупционната служба БОРКОР.
И един любопитен детайл - на изборите за Велико народно събрание през 1990 година депутат от Русе с бюлетината на БЗНС става Дончо Каракачанов - баща на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, който би могъл занапред да запише името си сред русенските депутати. Така би могъл да създаде прецедент - Русенският избирателен район да има единствените баща и син, изпратени в парламента.
Пълен списък на русенските народни представители след 1989 година
7 Велико народно събрание
1. Валентин Иванов Церовски - СДС
2. Георги Атанасов Христов - БСП
3. Нешка Стефанова Робева - БСП
4. Руденко Радев Йорданов - БСП
5. Светослав Колев Мичев - БСП
6. Стефан Станчев Нешев - СДС
7. Дончо Кънев Каракачанов - БЗНС
8. Петър Петров Слабаков - СДС
9. Георги Аврамов Димов - СДС
10. Крум Кънчев Хорозов - СДС
11. Трифон Маринов Георгиев - СДС
12. Георги Андреев Харизанов - БСП
13. Марко Марков Тодоров - СДС
36 Народно събрание
1. Георги Стефанов Попов - ПСБСП
2. Евгени Кирилов Матинчев - ДПС
Халит Осман Гаази - ДПС на мястото на Матинчев, който става вицепремиер
3. Едвин Стефанов Сугарев - СДС; Изключен от СДС на 07.09.1994, става независим
4. Красимир Станчев Николаев - ПСБСП
5. Пламен Атанасов Йовчев - СДС
6. Светослав Колев Мичев - ПСБСП
7. Свободка Стефанова Енчева - СДС
8. Стефан Маринов Стефанов - СДС
37 Народно събрание
1. Анжел Раймонд Вагенщайн- ПГДЛ (Демократична левица), заменен на 27.09.1995 от Кольо Петков Келерджиев - ПГДЛ
2. Георги Стефанов Попов - ПГДЛ
3. Димитър Иванов Дичев - БББ (Български бизнес блок)
4. Димитър Цонков Иванов- СДС
5. Иван Костадинов Иванов - ПГДЛ
6. Светослав Колев Мичев - ПГДЛ
7. Стефан Антонов Софиянски - СДС, Стефан Маринов Стефанов - СДС, избран от 27.11.1995 г. на мястото на Стефан Софиянски, който е избран за кмет на София
8. Стефка Стефанова Наумова - ПГДЛ
38 Народно събрание
1. Георги Христов Джоджев - СДС
2. Димитър Цонков Иванов СДС
3. Емел Етем Тошкова - ДПС
4. Емилия Радкова Масларова - ПГДЛ
5. Иван Костадинов Иванов - ПГДЛ
6. Мира Иванова Радкова - СДС, избрана на мястото на Петър Ненов Петров - СДС
7. Нансен Алфред Бехар - БББ
8. Петя Борисова Шопова - Българска Евролевица
39 Народно събрание
1. Анели Гинчева Чобанова - НДСВ, Драган Маринов Георгиeв, избран от 18.04.2005 г. на мястото на Анели Чобанова.
2. Меглена Щилиянова Кунева - НДСВ, Ботьо Илиев Ботев, избран от 11.09.2001 г. на мястото на Меглена Щилиянова Кунева
3. Даниел Василев Вълчев - НДСВ
4. Иво Севдалинов Цанев - ОДС, Христо Ганчев Марков, избран на 02.03.2004 г. на мястото на Иво Цанев
5. Николай Цветанов Чуканов - НДСВ
6. Сергей Дмитриевич Станишев - „За България“
7. Теодора Владимирова Литрова - НДСВ
8. Теодора Димитрова Константинова - Гайдова - ОДС
40 Народно събрание
1. Борислав Иванов Българинов-РЗС, прекратени пълномощия на 10.06.2009 г. поради избирането му за член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Заменен буквално за един ден от Йордан Петров Борисов.
2. Ботьо Илиев Ботев - НДСВ
3. Десислав Славов Чуколов - Атака
4. Елеонора Николаева Николова - РЗС, била е ОДС до 21.03.2007 г.
5. Ивайло Георгиев Калфин - КБ, на 16.08.2005 г. избран за заместник министър-председател и министър на външните работи, заместен от Руденко Радев Йорданов - КБ
6. Меглена Щилиянова Кунева - НДСВ
7. Рейхан Ибадула Аблеким - ДПС
8. Силвия Николаева Алексиева - КБ
41 Народно събрание
1. Бюрхан Илиязов Абазов - ДПС; Прекратени пълномощия, заместен от Михаил Михайлов - Синя коалиция
2. Даниела Димитрова Миткова - ГЕРБ
3. Любомир Владимиров Владимиров - Атака
4. Десислава Вълчева Атанасова - ГЕРБ, Петър Иванов Даскалов на мястото на Десислава Атанасова, която на 21.03.2012 г. е избрана за министър на здравеопазването
5. Емел Етем-Тошкова - ДПС
6. Меглена Иванова Плугчиева-Александрова - КБ, прекратени пълномощия, Добрин Ненов Данев, избран на мястото на Меглена Плугчиева на 06.06.2012 г.
7. Светлана Ангелова Найденова - ГЕРБ
8. Пламен Дулчев Нунев - ГЕРБ
42 Народно събрание
1. Десислава Вълчева Атанасова - ГЕРБ
2. Добрин Ненов Данев - БСП
3. Екатерина Василева Заякова - БСП
4. Любомир Владимиров Владимиров - АТАКА
5. Пламен Дулчев Нунев - ГЕРБ
6. Светлана Ангелова Найденова - ГЕРБ
7. Таню Христов Киряков - КБ
8. Ферихан Илиязова Ахмедова - ДПС
43 Народно събрание
1. Пламен Нунев - ГЕРБ
2. Светлана Ангелова - ГЕРБ
3. Свилен Иванова - ГЕРБ
4. Христо Белоев - Добрин Данев - БСП
5. Румен Христов - РБ
6. Ферихан Ахмедова - ДПС
7. Искрен Веселинов - Обединени патриоти
8. Георги Недев, България без цензура