Преди Нова година експерт, пожелал анонимност, заяви категорично пред „Утро“, че дренажната система, която се изгражда на Градския стадион от фирма „Тарктур“, е компрометирана изначално и няма да издържи при по-силен дъжд. Специалистът се позова на опита си и посочи, че пръстта на терена е изхвърлена едва на дълбочина от 40 сантиметра при задължителни поне 90.
„Тръбите по отводняването трябваше да се поставят на 4 метра по диагонал, а те са на 9 метра успоредно. Отдолу остана плътен пласт глина, която ще спира оттока на водата и тя ще избива през тревата. Какъв футбол ще се играе и за какъв нов терен говорим, не ми е ясно!“, посочи експертът.
Друг спец пък добави, че дренажът трябвало да се прави по системата „Рибя кост“, която в русенския случай не било изпълнена.
Двамата се оказаха безпощадно и отчайващо прави. След падналите тези дни над Русе не чак толкова обилни дъждове „теренът“ на Градския стадион плувна в локви. Водата не попива в пясъка, факт. Или поне не толкова бързо, колкото трябва, щото, дори и няколко часа без дъжд вчера, следобед локвата си беше локва. Което подсказва, че преди полагането на тревата въобще не може да се говори за ефективно изградена дренажна система. Излиза, че спестовността да не се дълбае до 90 сантиметра /ако това е така, а има начин да се провери/ е било празно и претупано упражнение без никаква полза.
Така възниква и логичният въпрос дали има смисъл от поставянето на трева? Ами няма! Все едно къщата ти да е без покрив, а ти да бързаш със слагането на тапетите и меката мебел!
Хайде да видим сега кой най-сетне ще вземе мерки и ще проконтролира работата на „Тарктур“. Защото свършена работа на практика няма и ако Градският ще е с хубав терен, трябва да се почне съвсем отначало. Тестът с дъжда го показа.
Кой ще пие и кой ще плаща глоби, да кажат от спортното министерство. И да го направят колкото се може по-бързо, защото картинката дотук е страшна подигравка с Русе, русенската спортна общественост, феновете, футболистите на „Дунав“. Нали комисия в същото това министерство прецени, че кандидатурата на „Тарктур“ по изпълнение на обществената поръчка за 1 милион държавни лева е за отличен в сравнение с книжата на отхвърлените други две фирми.
Да се надяваш дълго и да вярваш, а накрая да получиш едно нищо при положение, че всичко трябваше да бъде готово първо „до края на 2016 година“, после „до 10 март“, сетне „до...“, всъщност не се знае до кога.
Най-лошото е, че както изглежда, въобще не е сигурно дали стадионът ще бъде готов вече даже за първия мач от следващото първенство.