„Категоричен отговор все още няма. Много често се случва така, че проверката на такива тела и тяхната траектория, уточняване на координати и особено оттук-нататък размери и химичен състав изискват по-дълго време”, обясни астрономът пред "Фокус".
Според Петров е много вероятно той да е нов, тъй като не съществува в регистъра на световната база данни за наблюдение на малки тела в Слънчевата система. Информацията с наблюденията, свързани с астероида, са подадени в Агенцията за наблюдение на малки тела от Слънчевата система, в която членува и България. В организацията се описват всички тела от Слънчевата система, включително астероиди и комети.
До момента има открити над 500 000 астероида, регистрирани в базата-данни на въпросната агенция. Директорът на Обсерваторията съобщи, че откритият от българите астероид не е вписан в дадения списък.
Той припомни, че когато обсерваторията е започнала своята работа и наблюдателна дейност, една от основните задачи е била свързана с откриване на астероиди и комети в Слънчевата система, но през последните 10-15 години тя не е чак толкова сериозна астрономическа задача.
По думите му в момента между 60 и 70% от новооткритите астероиди и комети в световен мащаб се правят от любителиастрономи. „Част от нашето близко бъдеще е свързано с много по-сериозните изследвания на астероиди и най-вече как можем да ги използваме за нуждите на нашата цивилизация, защото те много често съдържат редки материали, които много трудно се намират и добавят на Земята”, уточни Никола Петров.