Модерна еко технология прави ток от биологични отпадъци в село Труд.
Какъв е въздухът, който дишаме днес? И ако доскоро, този въпрос вълнуваше жителите на мегаполисите в Азия, Америка и някои от големите европейски градове, сега проблемът с мръсния въздух потропа и на нашата врата. В София отчитат фини прахови частици 5 пъти над нормите, а тревожните статистики допълват градове като Перник, Благоевград, Пловдив и… смятаният за един от най-чистите планински градове у нас – Смолян. Причина за това на първо място се оказа масовото използване на твърди горива за отопление, промишлеността, неконтролираното изхвърляне на животинска тор, вредните емисии от автомобилите, в съчетание с мъгли и други неблагоприятни метеорологични условия. Освен дискомфорта при вдишване, трайно замърсеният въздух е вреден за здравето и води до редица заболявания на дихателната система, алергии и др. На път сме и ние да ходим с маски по улиците, но не заради грипа, а заради смога, който дишаме.
В столицата се обсъжда да пътуваме безплатно в градския транспорт в дните с най-голямо замърсяване, пускат тестово електробуси, въвеждат стимули за ползването на екологични возила. Ерата на ТЕЦ-вете в Европа също върви към своя край. С Парижкото споразумение за климата бе приет план за затварянето на всички електроцентрали на въглища в Европейския съюз до 2030 година. За повечето съоръжения в България срокът е още по-кратък – до 2020 г.
На този фон, има още един източник на замърсяване, които доскоро бе пренебрегван, но всъщност има немалък парников потенциал. Съхраняването и използването на оборска тор за наторяване е свързано с отделянето на значително количество метан и диазотен оксид. Изследванията показват, че парниковият ефект на метана е 23 пъти, а на диазотния оксид – 296 пъти по-висок от този на въглеродния диоксид, отделян при дишането на живите организми и при горенето. Изненадващо, нали? И не само това - неправилно съхранение на големи количества оборска тор и гнилостните процеси в отпадъчни земеделски субтрати може да доведе до просмукване и замърсяване на почвите, водите и до разпространението на инфекции.
Може на мнозина да се стори странно, но много страни имат проблем със свръхпроизводството на органични отпадъци от промишлеността, селското стопанство и бита (домакинствата). България е страна, в която земеделието и животновъдството са традиционни отрасли. Изключение не правят и родните фермери, които също са задължени да се погрижат за безопасното третиране на значителното количество остатъчна биомаса, което се създава при отглеждането на земеделски култури и добитък, при складирането на отпадъци, при поддръжката на зелените площи и при преработката на отпадни води. Ако решат да съхраняват напр. 1 тон говежда тор на открито, ще се отделят общо около 10м3 газ, от който 50% е метан (СН4), 40% въглероден диоксид (СО2) и 10% сероводород (H2S). Концентрацията на трите газа в атмосферата може да бъде доста опасна, в зависимост от големината на фермата и мястото на съхранение.
Нуждата да се намерят устойчиви за околната среда решения за обработка и рециклиране на оборски тор и органични отпадъци, както и глобалните усилия за заместване на изкопаемите горива с възобновяеми, дадоха силен тласък на технологиите за производство на биогаз чрез анаеробно разграждане. Това е напълно естествен биологичен процес, при който микроорганизми в безкислородна среда преобразуват отпадната биомаса от земеделието и животновъдството в метан и органичен тор, подходящ за употреба в селското стопанство. ЕС подкрепя производството на биогаз чрез метаногенеза заради това, че е евтин и въглеродно (СО2) неутрален източник на възобновяема енергия, както и заради това, че технологията позволява да се рециклират широк кръг селскостопански отпадъци и субпродукти по устойчив и безвреден за околната среда начин. Да не забравяме и изброените по-горе три вида газ, които се отделят при съхранението на говеждата тор и на всяка друга оборска тор на открито. При анаеробната ферментация в централа за биогаз, тези емисии биват оползотворени напълно, като в атмосферата не се отделя газ.
Да посмятаме малко – ако предположим, че в една биоцентрала, като инсталацията за биогаз в село Труд, близо до Пловдив, преработва дневно само 60 тона говежда тор като суровина, това означава, че същата суровина, оставена в кравефермата, ще отдели в атмосферата 300 м3 метан, 240 м3 въглероден диоксид и 60 м3 сероводород. Т.е. централата в село Труд спестява около 250 000 куб.м вредни газове, които иначе биха били изпуснати в атмосферата. Отделно от това тя ще произведе по чист и щадящ природата начин около 11 000 мегаватчаса електроенергия от отпадъците, които иначе биха останали в околната среда и биха замърсявали почвите, въздуха и водите. Така едновременно се запазват природните ресурси, подобрява качеството на околната среда и в същото време има социално-икономически ползи за обществото и за участващите фермери.
В България, освен централата в с. Труд, работят 10-тина съоръжения за анаеробно разграждане на биологични отпадъци от земеделието и от животновъдството, което е нищожен брой. Това ни отрежда едно от последните места в ЕС по дял на такива централи от всички възобновяеми енергийни източници в страната (3%). Технологията за преработка на оборска тор и отпадни растителни суровини се използва масово в Европа, където са изградени хиляди подобни инсталации. Само в Германия те вече са 10 786* (31% от всички ВЕИ в Германия). Голяма част от тях работят в градска среда, което не е изключение дори за големи градове и столици. Във Виена и в Цюрих съоръженията работят буквално в сърцето на градовете - на отстояние от 100 – 200 метра от жилищата на хората и пазят въздуха, почвите и водата им чисти.