Русенецът Владимир Койлазов стана първият българин, носител на наградата „Оскар“. Тя му бе присъдена за разработената от него технология V-Ray. Владимир, заедно със съдружника си Петър Митев, имат компания, създала един от най-използваните в света софтуери за триизмерна визуализация. 38-годишният притежател на най-мечтаната статуетка в света на киното е възпитаник на Английската гимназия, след което е завършил „Информатика“ в Софийския университет. Сред продукциите, в които е използвана разработената от него технология, са „Аватар“, „300“, „Игра на тронове“ и „Дедпул“. Технологичните отличия се връчват на специална церемония в хотел в Бевърли хилс. Тя се провежда две седмици преди раздаването на наградите „Оскар“. Броени часове след церемонията разговаряхме с баща му Никола Койлазов.
- Г-н Койлазов, честито за наградата на сина ви! Очаквахте ли я?
- Очаквах я, даже преди десет години я очаквах и в кръга на шегата съм му казвал - абе, Владко, тази твоята работа може да те доведе до някакъв голям връх. А той ми казва - аз гледам да направя това, което си искам и което ме влече. Работата му е и хоби, така я виждам аз. Той като че ли се е родил с това. Не бих могъл да кажа, че ние като родители сме допринесли по някакъв начин.
- Вярвахте ли, че синът ви ще пребори конкуренцията?
- Всъщност той ме постави пред свършен факт. Питам го - номиниран ли си или как, Владко. Не, аз съм награден. Просто ще отида да взема наградата.
- Как се роди интересът му към технологиите?
- Беше в началните класове на прогимназията, някъде 10-годишен. Изглежда го влечеше тази компютърна магия още тогава. Ако мога да кажа, че нещо вкарах вкъщи, това е компютърът, който му купих. Понеже тогава нямаше много компютри, такъв беше и средният стандарт на населението, съвсем случайно по радиоточката бях чул, че в София в магазин „Електрон“ се продават домашни компютри, които са удобни за развитието на компютърната грамотност. И те бяха „Правец“, естествено, но бяха 8Д /домашен/. Този „Правец“ беше 8-битов, а не 16-битов, като другия „Правец“, който беше по канцелариите. Той беше без монитор, отделно трябваше да се вземе монитор, включва се в телевизор, беше и цветен на всичкото отгоре, за разлика от другия „Правец“. Аз още го пазя този компютър, даже мисля да му го предложа някой ден да си го вземе там някъде да го скрие.
- В Английската гимназия продължи ли да се занимава с компютри?
- Там влезе в кръжока, тогава беше Техническо и научно творчество на учениците - ТНТУ, и започна да се допълва с компютърна наука. Много четеше от този род книги и научна фантастика четеше също. И понеже и езика го усвои, на английски четеше доста книги. И така полека-лека се разви. Имаше една преподавателка, добре подготвена, асистент в Русенския университет, която направи един отбор и той участваше на национално ниво. С един свой приятел от отбора отидоха в Софийския университет и Владко се изгуби в студентството.
- Стояла ли е пред него възможността да отиде да учи в чужбина?
- Да, за да се докаже на себе си, даже мисля, че го одобриха в един от американските университети - Йейл. Но изглежда се поразмисли, защото имаше един междинен период, когато от училището изпратиха някои по-изявени ученици в Щатите. Пращаха ги във Вашингтон и той беше там няколко месеца. Наблюдава, гледа, схваща каквото може от американската култура и когато се върна - не беше разочарован, разбира се, защото там имат по-богата материална база, по-богати възможности и условия, но каза - окончателно съм решил, че ще следвам тук, в Софийския университет. И каквото той ми даде, каквото не ми даде - аз ще си го взема. И така стана. Майка му беше на дипломирането и разказа, че са го искали от много места, беше много удовлетворена.
- Имаше ли предложения за работа извън България?
- Предложения имаше тогава доста, даже като завършваше, още беше недипломиран студент, ходи за едно лято в Ирландия към една фирма. И там го харесаха и му предложиха да остане, но той им казал, че вариантът е да направи фирма в България и да работи оттук, а те от Ирландия. Но не стана. По-късно със своя състудент Петър /Митев - б.а./ се разви, направиха фирма. Бяха в един апартамент в „Младост“, ходил съм един път при тях, бяха само Петър, той и още едно или две момчета. Всеки си имаше компютър, тъкмо бяха в началото. След това идваха някакви машини на IBM да изпробват, а аз му викам - чакай, ти до IBM ли стигна. С други думи, той беше вече в нещата и паралелно с това работеше върху своята технология - V-Ray. Питах го какво означава, защото знам, че Ray е лъчи, а той ми обясни, че V означава Владимир. Как я създаде, по какъв начин я създаде, не бих могъл да кажа, но явно, че той си направи това, от което имаше нужда, и оттам нататък се оказа, че това е една основа за развитие на много други направления.
- Чухте ли се след церемонията по връчването на „Оскар“?
- По скайпа само му писах, обаче той е заспал след наградите, защото са били рано сутринта, някъде наше време към 3-4 часа. Разбрах, че няма да можем да се чуем и затова само му писах - „Владко, браво!“. Пратих му един поздравителен есемес и като се събуди, той вече ще го види.
- Получихте ли много поздравления?
- Обадиха ми се много колеги, приятели, роднини. Всички казват - браво, браво, блазе ти, че имаш такова дете. Някои казват - че си възпитал такова дете, но това възпитал е много относително. Човек в много отношения сам се възпитава в живота. Възпитанието има значение в малките години, но когато порасне, той вече става много самостоятелен.
- Как се чувствате сега?
- Как се чувствам, все още съм леко просълзен, да ви кажа. Просълзен от радост. Аз го възприемам, обаче усещането ми е, че не ми опират краката в земята. Радвам се, радвам се, радвам се и се радвам, но как да скачам вече от радост?... Обичам си детето, защото той просто е страшно уравновесен, умерен и способен да пробива в живота. Докога ще бъде така, не знам - само си казвам да е жив и здрав!