Деца от седем града се включиха в първото издание на националния литературен конкурс „Приказка без край”, в който се превърна инициативата на клуб „Фантазия” към русенската фондация „Бистра и Галина”, ръководен от русенската поетеса и журналистка Иглика Пеева. Идеята е пишещи деца да съчинят половин приказка, а други изкушени от словото техни връстници да я довършат. В литературния маратон тази година участваха малки творци от София, Варна, Плевен, Разград, Тетевен, Петрич и Сопот.
Предлагаме ви поредната приказка от конкурса.
І награда І възрастова група
Елица Колицова, ІІІв кл. ОУ”Ив.Вазов”
Христина Радулова,
12г., Клуб по творческо писане „Фантазия” към Фондация „Бистра и Галина”
Коледната тайна
Беше денят преди Коледа. Момиче на осем години седеше на прозореца. Тя се казваше Сара. Бе доста палава. И точно затова беше в стаята си наместо на снежния склон с останалите да се пързаля с шейната си. Цяло лято я ремонтира, за да е най-бързата от всички – боядиса я, лакира я и затегна болтовете само и само да е готова за зимата.
Сутрина изяде всички джинджифилови човечета и майка й я наказа тук, но тя не се предаваше толкова лесно. А сега й трябваше хартия. Защо й трябва хартия се чудите в момента. За да направи ракета със съобщение, която да изпрати на сестра си Мери, а то гласеше селдоното:
„Мери, намери шейната и ме чакай на пързалката.”
Сара тайно облече якето си, сложи си шапка, шал и ръкавици, нахлузи ботушите си и познайте – измъкна се през прозореца.
Вие отново се чудите – че как ще излезе през прозореца? Ами с помощта на дървото, разбира се. И
И така тя стигна до склона. Мери вече беше там и чакаше с шейната. Не е нужно да казвам, че Сара беше най-бърза, но ето какво се случи после.
Мери вече се беше прибрала, а Сара се мъкнеше сама, възхищавайки се на белотата. Изведнъж нещо прошумоля в храстите. Това беше елф – малко джудже – един от помощниците на Дядо Коледа.
Джудже! Това е невероятно! – каза Сара.
Не казвай на шефа! – изшептя джуджето.
Но как? Защо? Кога? Не е възможно!!!
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПРИКАЗКАТА ОТ ЕЛИЦА:
- Бързо ела и спри да викаш !!! – прошепна елфът
- Но защо ? – попита Сара
- Защото се измъкнах от работилницата – каза елфът
- Олелеее, защо си го направил?
- Ами защото не искам да правя подаръци! Не искам! – ядосано отговори елфът.
- Ами тогава защо си станал елф? – запита Сара
- Ти май не си наясно! Аз не избирам дали да стана елф или не!
- А-а-а-а-а, сега разбрах! Значи твоите родители са елфи?
- Да, точно така, но сега тях ги няма и съм сам.
- Добре, мога ли да ти помогна някак?
- Мисля, че да.
- Как?
- Скрий ме!
И така, те тръгнаха към къщата на Сара. Когато стигнаха на половината път, Сара каза:
- Но какво ще кажа на мама?
- Как така какво ще кажеш на майка си?
- Ами тя нали ще забележи,че водя елф у дома.
- Добре де, ще мислим по пътя.
Когато им оставаше съвсем малко пъ,т Сара отново попита:
-Скоро стигаме. Да измислим какво ще кажем на мама.
-Ами ще й кажем, че-е-е-е-е-е.....
- Какво ?
- Ами, че аз нямам дом и, че ти искаш да ме подслониш у вас.
- Добре.
Когато стигнаха до вратата на къщата, елфът почти звънна, но Сара веднага го дръпна и каза:
- Какво правиш?
- Звъня.
- Не, ще минем през прозореца!
- Не съм много запознат с вашите обичаи, но мисля, че това е странно.
- Ще ти обясня после.
И така те се вмъкнаха в стаята на Сара. Точно тогава вратата се отвори и влезе майка й.
- Сара, кой е това?
- Мамо, той няма дом и аз много искам да го приютим.
- Ами щом няма дом.....
- Значи може ?
- Да, Сара – усмихна се майка й.
- Благодаря, благодаря, благодаря!!!
- Добре, но има един проблем. Къде ще спи?
- Не се безпокой, аз ще му направя легло.
- Страхотно – каза елфът.
Една година след тази случка елфът все още живееше у Сара. Тя го приемаше като брат, а майка й - като син. Той ходеше на училище и вече не беше просто елф, а си имаше име – Бобо. Бобо беше забравил, че някога е бил елф и харесваше живота със сестрите си Сара и Мери.
Елица Колицова, 9 години
ОУ „Иван Вазов „ III в клас