В ранната биография на Петър Морозов има редица бели страници, така че се налага да се посочат само онези, които са подкрепени с факти. Дори е посочена различна рождена дата: 22 януари, 6 септември (вярната!), 6 ноември. Със сигурност обаче годината е 1880 и родното му място е град Русе. Баща му Петр Морозов е руски войник, сражавал се редом с опълченците при защитата на Шипченския проход и установил се в града, пленен от хубостта на русенска мома. Знае се, че семейството е многодетно, но нищо повече.
Още като дете Петър показва дарба за рисуване и получава от баща си първите уроци по графика. С първия си хонорар 12-годишното момче отива в София. През 1897 година 17-годишният Морозов постъпва в Държавното рисувално училище, открито предходната година и дало началото на днешната Национална художествена академия. Негови учители са Иван Мърквичка, Антон Митов, Ярослав Вешин, Иван Ангелов и др.
Запазени са малки пейзажи със забележителности от столицата,
които юношата Морозов рисува през 1897-1899 г. - мостът на улица „Московска“ за Подуене, златарската чаршия, площад „Свети Александър Невски“ и др. Те свидетелстват, че неговият по-късен интерес към пейзажа с български манастири, черкви, къщи, мостове и пр. не е случаен, а има дълбоки корени.
Петър П. Морозов завършва училището като живописец през 1904 или 1905 г. Веднага заминава за Париж, където специализира графика в Академията на изящните изкуства при метр Юберт. В периода 1911-1915 г. се усъвършенства при Йозеф Питер, който от 1909 до 1921 г. преподава графични техники в софийското рисувално училище. След това Морозов се връща отново в Париж при метр Юбер.
В началото на ХХ век той
става член на дружеството „Съвременно изкуство“
За съвсем кратък период дружеството организира няколко изложби. В началото на 1906 година и Морозов се представя пред софийската публика с пейзажи, портрети и композиционни картини. Изложбата му е съвместна с Александър Божинов, а от публикация в сп. „Художник“ разбираме, че преди това е участвал с пейзажи във Втората изложба на дружество „Съвременно изкуство“. В някогашната русенска преса е посочено обаче нещо много по-различно:
първата изложба на юношата е организирана още през 1899 година
в салона на училище „Ангел х. Оглу“-Русе!
Морозов се увлича за кратко по романтизма, но в по-нататъшния си професионален път се придържа към класическата форма и академизма. До края на живота си той прави над 40 самостоятелни изложби в Европа и САЩ, а това ще рече показване на стотици акварелни и пастелни рисунки, офорти, живописни платна...
Първите стъпки, които цветната акватинта прави в България, се дължат на него. Именно неговите цветни гравюри са причина той да бъде назован „пръв офортист“, „километричен камък“ в графиката ни и т.н.
Годините за натрупване на майсторство се проточват заради двете балкански войни и Първата световна война. Подпоручик П.П.Морозов е мобилизиран в Пети дунавски полк (Трета армия, първа рота), но впоследствие и той, както мнозина творци от неговото поколение, е преназначен като
военен художник при Генералния щаб на българската войска
„Нощна атака“, „При Чаталджа“, „В окопа“, „Другарят е намерен“ и други живописни платна, акварели, скици с туш и перо и пр. са документално свидетелство, че Морозов е бил на фронта, под свистенето на куршумите.
Творбите му във всички жанрове - историческа композиция, портрет, битови и обредни сцени, са реалистични. Историческата тематика е присърце за художника: „Сянката на Самуила“, „Боят при Стара Загора - спасяването на Самарското знаме“ (1909), портрет на отец Матей Преображенски-Миткалото... А на картината му „Хвърковатата чета на Бенковски“ (1909) е отредено да се превърне в неговата своеобразна визитка. Тя е издадена като пощенска картичка в огромен тираж - 25 000 бройки. Вече през 1971-а я срещаме като миниатюрно копие върху марка със стойност 5 стотинки от серията „История на България“. Тиражът направо си е космически - 400 000!
Морозов се изявява и като портретист -
рисува писателите Иван Вазов, П.П.Славейков, Дора Габе, Кирил Христов,
Стилиян Чилингиров, Евгения Марс и др. Разбира се, създава и автопортрети. А в пейзажите му преобладава старинността („Рилски манастир“ и „Германският манастир при София“, „Преображенският манастир“ и „Църквата „Св. Климент“ при Охрид“, „Велико Търново“ и „Арбанаси“, „Трявна“ и „Из Тетевен“, „Старият мост в Ловеч“ и „Къщата на Ламартин в Пловдив“), народните обичаи и бит („Трифон Зарезан“, „Оброк“, „Нестинарки“, „Беритба на рози“, „Софийски пазар“, „Шоп на пазар в София“), природата („Река Камчия“, „Охридското езеро“, „Розовата долина“, „Добруджа“, „Границата при Силистра“ и др.). През 1939 година издава албума „Приказна България“, в който подбира картини от действително приказните кътчета на родината ни...
Името на Петър П. Морозов се среща в печата („Развигор“, „Илюстрация Балкан“ и др.) под статии по проблеми на изкуството, въпроси от художествено естество, и отзиви за художествени изложби и творби. Заслужава да се отбележи, че
Морозов е първият български фотожурналист -
от 1912 г. заема точно тази длъжност в тръгналия предната година свръхуспешен столичен всекидневник „Утро“ и специализира в някои парижки и римски редакции. С право 1912 година се определя като рождена дата на българската фотожурналистика.
През 1911 година Морозов става съдружник на Тръпко Василев и съсобственик на известната не само в София „Тръпкова галерия“, която до 30-те години на ХХ век е второто гостоприемно място след Големия салон на Художествената академия за съвременни изложби. Днес на това паметно място се намира Унгарският културен институт.
„Първоначално галерията се уреждаше от двамата млади даровити художници Тръпко Василев и покойния художник Петър Морозов. Впоследствие Петър Морозов се отказа и остана да се ръководи само от Тръпко“, спомня си Петър Кънчев.
Стойчо Мошанов допълва: „Тук се устройваха първите в София рецитали на видни артисти от Народния театър... В „Тръпковата галерия“ за пръв път прозвуча „Сакия Муни“, рецитиран от незабравимия Сава Огнянов; тук Елена Снежина разказваше за любовната мъка на Калина и Иво от Пенчо Славейковите „Неразделни“; Йордан Сейков разведряваше тъжната следвоенна атмосфера със своя габровски хумор... [Тук] гражданството откри най-талантливите български художници от 20-те години на ХХ век - Константин Щъркелов, Борис Денев, Никола Танев и др.“.
Петър П. Морозов заедно с Александър Балабанов, Александър Божинов, Елин Пелин, Димитър Бояджиев и др. е
сред създателите на първия български хумористичен вестник „Българан”
Около тях гравитират Андрей Протич, Васил Кирков, Владимир п. Анастасов (Пепо), Коста Батолов, Пенчо Койчев, Петър Нейков, Петър Паспалев, Сава Огнянов и пр., и пр., които скоро се превръщат в неразделни приятели и - по спомените на Елин Пелин - „взимаха участие ... [в] непрекъснатите нощни гуляи и забавления... Свърталището на тая компания беше гостилница „Средна гора“ на ул. „Раковски“, срещу „Славянска беседа“, която се държеше от сега вече не между живите оригинален и весел човек Георги Атанасов от Панагюрище, или както го наричахме ние, бае Георги.“
През 1920 г. в София е основан Домът на изкуствата. Сред неговите учредители и първи членове са талантливи и обществено активни писатели, артисти и художници. За пръв председател на дома е избран Стефан Киров, за подпредседател - Елин Пелин и за секретар - Петър П. Морозов.
Заедно със скулптора Пандо Киселинчев П.П.Морозов е инициатор за основаването през същата 1920 година на Дружеството на независимите художници и е избран за негов секретар. Образец на това творческо обединение е Народната организация на независимите художници в Париж и до 1944 година то организира десет изложби.
Самият П. П. Морозов е
плодовит творец и открива изложба след изложба
Ще бъде пресилено да се каже, че критиката е единодушна в оценките си. Напротив!
„По изпълнение - колорит и линия - всичко у Морозова е най-безсмислена стереотипия“, отбелязва Гео Милев в своето списание „Везни“ и това са най-меките му слова.
Чрез перото на Чавдар Мутафов и „Златорог“ не остава по-назад: „Щрихът... играе голяма роля у Морозовите рисунки и картини. Това е едно ефектно и угодливо съчетание от линии, с които художникът кокетира до безконечност, докато го превърне най-сетне в безцелна и безсмислена игра...“
Елин Пелин пък разгледал същата изложба с други очи и пише в „Развигор“: „При всяка изложба ние виждаме художника да се бори неуморно с всички видове техники на изкуството и с всички капризи на боята и светлината. Той вечно търси. Неговата художническа душа е немирна, тя не се задоволява никога от това, което е постигнала, а постоянно рови и опитва.“
През 1937 година оценката за творчеството му вече е категорична: „Майстор в преливанията на тоновете“, „владее тънкостите на това трудно изкуство“ (сп. „Завети“).
През 1933-1934 година изложба на Морозов посещава редица български градове. Бележка във в. „Литературен глас“ съобщава любопитни подробности: чикагският вестник „The Christian Science Monitor“ отпечатал офорта на П. Морозов „Causerie“ и осведомил читателите си, че художникът
получил предложение да уреди свои изложби в редица американски градове
Междувременно същите офорти имат възможност да видят най-напред пловдивчани.
„Повечето от работите му са откупени от пловдивските меценати“, съобщава „Гласът“.
От 31 декември 1933 г. изложбата гостува и в родния град на художника. Подредена е в салона на т. нар. Столарско училище. Художникът се представя със 150 цветни гравюри. И тъй като интересът към тях е голям, художникът се чувства задължен да разкрие пътя на развитието на този непознат у нас метод на рисуване. На страниците на местната преса той отбелязва, че в Англия техниката е позната като Etching, в Германия - като Radierung, а във Франция - като Eaunfortes или като gravures en Coulevrs; че преди 400 години Дюрер я е използвал, а в лицето на Рембранд тя достигнала своя връх...
В графиките си Морозов
постига ефекта на мекота и полупрозрачност, които обикновено се свързват с акварела
А рецензент, скрит зад инициалите С.Н.К., определя във в.“Русенска поща“ мястото на русенеца Петър П. Морозов в българското изобразително изкуство като „километричен камък“ в развитието на нашата графика.
По спомени на русенци на тази изложба е бил представен и оригиналът на най-популярната му картина „Първата целувка“. Тя е била широко известна заради репродуцирането й в огромни тиражи като пощенска картичка. Дори у домашните му в Русе се създало впечатление, че „Целувката“ обогатила много Морозов. Затова и едно от малките му братчета му изпратило писмо: „Бате, мама каза, че си получавал много пари в София и си станал много богат. Мама каза да ти пиша да изпратиш и на нас пари да си направим къща“.
През 1936 година и ценителите на изкуството в Чикаго, Кливланд и Вашингтон се запознават с офортите на Морозов. Типично по американски вестниците отпечатват биографията на художника, поместват репродукции на картините му, а критици не пестят похвалите си. Графиките на Морозов
популяризират красотата на българската природа и културните и исторически забележителности на страната
Ценители на творчеството му купуват неговите произведения. Предполага се, че в различни колекции по света има около 1200 негови графични творби.
Малко неща знаем за семейството на художника. Благодарение на портретите можем да „видим“ съпругата му Цветана Морозова в различни години. Синът им Дориян се ражда на 12 май 1921 г., чийто син пък съхранява традицията и носи името на дядо си. Всъщност това е Петър III в семейството.
След 9 септември 1944 година Морозов е нарочен за великобългарски шовинист
(нали една от картините му е „царска“ - „Сянката на Самуила“!). Препоръчано е дори да бъде изключен от Съюза на българските художници. Това все пак не става, тъй като се чуват и трезви гласове и оценки.
Петър Морозов почива на 22 януари 1951 г. Погребан е в София.
През 1980 г., във връзка със 100-годишнината от рождението на бележития ни график, е уредена негова представителна изложба, а през август 2010 г. посредством изложбата „Носталгични пейзажи“ публиката се запознава с 40 негови творби, със скици и подготвителни рисунки, оригинални метални плочи, послужили за печатането на графиките и пр. През септември 1998 г. по случай Деня на София е открита изложбата „Света София - впечатления и спомени“. Сред подредените 27 графични и живописни творби на Ив. Грозев, Н. Ковачев, Ив. Кънчев, Й. Питер, Й. Обербауер, М. Устагенов и др. са и на П. П. Морозов. Независимо че думите на Елин Пелин не визират конкретните произведения, те са подходящи като едно обобщение за творчеството на художника: „В офорта Морозов е достигнал една артистична и чиста техника, в която има много разбиране и вникване в работата“.“