Мнозинството се бои да бъде откровено. Да направи например забележка на началството, когато вижда, че си има работа с неправилни, непълни или направо неадекватни инструкции. Така са възпитани повечето хора – да си спестяват откровеността в името на добрия работен климат, приемливите взаимоотношения с шефа и запазването на работното място. Но, нерядко, тези, които предпочитат да си замълчат, лишават и себе си, и организацията в която работят от възможността да огласят полезна идея. Ефективните лидери прекрасно разбира това.
Ето кратко ръководство как конструктивно да изразяваме несъгласие с шефа, съставено от Тес Пайрън за Fast Company.
1. Политика на доверие
Преди да си позволите да критикувате, трябва да изпълнявате всички свои задължения за „шестица” и истински да сте част от екипа. В колектив с високо ниво на взаимно доверие, разногласията наистина могат да бъдат много конструктивни.
2. Първо, добрите думи
Вместо да започнете веднага с недоволството, първо поговорете за тези аспекти на работата или конкретен проект, които високо оценявате, направете комплимент на шефа. След това посочете страните, които по ваше мнение се нуждаят от подобрения и предложете свои идеи за решаването на проблема. Няма да е лошо предлаганото от вас решение да предполага съвместна работа. Така се проявявате като екипен играч.
3. Внимавайте с тона
Без значение е колко съществена е вашата критика, ако не можете да я поднесете с прилични маниери. Помислете малко преди да започнете да говорите и най-важното, говорете спокойно. Това е прекрасно известно на всички, но стигне ли до момент на разногласие, чувствата нерядко вземат връх над разума.
4. Напишете си домашното
Много по-вероятно е началникът да се вслуша във вашите забележки, ако бъдат подкрепени с необходимите данни. Струва си да се обърнете към статистиката, цифрите и измерванията, които ще потвърдят вашата правота, преди срещата с шефа.
5. Бъдете готови за промяна на гледната точка
Подходите ли към спора с демонстриране на абсолютна самоувереност в това, че сте прави, вашият шеф ще разтълкува това като липса на адаптивни способности в различни ситуации и отсъствие на самокритично мислене, т.е. на обективност. Затова, учете се да слушате внимателно какво ви казват и да се поставяте на мястото на събеседника. Получите ли нова информация, позволете си лукса да бъдете мъдри и да променяте мнението си. Гъвкавостта не е само ключ към разрешаването на даден спор, но и към решаването на всякакви проблеми.
6. Уважавайте решението на ръководителя
Рано или късно ще настъпи момент, когато ще ви се наложи да приеме решението на своя шеф, дори и да не ви се струва най-доброто. Важно е да знаете, в какви ситуации е по-добре да отстъпите, за да бъдете в състояние да продължите да се движите напред.И ако решението на шефа се е оказало неефективно, не е нужно да напомняте „Знаех си, че така ще стане!”.
7. Проявете зрялост
Дори и когато, независимо от добрите ви намерения, разговорът е преминал не както трябва и събеседникът ви е недоволен или разгневен, вие трябва да умеете да се справите с последствията. Не забравяйте: това не е краят на света, нито пък краят на вашата работа. Но задължително анализирайте за себе си разговора и определете дали сте имали възможности да изразите по-добре това, което мислите. И, разбира се, трябва да се извините на всеки, който се е почувствал засегнат в спора. Особено, ако е началник.