Манчестър-Константинопол-Русчук или кратка история на „Буда хаус“

Диана КОЛАРОВА
Русе е известен с архитектурата си. Красивите сгради радват очите на русенци и гостите на града. В тези сгради е кипял живот. За да оживеят, да се почувства атмосферата от минали времена, трябва да се разкажат историите на обитателите им.
В миналото на Русе неизменно става дума за „Първото дунавско параходно дружество“ /Виена 1829/, разцвета на търговията по река Дунав, откриването на чуждите дипломатически представителства и Митхад паша. Действащи лица в настоящата история са - гръцките търговци Хаджопуло, английският консул сър Роберт Далиел, сър Моузес Монтефиори, Николаки Цветков Станчев паша, Константин Бебис, гръцкият банкер от Галата-Цариград Георгиос Зарифис, Стефан Стамболов и Стефан Симеонов. Все исторически личности, разхождали се по русчушкия калдаръм.
В стария център на града се намира известната на русенци „Буда хаус“. Там се помещава кафе-библиотека, ресторант и офис на притежателя на къщата Николай Събев, собственик на фирма „Еконт експрес“. При всяко посещение в Русе пия кафе в „Буда хаус“ и изпитвам истинско удовлетворение, че тази сграда 
изпълнява функциите, заложени при нейното построяване - търговска къща
Построена от предприемчив грък, в нея пак кипи търговска дейност на предприемчив българин.
Преди повече от 100 години - през 1892-а, търговецът Николаки А.Хаджопуло построява къща с лице към ул.“Славянска“. Три години по късно по проект на същия архитект в парцела се издига втора къща с лице към улица „Шеркетска“/ днес „Добруджа“/. Сградите са еднотипни - два магазина с жилищни помещения на втория етаж.
Канторите на фирмата на Николаки и братовчед му Константин Кириако Хаджопуло, които са съдружници, се помещават в сградата. През 1894 година във вестник „Варненски глас“ е поместена реклама за търговия с  памучни прежди в канторите на К.К.Хаджопуло в Русе и Варна.
Пет години по късно, през 1899-а, е регистрирана българската „National Cotton Spinning Company“, основана от гърците Николаки А.Хаджопуло, Константин Бебис /русенски търговец/, англичанина Ърнест Лийс, /внук и представител на доайена на памучната индустрия в Манчестър Джоузеф Лийс/ и българина Стефан Симеонов, банкер, близък приятел на Стефан Стамболов. Компанията се развива успешно до 1933 година.
Николаки Хаджопуло е представител на неофанариотската фамилия Хаджопуло, която има голямо влияние в Цариград и Манчестър. Той е грък по произход и британец по паспорт. Дядо му Кириако Йоанис Хаджопуло е банкер и именно той основава търговската къща и банка „Хаджопуло & синове“, която работи на територията на Манчестър, Константинопол и Русчук. 
Търговските връзки между гърци и българи в Цариград имат дълга история
Там се намират канторите на българските търговци- Тъпчилещови, Гешови, Пенчович, Добрович... Гърците се настаняват в Манчестър като търговци и фабриканти на памучни изделия, българите също създават търговски къщи в английския град.
След погрома на Априлското възстание, когато Драган Цанков и Марко Балабанов заминават на историческа мисия в Лондон, техен главен лобист се явява Сотирос Хаджопуло, търговец и фабрикант  в Манчестър.
Ето какво пише в дневника на М.Балабанов.
„14/26 септември, вторник. Подир няколко размишления, решихме да стане един от нас да иде в Манчестер, за да види тамошните български търговци. Часът на 2,45 тръгнах аз и на 7,30 бях в Манчестер и слязох в хотел „Албион“, един от по-сгодните.
15/24 септември, сряда. Рано часът по 7,20 ходих да търся българете. Най-напред намерих Вулчова, който ме заведе после при Михайлова. Последнийт, по мое предложение, ме заведе при гръцките търговци, именно при С.Хаджопулу. Той се намери да познава дяда ми и ме прие с голяма учтивост. Сам ме заведе с Михайлова при г-на Рали, който ми даде едно писмо за къщата „Рали“ в Лондон. (Хаджопуло ми даде при това сам писма за г-на Зарифи в Лондон и за Валета. Вечерта бях на гости у него, гдето видях добрата му съпруга, децата му. Къщата му е превъзходна и е обиколена с прекрасна градина. Подир вечерта додоха на гости еллинскийт консул и двата писари от къщата на Рали. Еллинскийт консул ми се обеща да ми даде едно препоръчително до г-на Спартали, еллинскийт консул в Лондон, както и направи сутринта. У Хаджопуло има едно българче, на име Верби, родолюбив момак. Отидох си часът на 11 ? и спах у Михайлова“. Става дума за сина на Хаджи Верби от Шумен -  Димитър, който става известен търговец в Манчестър. 
Първата търговска къща на фамилия Хаджопуло е в Константинопол, втората в Манчестър, а третата в Русчук.
През 1851 година Кириако Хаджопуло започва строежа на къща и магазини в Цариград, които официално са открити през 1872 година. Тази къща съществува до днес, обявена за историческа архитектурна сграда, както и пасажът „Hazzopolu Arcade“. Пасажът е 
един от най атрактивните и посещавани туристически обекти
Историята му е описана във всички турски и чуждоезични реклами и гидове.
Съобщение в „The London Gazette“ от 26.07.1892 година уведомява, че фирмата „Кириако Хаджопуло&синове“, която има търговски кантори в Манчестър, Константинопол и България /Варна и Русчук/ се поема от синовете, а бащата се оттегля.
Семейство Хаджопуло има  няколко регистрирани търговски компании - на Кириако и братята му.
Така например на 12.12.1887 година „Z.&A. Hazzopulo&Co“ пише относно търговски дела на W.Dalziel. 
Кой е човекът, когото русчуклии наричат г-н Далзел?
Това е сър Роберт Уилям Далиел, британски консул в Русчук в продължение на 10 години, представител на британските политически и икономически интереси в Османската империя. Той произхожда от благороднически род, баща му е морски офицер в Адмиралтейството, а майка му е Мария Сампайо /Сампайо са банкери и корабовладелци от Лисабон/. Далиел е най-вероятният английски консул, собственик на Образцов чифлик, продаден на Митхат паша. Неговият мандат  говори за големия интерес на британската корона -политически и икономически, в дунавския град.
Митхад паша е губернатор на Дунавския вилает в периода 1864-1867 година. През 1867 година най влиятелният израелтянин сър Моузес Монтефиори посещава Русчук. Той пътува в Османската империя, за да се осведоми за условията, в които живеят евреите по тези земи. Далиел, Митхад паша и Монтефиори се срещат и разговарят освен за евреите в Русчук и за геополитика и икономика, достъп до пазари. Това са мъже с огромен опит и стратегически виждания за света, те вероятно дискутират развитието на Европа в следващите десетилетия. Наивно е да мислим, че не са 
анализирали разпада на Османската империя и запазването на британските пазари в Източна Европа
включително в България и използването на Русчушкото пристанище. Последващите събития го потвърждават.
Участник в срещите е Антоан Кличиян - Васиф ефенди, русенец, частен секретар на Митхад паша. Баща му Лука Кличиян се заселва в Русчук през 1840 година и открива банкерско търговска къща „Кличиян“, съдружник е на Иванчо Хаджи Пенчович. Семейство Кличиян присъства повече от 100 години в българския икономически живот, от 1840 до 1943, когато умира Александър Кличиян, икономист и финансист, директор на застрахователно дружество „Орел“, виден масон.
В Русчук българската буржоазия /чорбаджийство/ е натрупала капитали и опит в търговията по река Дунав. Тук се намира кантората, магазините и къщата на Николаки Цветков Станчов паша, собственик на параход „Начяло“ и три шлепа. Съпругата му Поликсена Станчова е леля и кръстница на Поликсени Стамболова. Николаки паша е съдружник с гръцкия банкер и филантроп Зарифи. Поликсени и Стефан Стамболови често посещават Русе - по семейни, приятелски, политически, държавни и икономически причини. Връзката между Стамболов и русенския търговец и банкер Стефан Симеонов е много силна. След убийството на Стамболов през 1899, дъщерята на Симеонов, Олга се жени за ген.Костаки Станчов, брат на Поликсени. Проследявайки генеалогията на исторически родове, 
проследяваме движението на капиталите в една страна и тяхното влияние в политиката й
В трудни политически ситуации Стамболов намира подкрепа от русенския елит, негови приятели, съмишленици и партньори. В Русе се обсъжда и решава да се създаде „Nation Cotton Spinning Company“, но големият държавник и политик не доживява да види реализацията на този проект, в който русенски търговци са равнопоставени съдружници с англичаните.
След Освобождението на България търговията между България и Англия продължава, в Русе и Варна, посредници се явяват гръцките търговци Хаджопуло, а българите вече са играчи на пазара в собствената си новоосвободена държава. Те са фактор, който не може да бъде заобиколен от чуждите инвеститори, както бихме се изразили днес. Ситуацията напомня донякъде настоящата -Великобритания излиза от ЕС, но иска да запази пазарите и печалбите си. Ярък пример за британските икономически интереси в Османската империя представлява откриването на Отоманската банка в Лондон през 1856 година с декрет на кралица Виктория и на султана. Банката се разполага в търговския квартал на Цариград - Галата. Дяловете са разпределени - 80 000 са британски, 50 000 френски на Парижката банка и 5000 дяла на османското правителство. 
Клон на „Imperial Ottoman Bank“ в Русчук се открива през 1875 година
и се закрива пет години по-късно. След Освобождението този клон се открива отново през 1892 година, когато директор на банката е сър Едгар Винсент и се закрива през 1899-а, а през 1890 се открива клон в София, като целта е да се запазят икономическите позиции по българските земи.
Вероятно след 1905 година Николаки Хаджопуло  продава къщата в Русе и се завръща в Англия, където през 1907 се задомява.
В историята на Русе се преплитат интересите на империи, кралства и държави, не е случаен фактът, че Австро-Унгария, Прусия, Русия,  Франция, Италия и Великобритания откриват консулски представителства. Търговията, внос и износ от Европа за Османската империя и обратно, минава през Русчук и Варна. Това е причината по този маршрут да се построи първата железопътна линия.
Пожълтелите страници от българската история, от русенската история, трябва да се отворят и анализират. В тях ще открием строители на съвременна България позабравени от следващите поколения. В Русе забравените  са много - Иваница и Стефан Симеонови, Иванчо Стоянов Соларя, Георги Мартинов, Петър А.Попов, Александър Кличиян, Иван Н.Ковачер /банка „Гирдап“/ - банкери, индустриалци, архитекти, лекари... След Освобождението русенци създават първото застрахователно дружество, първата частна банка „Гирдап“... Дълъг е списъкът с първите неща, случили се в града, но нали те са се случили благодарение на личности? Колко са историческите сгради в Дунавската столица? Защо италианци, французи, турци поставят надпис на всеки камък, на който е поседнал някой известен човек, а ние нехаем дори за къщата в която Стефан Стамболов е решавал важни политически и икономически решение за съдбините на България?
Русе е историческа съкровищница,която трябва да бъде изследвана с обич, умение и познания.