Дари да беше написал само една книга, днешният рожденик щеше да бъде синоним на златен стандарт в киното и в литературата и то точно в този ред. Защото именно киното прави от талантливата творба на писателя брилянтен филм, който оставя собствена диря в съврементата масова култура и има цели легиони верни почитатели и епигони. В основата на този шедьовър е Марио Пузо, а името на митичната му книга - вече сте се досетили, разбира се - е „Кръстникът“.
Пълното име на художествения изследовател на мафията Марио Джанлуиджи Пузо - американски писател от италиански произход. Роден е на 15 октомври 1920 година в семейство на емигранти от Сицилия, живеещи в Хелс Кичън, Манхатън, Ню Йорк.
Завършва „Сити Колидж“ в Ню Йорк и постъпва в армията на САЩ по време на Втората световна война, като служи в Азия и Германия.
През 1955 г. написва първата си книга „Тъмната арена“. Най-известната си творба - „Кръстникът“, издава през 1969 година. Освен него има още 12 книги, сред които се открояват „Сицилианецът“ и „Последният дон“.
„Кръстникът“ е екранизиран в трилогия, режисирана от Франсис Форд Копола, която излиза по екраните през 1972, 1974 и 1990 година. Пузо помага в създаването на адаптирания сценарий на Копола, написва първия си филмов сценарий за „Земетресението“ през 1974 година и отново партнира на Копола за сценария на „Кръстникът 2“. След това написва сценария за „Супермен: Филмът“ (1978) и за „Супермен II“ (1980).
Добилият световна слава Марио Пузо умира от сърдечна недостатъчност на 2 юли 1999 година в дома си в Лонг Айлънд, Ню Йорк.
Представяме ви разговора на писателя с известния телевизионен водещ Лари Кинг от 2 август 1996 година. Дова е едно от редките интервюта на Марио Пузо, а майсторството на Лари Кинг го прави най-яркото и запомнящо се.
- Марио Пузо, авторът на „Кръстникът“, е причината за новата мания сред бестселърите в Америка. Става въпрос за „Последният дон“. „Кръстникът“ беше най-продаваният роман в историята на книгоиздаването и един от най-добрите филми. Последваха го още две части, които също направиха огромно впечатление. В действителност трилогията може би е най-доброто, което е филмирано... Марио Пузо, нещо рядко срещано, Марио дава интервю. Не давате интервюта?
- Не, не съм давал през последните 20 години.
- Защо?
- Мислех, че интервютата не помагат много за продажбите на една книга. Ако напишете достатъчно добра книга, хората ще я четат.
- Какво ви накара да промените мнението си?
- Ами, през тези 20 години, маркетингът започна да става все по-важен за продажбите на книгите. Така че се убедих, че трябва да направя нещо, за да знаят хората, че е излязла нова книга.
- Те знаят, че „Последният дон“ е излязъл.
- Да.
- Изненадан ли сте от неговото изкачване?
- Малко, да. Да.
- Защото, знаете ли, от известно време името Пузо се губеше. Имам предвид, че сте написал няколко книги, но нищо като „Кръстникът“. „Кръстникът“ беше...
- ...така е...
- ...преди доста време.
- Така е. Да.
- Какво мислите, че предизвика неговият успех...
- Ами...
- ...освен няколкото добри представяния?
- Мисля, че това е защото е най-близката книга до „Кръстникът“, която съм написал оттогава. Знаете, написах „Сицилианецът“...
- „Четвъртият К“...
- ...и „Глупаците умират“, но, знаете ли, това бяха различни книги. Не исках да пиша същата книга. Тази се връща към темата за фамилията в мафията и мисля, че на хората това им харесва.
- Защо ни харесва толкова много?
- Ами защото поражда някои желания. Мисля, че всеки би искал да има някого, към когото да се обърне за справедливост, без да трябва да ходи в съда, при адвокати и т.н.
- Добрият крал.
- Да, един много добър крал. Знаете, че е извършил някои убийства, но...
- ...но по принцип е от фамилията.
- Точно така.
- Да. Разказва се също за фамилията, нали?
- Да. „Кръстникът“ за мен беше по-скоро семеен роман, отколкото криминален.
- Престъпленията са просто тяхното занимание, така ли?
- Да.
- Би ли могло да бъде шивашка индустрия?
- Всичко.
- Вярно е, че сте го написал за пари. Спомням си, че се говореше, че Марио Пузо, сериозен автор, е написал няколко прекрасни книги и се е появил човек, който ви е предложил сума, за да напишете роман за мафията?
- Не. Какво стана: издадох два романа, за които получих доста добри отзиви, особено вторият - „Щастливият странник“, но не изкарах никакви пари и...
- „Щастливият странник“ беше велика книга.
- Да, и си помислих... мисля, че това е най-добрата ми книга. Та, не изкарах никакви пари и си рекох: „Я, имам...“, знаете ли, работех като държавен чиновник, после работих за разни списания и си помислих... имам пет деца и си помислих: „Добре ще е да изкарам някакви пари“.
- И сте си казал: „Нека напиша книга, която ще се хареса на хората.“
- Да. Да. Точно така. Постарах се да напиша хубава книга, но държах под око... всъщност, това ми помогна, защото преди исках да бъда Джойс, но аз съм повече разказвач, отколкото артист на езика, като Джойс, така че... мисля, разбирате, че пиша добре...
- Така че „Кръстникът“ не е под вашето ниво?
- Ами...
- Или е било различно?
- ... винаги ми се е искало да го бях написал по-добре, защото имах... заминах за Европа и оставих ръкописа на издателя си, и си казах, че трябва да го редактирам още веднъж, но когато се върнах, те го бяха продали за 450 000 долара на издател и не посмях да го редактирам. Реших, че ще си приберат парите, че няма да го харесат.
- Как решихте да направите сценария? Повечето хора, които пишат романи, не пишат сценарии.
- Не исках да го правя. Те ме помолиха и аз отказах, но тогава...
- Бяхте ли приятели с Франсис Форд Копола?
- Изобщо не го познавах преди това, докато... не отидох да напиша сценария.
- Добре, но сценариите и романите са като ябълки и портокали, нали?
- Да, това са съвсем различни неща.
- Защо се съгласихте да го напишете?
- Заради парите. Т.е., имам предвид, както казах преди, разбирате ли, това е... онези сценаристи, които пишат там, имат трудна работа, но те печелят много добре. А според мен, виждате ли, ако пишете големи романи, които отнемат по три-четири години... сядате и пишете сценарий за два или три месеца и ви дават огромни суми и просто не можете, не можете да кажете „не“.
- Подборът на актьорите беше отличен, нали?
- Все пак е Франсис Копола.
- Брандо се справи отлично.
- Да. Но той беше мое предложение. Имах... някъде прочетох... и може би беше вярно, че Дани Томас искал да изиграе ролята, но, нищо лично към Дани Томас, но бях изплашен и написах писмо на Брандо, и той ми се обади. Той каза, че нито едно студио няма да го вземе, че трябва да изчакам, докато се появи режисьорът и беше прав. Върнах се в „Парамаунт“ и им казах: „Брандо е човекът“, но те всички отказаха. Когато обаче Франсис пое филма, той успя да ги убеди да приемат това решение.
- Написали сте и двете части, нали?
- Да, Да.
- Това е чудесно. Цялата трилогия е фантастична.
- Добре се справиха.
- Трябва да сте много горд.
- О, със сигурност.
- Как стигнахте до „Супермен“?
- При мен дойдоха двама млади продуценти, но им отказах.
- Тогава са ви казали колко ще ви платят.
- Ами стана така, че получих писмо от данъчните, че им дължа 150 000 долара, а това бяха много пари, пък тези ми платиха 300 000 за „Супермен“ I и II, които дойдоха навреме. Всичко си дойде...
- Платихте си сметките.
- ...ами платих тези 150 000, които дължах благодарение на тези пари.
- Новият бестселър на Марио Пузо, който набира скорост е „Последният дон“. Това продължение на сагата за Корлеоне ли е?
- Не, съвсем отделно е.
- Нова фамилия?
- Напълно отделни.
- Историята се върти до голяма степен около Холивуд, нали?
- Точно така.
- И Вегас?
- Да.
- За какво става въпрос? Семейство - едно семейство или две фамилии?
- Не, това е историята за Клеруцио...
- И съперничеството вътре сред тях?
- Да. И, виждате ли, това е... обичам да мисля за него като за ренесансова история, защото бях правил проучвания за книга за Борджиите и голяма част от...
- Наистина ли?
- ...информацията за Борджиите намери място в „Последният дон“.
- Как избрахте името Клеруцио?
- Това беше името на... майка ми се е омъжвала два пъти. Първият път се била омъжила за мъж, с име Клеруцио, така че братята и сестрите ми са с това име, а то винаги ми е харесвало. Сега са го съкратили на...
- Хубаво име.
- Да, сега са го съкратили до Клери, но когато бяхме деца, се казваха Клеруцио и това име ме беше грабнало още като дете.
- Цялата тази мафиотска интрига, вие ли я измислихте?
- Чрез проучване. Никога, наистина никога... хората все още мислят, че съм свързан с Мафията, но се кълна, че...
- Истина ли е, че Синатра е бил много огорчен, защото решил, че сте го използвали като прототип за образа на певеца?
- Да, струва ми се, че да. Така мисля. Т.е. ...
- Използвали ли сте го за прототип?
- В действителност, не. В смисъл, само външността, но се опитвах да уловя как толкова известен човек, който е постигнал толкова много, колкото Синатра, как се чувства в действителност такъв човек, разбирате ли, все едно се опитвате да си представите как такъв човек се чувства в действителност вътре в себе си и това е... това е, което се опитвах да направя.
- В тази книга има много конфликти из Холивуд. Съществуват ли наистина? Като чета отзивите, не сте му голям почитател.
- Не, не е така. Забавлявах се доста, докато бях в Холивуд, спечелих много пари, бях очарован от него. Хората там са чудесни. В тази книга може би изглеждат лоши, но не ги чувствам така.
- Ще направите ли сценарий и за тази книга?
- Не, тя ще бъде направена на серии за телевизията.
- Но ще напишете ли сценария?
- Не.
- Нека да чуем няколко обаждания за Марио Пузо. Лос Анджелис. Ало?
Зрител: Добър вечер, г-н Пузо. Питах се защо сте продали правата над вашия последен роман на CBS, вместо да го превърнете в пълнометражен филм?
Марио Пузо: Защото ми предложиха много пари.
Лари Кинг: Марио, в живота ви всичко се върти около парите.
- Ами защото бях много беден. До 48-та си година бях много беден. Никога не съм взимал отпуска, не съм... виждате ли, само съм работил, така че парите бяха изключително важни.
- Ако го кажа на обикновен език, давате им предимство.
- Да.
Лари Кинг: Атланта, ало?
Зрител: Здравейте.
Лари Кинг: Привет.
Зрител: Защо филмът „Кръстникът III“ не продължава от там, от където завършва „Кръстникът II“? Имам предвид като хронология.
Марио Пузо: Да...
Лари Кинг: Защо?
- Не знам.
- Вие сте написал сценария.
- Да, но се промени.
- О...
- Да.
- Преработили сте го.
- Да, защото с Франсис написахме сценария заедно. Аз написах първия ръкопис, после той го редактира, после отново го редактирах аз и се разви по този начин.
- Все пак доволен ли сте от трилогията?
- Ами с първата и втората част съм много, много... особено с първата. Мисля, че е класика. С „Кръстникът III“ мисля, че не се справихме толкова добре. Знаете, понякога сте късметлия, понякога - не. И при „Кръстникът III... не мисля, че е толкова добър, колкото останалите два филма, но също беше номиниран от филмовата академия, така че, вероятно не е чак толкова лош.
- Никълъс Кейдж е искал да играе в него.
- Така ли? Не знаех.
- О, да, искал да изиграе ролята, която изигра Гарсия.
- Не го знаех.
- Да.
- И вероятно Франсис не го е взел, защото Никълъс му е племенник.
- Зная.
- Виждате ли, наистина му беше трудно да наеме сестра си в „Кръстникът I“.
- Заради роднинските връзки.
- Да, а си спомням, че нейното прослушване беше най-доброто и му го казах.
- В оставащите минути Марио Пузо би искал да ни разкаже за своя съветник, Керъл.
- Да. Тя беше... съпругата ми беше неизлечимо болна, това беше преди 18 години. Беше медицинска сестра, най-добрата медицинска сестра, която съм виждал. Наистина страхотна сестра и когато се случи това, с болестта й, бяхме от 17 години заедно. Но тя ми спаси живота, докато бяхме в Лос Анджелис за Нова година, да се повеселим по казината...
- Имате предвид Лас Вегас?
- ...Лас Вегас и тя забеляза че пръстите ми бяха посинели, и разни други знаци, и ме замъкна в Лос Анджелис, където веднага ми направиха операция на сърцето, четворен байпас, така че тя ми спаси живота тогава, и не само. Но най-важното беше, че след операцията бях в депресия, не можех да пиша. Тя ми даде „Прозак“ и докато пишех книгата... разбирате ли, когато сте в депресия... най-трудното нещо за един писател е да повярва, че пише нещо добро. Тя продължи да ме окуражава, разбирате ли, каза... все казвах: „Това е скапано, кой ще иска да го чете...“, а тя отвръщаше: „Не, не, добро е. Добро е.“ После, когато издателят ми, Джоан Карп от „Рандъм хаус“ каза същото, тя ме аплодира. Но именно Керъл ме избута през всичко това.
- Но вие... тази подкрепа ви е била необходима.
- О, определено!
- Да. Люистън, Ню Йорк. Ало?
Зрител: Здравейте. Много харесвам книгите на г-н Пузо и се чудех, кога е написал първата си книга и къде е натрупал журналистическия си опит, в кой университет?
- Бил ли сте в... бил ли сте в...
- Ходех в „Ново училище за социални изследвания“ след войната и отново парите се оказаха решаващи, защото ако имате отличен успех във вечерните курсове, получавате 120 долара месечно, което беше много пари през 1949 г.
- Коя беше първата ви книга?
- „Тъмната арена“, разказваше се за Втората световна война.
- Благодаря ви, Марио, желая ви дълъг живот и успех.
- Благодаря много, Лари.