От миналия септември русенският драматичен театър „Сава Огнянов“ има едно ново младо попълнение, което определено радва ценителите на драматургичното изкуство. Това е Ивайло Спасимиров, който всъщност се върна в родния си град. И замени Йордан Крушков в спектакъл, който неизменно печели овациите на зрителите - „Шибил“.
Ивайло Спасимиров влезе „от раз“ в главната роля - на гордия Шибил.
Търсеха човек да замени колегата, аз пък вече бях споменал, че искам да се върна в Русе, освен това колеги от русенския театър знаеха, че някога съм се занимавал с танци /което за русенския „Шибил“ е изключително важно - както е известно, това е театрално-танцов спектакъл с участието на профи танцьори от „Найден Киров“/, разказва Ивайло.
Очевидно в един момент всички тези детайли са били сглобени, защото през септември 2015-а му се обаждат от театъра и го канят да се види с директора, а от него актьорът получава предложение да започне работа веднага. Така актьорът се сбогува с ловешкия театър, на сцената на който играе в продължение на цели седем години - от дипломирането си в театралната академия в София до престижната награда „Ловешки меч“, която получава на рождения си ден 11 декември 2012. И малко след това - до 2015 година. А
към театралната сцена го отвеждат... непроходимите дебри на математика
Не бях от децата, които от малки показват артистични дарби и още в детската градина тръгват по школи и драмсъстави, признава русенецът. Той мирно-тихо си завършил основно училище „Иван Вазов“, след това бил приет в едно от най-добрите средни училища в града - Професионалната гимназия по икономика. Тогава започнах да се занимавам с танци, разказва Ивайло. Така сцената постепенно завладява нагласите и битието му, като все повече започва да му харесва. И ето че когато наближило да вземе решение накъде да поеме, след като се дипломира в гимназията. Някъде към края на 11 клас той честно признал пред самия себе си, че не му се учи математика!
Всъщност, математиката за мен беше и си остава пълни дебри! Още не знам какво е вектор, синус, косинус... А бяхме мнаго хубав, много задружен клас и дори по едно време си говорехме дали да не направим така, че и след като завършим гимназията, заедно да продължим да следваме. Но аз вече бях наясно, че нямам какво да правя в икономическия университет в Свищов, където като правило отиват повечето от нашето училище, обяснява възпитаникът на Иконома.
Тогава се случило и нещо друго. Гледал по телевизията интервю със Стефан Данаилов, в което участвали и негови студенти в НАТФИЗ. Те бяха толкова забавни, такова настроение излъчваха, че аз
изведнъж разбрах: искам да бъда студент в НАТФИЗ!
- разказва актьорът. Както му е редът, започнал и подготовка. В продължение на година спорадично с него се занимавал Венцислав Славов, тогава млад актьор в русенския театър, завършил в София театралния колеж „Любен Гройс“.
През лятото Ивайло Спасимиров все пак кандидатствал в Русенския университет и бил приет „Стопанско управление“. /Приеха ме с добра оценка от теста, инак с математиката не се представих много достойно, уточнява той/. Дори се бил записал и ходил на една-две лекции - докато дойде време за изпитите в НАТФИЗ, които започнали на 1 септември. Още преди финалите там Ивайло бил приет. При това в класа на Стефан Данаилов!
Аз тогава още не бях наясно, че всъщност това е шанс - защото предишният клас на Мастера тъкмо се беше дипломирал, мислех си, че всички студенти учат актьорско майсторство при Стефан Данаилов, усмихва се Ивайло. В същия клас е и друг русенец - Борислав Веженов, а в съседен клас, който водят големите български режисьори Маргарита Младенова и Иван Добчев, е още един русчуклия - Йовко Кънев.
Днес Ивайло Спасимиров определя годините на следването си като „най-щастливите“.
Безценни са уроците на Мастера
- дори и тогава, когато той не им преподава тънкостите на актьорския занаят, а им разказва за пътуванията си по света като министър на културата - и тогава пак от всяка негова реплика младите хора съумяват да извлекат ценни капки мъдрост и познание.
Още след първи курс студентите на Ламбо имат шанса не просто да излязат на сцена /макар и отначало само в масовките/, а на сцената на Народния театър.
Първо беше в „Лека нощ, Патриция“, след това в „Крал Лир“ на Явор Гърдев, където Наум Шопов играеше ролята на Лир - дори и в масовката, дори и само с по някоя дребна реплика, ние дишахме въздуха на голямата сцена, имахме късмета да работим редом с величина, каквато е Наум Шопов, казва Ивайло. Там правехме точно това, което ни съветваше Мастера - да крадем занаят! Постепенно всичко, за което той ни говореше, ставаше реалност. И виждахме с очите си как става това, усещахме с всички свои фибри театъра и постепенно ставахме част от него, продължава той.
„Красива птичка с цвят зелен“ на Карло Гоци е дипломният спектакъл на класа на Ивайло, който тогава в афиша е с фамилията Димитров, преди да стане известен с бащиното име. Той играе ролята на Панталоне, а Борко Веженов е Ренцо. Дипломният спектакъл жъне аплаузи, с него се открива „Сцена на кръстопът“ в Пловдив, аплодира го президентът Георги Първанов, който спазва традицията още от Тодор-Живково време в Деня на театъра 27 март държавният глава да гледа спектакъл на Учебния театър на НАТФИЗ.
След дипломирането Ивайло Спасимиров и още двама негови колеги отиват в театъра в Ловеч
където знаят, че търсят актьори. А това е важно, защото: „Искахме да играем и знаехме, че ако останем в София, са големи рисковете да получаваме незначителни роли, да участваме най-вече в постановки за деца - в това няма нищо лошо, ако това е твоето амплоа и нямаш други намерения и амбиции. Но за един започващ кариерата си актьор, който не би искал да играе десетилетия наред Котарака в чизми, е важно да натрупа опит и да пробва различни роли“.
Точно това прави в театъра в Ловеч Ивайло Спасимиров. За седем години изиграва десетки роли от първата там в Ловеч - Куцата вещица, през емблематични персонажи в „Обърни се с гняв назад“ от Джон Озбърн, „Големите пари“ от Ейкборн, „Псевдоморалите“ на Ингмар Бергман и „Опечалена фамилия“ на Бранислав Нушич до разкрепостения персонаж в „Двойка - четворка - SEX“ на Щефан Фьогел. Доста английска драматургия, много детски спектакли, много съвременни и класически автори. Натрупал доста рутина. И опит. И... много желание за работа!
Обичам да играя различни роли
- не искам да оставам в един и същ натюрел и да застина в него, признава актьорът. Може би заради това много си харесва ролята на Зоотехника в пиесата „Кучета“ на Хайтов в Ловешкия театър - за Ивайло Спасимиров си било сериозна провокация да изиграе комплексиран злобар, който се е поставил изцяло в услуга на партията. Колкото повече различни характери правиш в театъра, това толкова повече поддържа живеца у теб, казва Спасимиров. И добавя: „Много е важно да не доскучаеш сам на себе си!“. Може би затова, когато през 2012 година в Ловеч получил наградата „Ловешки меч“ за изявено актьорско майсторство, вече бил наясно, че трябва да си постави нови цели за постигане.
За годината, откакто е в русенския театър, вече е успял да влезе в осем роли - освен в „Шибил“ русенската публика вече го е видяла в „Господин Ганьо“, „Министърът женкар“, „Службогонци“, в „Сирано дьо Бержерак“, „Дванайсета нощ“, прекрасно се справи с неголямата роля в най-новия спектакъл на ДТ „Сава Огнянов“ - „Смъртта на котката“, в която той и колежката му Дайана Михайлова си партнират със столични актьори, пожелали партньорство с русенския театър. В момента вървят репетициите на следващата русенска премиера - добре познатата и много харесвана от зрителите от различни времена класика „Женско царство“ на Стефан Л.Костов. В нея публиката ще види Ивайло Спасимиров в ролята на Иван.
Чувствам се добре в русенския театър, казва актьорът. Когато получил предложението да започне работа тук, той имал само едно условие: да не бъде ангажиран в съботите и неделите. Директорът на театъра Орлин Дяков се съгласи. Така Ивайло Спасимиров продължава да
участва в снимките на българския риалити сериал „Съдебен спор“
който хиляди зрители с огромен интерес следят по една от националнте ни телевизии. Ивайло вече се е снимал в повече от 400 епизода. Ролята ми не е кой знае колко голяма - аз съм Приставът, но участието ми в поредицата ми позволява да не губя усета за камера, както и да поддържам контактите си с колегите, признава русенецът. Всъщност, това е само една от филмовите му изяви. Още преди време се снимал в една кинопродукция с режисьор Долф Лундгрен /“Там играх Христо Шопов като млад“ - засмива се актьорът/. А в момента очаква да излезе най-после по екраните филмът на Радослав Спасов „Пеещите обувки“, в който Спасимиров влиза в кожата на емблематичния софийски зевзек Теди Браун. Филмът разказва за певицата Леа Иванова и вече спечели специалната награда на журито на Московския кинофестивал този юни, но засега българската публика все още не го е виждала. Ама каква ти публика - не са го виждали и самите актьори, които участват в лентата, става ясно от разговора ми с Теди Браун...
Киното ми е интересно и любопитно, но все пак на сцената се чувствам по-добре, отколкото на снимки, казва Ивайло Спасимиров. Друга е магията, други са рефлексите,
хората в залата винаги те държат „буден“
и те карат да улавяш всяка тяхна реакция. Напрежението е по-голямо, но и удовлетворението от добре направено представление - също.
А колкото до напрежението и умората от това да влизаш в различни кожи и характери през вечер - със сигурност ги има. Ивайло Спасимиров ги надмогва със ...скитане из Родопите! От години ваканционните лета той прекарва в родопското село Солище. Там има фамилна къща Гуга - Гергана Тодева, която е работила като режисьор в Ловешкия театър. „Там се запознахме и вече всяко лято се събираме в къщата на родителите й. Правим малки преходи, пълним си душите с гледки, звукове и аромати, обикаляме близките селца“, казва Ивайло. И мечтателно си признава, че му се иска отново да намери време за пътувания по света. Имам приятели в Дубай, в САЩ, в разни европейски държави, все ме канят да им отида на гости и аз все обещавам - може би вече е време да започна да го правя, казва, сякаш почти се зарича актьорът.