Разговорът ми с преподавателката по математика и информационни технологии в Математическата гимназия Нели Тихомирова премина трудно. И не защото тя е труден събеседник - напротив! Не и заради оскъдицата на време - аз бързах за работа, а тя вечерта изпращаше дъщеря си Йоана, зетя Ангел и мъничкия внук Васил за Оксфорд, където те живеят. А трябваше и да се подготви за следващия ден, който беше 15 септември.
Разговорът ни премина трудно заради неподходящото място на срещата ни - на кьоше. Покрай това кьоше преминава половината град, а от него поне половината спираше да си размени по някоя дума с Нели Тихомирова! Познати и приятели, родители на нейни ученици и самите ученици - никой не пропускаше да вземе по малко от
слънчевата енергия, която Тихомирова излъчва
и с която видимо нейните собствени батерии са заредени безкрайно.
Приех това като част от начина да събера повече впечатления за моята събеседничка и търпеливо изчаквах с въпросите. Така постепенно започнах да разплитам историята на русенката, която това лято беше обявена за Учител на годината на световното движение „Джуниър Ачийвмънт“ - онова същото, което подготвя учениците за реалното прилагане на познанията от училище в предприемачество и деловитост.
Впрочем именно Нели Тихомирова е преподавателката, която е въвела дисциплината „Предприемачество“ в МГ. А как стана това ли?, замисля се тя за секунда. „Още когато дойдох в Математическата през 2011-а, директорът Митко Кунчев ми каза, че в това училище е важно всеки учител да предложи някаква извънкласна форма. От мен се очакваше същото. Не ми се наложи дълго да обмислям - предложих предприемачеството: то е нещо, което е полезно за децата, позволява да прилагат голяма част от наученото, кара ги да търсят нови познания, а освен всичко е много интересно и забавно. На мен самата ми е любопитно да откривам нови и нови варианти за прагматични предприемачески решения, заедно с моите ученици това става двойно по-интересно. Ето, така предложих на директора да включим програмата „Джуниър Ачийвмънт“ в нашата работа в гимназията. Оттам нататък нещата се подреждаха като с магическа пръчица. Оказа се, че в Софийския университет „Св.Климент Охридски“ програмата „Студентска компания“ се води от възпитаник на МГ - Георги Къдрев. Негов ученик пък е друг възпитаник на МГ, Вихрен Ганев, той много ми съдейства при въвеждането на програмата в училище, продължаваме да работим съвместно с него и сега“, разказва Тихомирова.
Така постепенно
нейната идея да въведе предприемачеството в гимназия
която не е от професионалните училища, се оказва не просто действаща, а дори едно от онези направления, които извеждат МГ „Баба Тонка“ до серия от поредни авторитетни награди и престижни позиции.
„Случва се да ме питат: Какво прави Математическа гимназия на национален финал на състезание, в което участват обикновено професионалните гимназии по икономика? Отговора го дават моите ученици - когато техните стратегии, бизнес планове, решения получават висока оценка, а децата направо сияят, това прави излишни пространните обяснения. Заниманията с предприемачество дават възможност на нашите ученици да прилагат знанията си, да виждат възможностите, да излязат от сферата на теорията и да насочат своята комбинативност и прагматичност към конкретиката. Това е безценно - и прави момичетата и момчетата по-подготвени за излизането от училище и навлизането в реалността“, убедена е учителката.
Истината е, че за нея самата предприемачеството не е само сфера, за която тя е чела в дебелите книги. Тихомирова е своеобразен „обратен пример“ - във времената, когато всеки завършил педагогика гледа да се захване с какво ли не, само не и с учителстване, тя
първо тръгва от бизнеса, за да се завърне към учителската професия
Когато трябваше да избера къде да следвам, можеше да се кандидатства само в един ВУЗ, разказва русенката. Тя много искала да следва архитектура. За Североизточна България тогава били предвидени само 3 бройки за момичета, затова Нели решила да си спести риска и кандидатствала математика в Софийския университет.
Педагогическият й стаж преминава в Немската гимназия в София. Това е онова бурно време в България, началото на промените, заредени с ентусиазъм. Фамилията на съпруга й стартира частен бизнес - веригата „От игла до конец“. В него се включват всички - от свекъра, който е главният двигател, до сина и снахата /Нели/, дъщерята и зетят. Семейният съвет взема и друго важно решение: да сменят столицата с Русе. В общи линии, в голямата фамилия половината са свързани с Русе, така че преместването не е спонтанност, а по-скоро плод на разум и точна преценка. Още повече, че по това време в Русе шивашкият бизнес не просто кипи, а направо бушува и консумативи „от игла до конец“ са повече от необходими.
И все пак, когато всички пристигат в Русе, по настояване на свекъра си Нели опитва да започне работа като учител - по специалността, която е завършила в университета. Помня, че имаше обявени две свободни места - в Английската гимназия и в училището в Долапите, разказва тя.
Кандидатствала и на двете места, но й отказали - нямала трудов стаж
Всички доводи, че ако не започне работа по специалността, няма откъде да натрупа стажа, който е нужен, останали да висят като празен звук в пространството. А Нели Тихомирова се включила във фамилния бизнес. Занимавала се кажи-речи с всичко: счетоводство, поръчки, заявки, фактури, покупки, продажби. Когато започнахме, аз не знаех на кое казват ибришим, но се наложи да усвоя не само това, усмихва се Тихомирова.
През 2004 г. тя отново се връща към решението си да преподава в училище. Бизнесът беше започнал да ми става безинтересен, а и работата понамаля, така че закономерно се върнах при желанието си да преподавам, казва Тихомирова. Кандидатствала за обявените в инспектората свободни места в тогавашните техникуми по зърнопреработване, икономика и дървообработване. Отново безуспешно. Но ето че през декември й се обадили от Дървото, за да я поканят да замени учителка, която излизала в отпуск по майчинство. Така от януари 2005 г. Нели Тихомирова влиза в час. И не без удоволствие потвърждава за себе си убеждението, че това е нейната същност - да учи децата.
В техникума по дървообработване тя остава до 2011 г., когато напуска по собствено желание. Признавам си, че
напускането ми беше постъпка на ръба на авантюрата
- точно тогава дъщеря ми заминаваше да следва в Англия, налагаше се да теглим заем за началната сума, която беше нужна за университета в Оксфорд, не се знаеше кога тя ще може вече да работи там, за да се издържа - дали нямаше да се налага да й помагаме още, а аз подадох молба за напускане, без да съм сигурна, че ще си намеря друга работа, казва Нели Тихомирова.
Подала документи на три места. В МГ, третото място, занесла документите си буквално в последните пет минути преди крайния срок. И ето че тъкмо оттам й се обадили след дни: „Одобрена сте! Започвате работа при нас!“.
Тогава се състоял и онзи разговор с директора Митко Кунчев - за извънкласните форми. Първите седмици се подготвях за уроците до три през нощта, усмихва се Нели Тихомирова. И обяснява, че не можеш в различните паралелки да предложиш урока по един и същ начин - класовете са различни и по нагласи, и по манталитет, и по реактивност. Както не бива „да пееш“ по един и същи начин урока, така и не може по един и същ начин да изпитваш, да проверяваш познанията на ученика. Тихомирова е от учителите, отказващи да разберат някои свои колеги, които гледат „да изловят“ в незнание и неподготвеност ученика, да му докажат, че не знае... Напротив, винаги предпочитам да направя така, че дори и той днес да не е подготвен, да го накарам да поиска да прочете, да научи, да представи наученото, казва тя. Дори като ги виждам да опитват да преписват, им обяснявам, че това няма да им даде нищо, че точно нашите ученици не бива да се отпускат и да се сливат с масата, която и без друго няма кой знае какви желания и амбиции, казва Тихомирова.
За нея е важно да ги провокира
и да им показва на колко места и по колко начина те ще могат да използват труда, който полагат като ученици. Хубавото е и това, че възпитаници на нашето училище, които учат другаде, винаги, когато се връщат в Русе, имат грижата да направят по една лекция, презентация или просто да влязат в един наш урок - този пример е по-красноречив от хиляди думи, с които ние можем да ги залеем, добавя преподавателката.
И неминуемо се връща към собствените си ученически години. „Много съм благодарна на моята класна в основното училище „Братя Миладинови“ - Гицка Шеева. Бях свито момиче, а тя усети колко съм притеснителна и че това ми пречи да покажа какво мога. Когато ние бяхме в 7 клас, тя стана класна и на един четвърти клас. И тогава ме накара да водя занималнята на малките. Как съм застанала за първи път пред тях, само аз си знам. Но ето че наистина преодолях притеснението и скоро дори усетих, че ми харесва. Тогава Гицка Шеева ми каза: „Ще бъдеш страхотен учител!“, усмихва се Нели Тихомирова. И признава, че днес тя прилага „правилото на Шеева“.
„Помня имената на всички деца, които съм учила - често ги срещам в парка, по улиците, повечето от тях са мои приятели във Фейсбук. А колко пъти съм станала „баба“ на децата на мои ученици - направо не мога да ги изброя. Радвам им се. И не само на порасналите деца от МГ, които се стремят и постигат големи успехи.
Имам и един особено мил спомен - за Ибрахим и Ибрям
мои ученици в техникума по дървообработване. Момчетата идваха от село Езерче, живееха в общежитието, което тогава беше доста мизерно и студено. На втората седмица решиха да напуснат, едва ги убедихме да останат. Двете семейства, макар и доста бедни, не пропускаха родителска среща и се интересуваха как се учат момчетата. А когато Ибрахим и Ибрям бяха в 11 клас, решиха да заминат за Бристол, да работят в една дюнерджийница. Много ми беше мъчно - оставаше им още една година да завършат. Направихме всичко възможно да се прехвърлят задочно и така се дипломираха. И досега и двамата ми се обаждат всеки месец“, разказва Тихомирова.
И все пак, въпреки научените от Гицка Шеева уроци и неизброимите вече свои собствени преподадени уроци в час и във вече трите клуба по предприемачество в Математическата, на учителката явно все пак й е останало нещо от притеснителната натура, недоизкоренено напълно от някогашната й класна. Защото инак нямаше директорът на МГ, нейните колеги и приятели да научават от вестник „Утро“, че е обявена за Учител на годината на „Джуниър Ачийвмънт“! Как така - за всички успехи на учениците, за грамотите и първите места разказваш всичко, а това „си пропуснала“ да кажеш! - недоумявал Митко Кунчев. Ама нали по-важни са учениците - засмива се слънчево в отговор Нели Тихомирова. И продължава да чертае новите планове за работата на трите клуба по предприемачество. Защото ей сега ще се извърти половината учебна година и ще дойде време за националните състезания...