„Защо Чаната не играе? Да не е болен?“
Такива въпроси се разнасят при един от последните мачове на един от емблематичните в близкото минало футболист на „Дунав“ Стоян Маринов. Ноември е, вече е студено, но на стадиона е горещо. Вярната публика е там и очаква поредното зрелище от своите. Чаната влиза при резултат 0:0 през второто полувреме на мача с „Етър“. Публиката го посреща с мощни аплодисменти, а в края на мача на информационното табло грее резултатът 3:0 за „Дунав“. Тогава Шамо Сюлейманов вкарва два гола, а Стоян разбива защитата на „виолетовите“.
Стоян Маринов-Чаната е роден в силистренското село Сокол. Хуква след топката по поляните от ранна възраст, а когато е едва в 6-7 клас, се пуска смело и в тренировките на местния мъжки отбор. Като ученик в силистренската гимназия вече играе за юношите на „Доростол“. С този отбор стига до държавен финал срещу „Септември“ /СФ/, но пропуска мача, защото по-рано е контузен в елиминационен двубой срещу ... „Дунав“!
Бележи гол в русенската врата, а иначе по навик се отчита с по няколко попадения във всяка среща
Треньорът в Силистра го праща като централен нападател, въпреки че заради фантастичната му бързина би трябвало да е на острие по десния фланг.
Като студент в Стопанска академия в Свищов облича екипа на „Академик“. След година решава да се върне в Силистра, да играе и да учи задочно. Ректорът на Стопанска академия обаче е непреклонен: „Оставаш в Свищов! Иначе ще спрем студентските ти права!“.
Заканата е изпълнена в две направления. Когато Чаната се разхожда един ден по улиците на добруджанския град, пратеници на „Академик“ атакуват квартирата му, обират багажа му и с един камион връщат куфарите му в Свищов. Той пак е неумолим, но следва друга сурова мярка - ръководството на Стопанска академия го изключва по член 52, буква Г, от Закона за висшите учебни заведения. Сиреч, за неспазване на учебната дисциплина! Спират и футболните му права.
Председателят на „Доростол“ отива с Чаната на „дипломация“ в София. Култовият за Пловдив треньор Георги Генов-Шивача, който минава за истинския откривател и гуру на Георги Аспарухов-Гунди, удря едно здраво рамо с връзките си във федерацията.
Студентските и футболните права са възстановени, но няма как - компромисът е завръщане в Свищов. Едва издържа година и наново се прибира в Силистра, където обаче го пресреща неочаквано тежка артилерия - първият секретар на ОК на БКП в Русе Петър Данаилов и секретарят на ГК на БКП Георги Колчев.
Директивата е ясна - Партията нарежда Стоян Маринов-Чаната да играе за „Дунав“
„Треньор тогава в Русе беше Георги Берков. Заварих отлични футболисти - Иван Иванов-Скрежко, Добри Добчев, Иван Минчев, по-младия от мене Тошко Тодоров, Любо Малинов, Петър Колев, Садък Алиев, Петър Флоров, Никола Йорданов, Васил Разсолков“, припомня Маринов.
Берков най-сетне го слага на златната му позиция като дясно крило, а в центъра на атаката е незабравимият голмайстор номер 1 на „Дунав“ за всички времена Никола Йорданов.
Дебютът му е като приказка - 3 гола срещу „Спартак“ /Пловдив/, а разбирателството му с Йорданов крепне от мач на мач. Двамата стават като скачени съдове.
„Кольо, лека му пръст, беше рицар по душа. Голям футболист и човек! Беше идеален партньор. Прие ме много добре. Веднъж ме дръпна и ми каза: „Слушай, Чана, твоята работа е да пробиеш и да пласираш топката в наказателното поле. Нататък не го мисли - аз имам грижата какво и как ще правя!“, разказва с усмивка Маринов.
Тандемът им става убийствен
като двойката от ЦСКА през 60-те години Крум Янев-Иван Колев. Пас и гол, мач след мач! Йорданов бележи срещу „Ботев“ /Враца/ 3 гола, а Маринов го повтаря с хеттрик. „Дунав“ бие с 6:0.
Особено му върви срещу „Левски“. От 5 срещи в Русе има 2 победи и 3 ремита, въпреки че срещу него играят класни защитници. Помни как при победа с 2:1 с два негови гола Иван Вуцов оставя тежки „автографи“ върху краката му.
„Вуцов и Добромир Жечев бяха твърди, на моменти брутални бранители. Такъв беше и Христо Маринчев от ЦСКА. Жечев беше като воин на терена, а извън него се държеше като истински джентълмен“, смее се Маринов.
Според него най-добрите български защитници от онези години, срещу които е играл, са Маринчев, Борис Гаганелов, Виден Апостолов, Йонов и Шаламанов от „Славия“, Димитър Пенев.
Утвърдил се като титуляр в „Дунав“, вече започва да хваща окото и на националните селекционери.
Първата повиквателна е през 1969 година
за „Б“ отбора в мач срещу СССР в Одеса. С него са Божидар Григоров, Иван Зафиров, Георги Христакиев, Павел Панов, Начко Михайлов - малко по-млади от Чаната играчи. Големият д-р Стефан Божков и Йончо Арсов обаче му отварят скоро вратата и за първия отбор, а тръпката е особено голяма - пред „лъвовете“ е подготовка за участие на световното първенство в Мексико.
Лагерът е на два етапа - през февруари 1970 година на Белмекен, след което следва турне за по два мача като гости на Мексико и Перу.
Какъв отбор само - с Христо Бонев, Гунди, Дерменджиев, Шаламанов, Жечев, Иван Димитров, Димитър Пенев, Димитър Якимов, Аспарух Никодимов...
„В интерес на истината ме посрещнаха добре. Не усетих надменност. Не знам защо, но Гунди ме обикна бързо. Държеше се приятелски. На летището в Гуаякил ме дръпна настрани - понеже и двамата бяхме пушачи - да са скрием от д-р Божков. Пушехме и си говорехме за всичко от живота. На Белмекен пък делях стая с Христо Бонев и Петко Петков от „Берое“, разказва Маринов.
Играе в 4-те срещи срещу Мексико и Перу. Само в първата излиза през второто полувреме, защото е сменен от Димитър Марашлиев. В другите е титуляр през цялото време.
В Перу са шокирани от невероятната му бързина
Местните фенове и пресата веднага почват да го наричат Зайчето, а тамошен клуб излиза с изненадваща оферта. Леко объркан, Маринов се съветва с консула Иван Иванов.
„Иванов вдигна рамене - каквото решиш! Аз обаче държах да се прибера в България и го направих“, спомня си Маринов.
Хайде пак за втора подготовка на Белмекен. Из базата обаче започват вече да се мотаят футболни началници от ранга на Недялко Донски. Чаната почва да се досеща - май ще му скроят номер за сметка на друг футболист. Споделя опасенията си с Христо Бонев-Зума, но Зума го успокоява - спокойно, д-р Божков те харесва!
Позициите на доктора обаче явно са по-слаби, защото Чаната и Петко Петков отпадат от състава в последния момент. На тяхно място за Мексико пътуват Божидар Григоров и трети вратар.
Всеки би посърнал, но не и Стоян Маринов.
„Не ми беше приятно, но не паднах духом. Прибрах се в Русе, изгледах спокойно световното по телевизията, а на следващата година пак бях повикан в националния отбор. Селекционер беше Васил Спасов-Валяка, само че и него не го държаха дълго“, обяснява Зайчето от „Дунав“.
Продължава да играе вярно за русенския тим, въпреки че
има сериозни предложения от „Локо“ /Сф/ и други отбори
В знак на уважение го канят да играе във Враца за сборен отбор на България срещу местния „Ботев“. Мачът трябва да е бенефис за местен футболист. В отбора е поканен и вратарят на „Дунав“ Игнат Младенов. Чаната никога няма да забрави този „мач“ - на злокобния 30 юни 1971 година!
„Заминахме с колите си. Към нас от София трябваше да се присъединят Георги Аспурахов и Никола Котков. Бях в стая с вратаря на „Славия“ Симеон Симеонов, когато някой влезе и извика: „Не знаете ли - Гунди и Котето загинали на Витиня!“ Беше като гръм от ясно небе! Всички бяха потресени. Мач нямаше, а всички се разплакаха в един глас“, сеща се Чаната за този черен ден.
Слага край на кариерата си едва на 32-годишна възраст. Може да играе още, но хроничната му футболна болест го мъчи все по-често. Предлагат му операция. Отказва! На 14 април 1973 година дава екипа си на Стоян Илиев пред 25 000 зрители на Градския стадион. Мачът е срещу „Левски“ - 1:1.
Нататък е треньор за кратко на отбора на Захарния завод, а после работи в продължение на 28 години в системата на МВР.
Пенсионира се с чин подполковник
Кой е най-красивият гол в кариерата му? Безусловно поставя под номер 1 изстрела си срещу „Спартак“ /Варна/, с който праща топката в сглобката на вратата, пазена от Стефан Стайков.
А откъде идва тази невероятна бързина, която се коментира и до днес от по-възрастните фенове? Дар божи ще е - природа плюс тренировки.
Ето и една история.
„Дунав“ играе в Белене срещу „Гигант“. Маринов надбягва с лекота на няколко пъти местния бек, известен като Джантата. Направо го прави смешен от финтове и със спринтове. Публиката не издържа и взема своя защитник на подбив: „Бягай, Джанта, Чаната идва!“
Този призив се пренася и устоява във времето до ден-днешен за населението на Белене. Когато децата се пускат зимно време по пързалките или карат колело, разнасят мощно като дедите и бащите си: „Бягай, Джанта, Чаната идва!“ Вместо „варда“, например!
Днес навършилият на 15 септември 75 години „сокол“ от Сокол продължава да е в добра форма, а и е със свежа и бистра мисъл. Хубавите спомени са назад, но още по-хубавите изживявания са с днешна дата покрай сензационното представяне на „Дунав“ в Първа лига.
„Горд съм с този отбор. Най-сетне! Моите поздравления! Иска ми се само едно - публиката отново да напълни като в нашето време Градския стадион и тези момчета да печелят победи пред 25 000 зрители. Няма по-голяма тръпка да радваш хората, а аз се опитвах до го правя с цялото си сърце“, завършва Чаната.