Една нова мания се разраства из русенските села - рано сутрин хора тръгват в гората въоръжени с мотики и търмъци и си купуват специално обучени кучета, за да ловят... гъби. Но не баналните печурки, манатарки или пачи крак, а трюфели - на вид неугледен, но иначе ценен и плащан прескъпо деликатес. За килограм от редкия земен дар изкупвачите плащат 50, 100, а дори над 200 лева, а в чужбина цените на дребно са 700-800 лева за кило. Което вдъхва ентусиазъм у търсачите, а Русенска област е една от най-богатите на трюфели в страната. Събирането им се превръща в препитание на все повече хора, но в резултат в горите нахлуват все повече неопитни и недобросъвестни хора, които унищожават с инструментите си истински находища. Те вече предизвикват недоволството на професионалистите, които са тръгнали на борба с тях чрез подготвен законопроект за регламентиране на тази дейност.
Куцо, кьораво и сакато тръгна да събира трюфели
Копаят с мотиките и лопатите, унищожават мицела, който после не може да се възстанови. Изравят грудките още зелени и пак ги продават, изкупват се и те, въпреки че не е редно. Не сме против нови хора, нека има повече ловци на трюфели, но с кучета, както трябва да се прави. Защото кучето надушва само аромата на зрелия трюфел и като го изрови, до него може да остане за по-късно друг, още зелен, обяснява Росен Иванов - председател на наскоро учредената Асоциация на ловците на трюфели в България.
Трюфелите са гъби, които живеят под земята, свързани с корените на някои дървета като дъб, бук, върба, липа, леска, топола, габър и др. Има много видове както в Европа, така и в България, но само няколко от тях имат кулинарна стойност.
Този специален вид гъба е оценен заради своя силен и изключителен аромат. Грудките са много редки и трудни за намиране, затова се търсят с добре обучени кучета. Най-разпространената в България порода за този специфичен лов е кокер шпаньол. Използват се също така бретон шпаньол, лабрадор, лагото и др.
За около 300 човека в Русенско търсенето на трюфели е професия,
с която издържат семействата си, казва Росен Иванов. В цяла България са 8-10 хиляди. Те работят само със специално обучени кучета, чиято задача е да надушат ценната гъба под земята и да я посочат на стопанина си или да я изровят сами. Самият Росен Иванов ловува с 6 кучета - всичките женски кокер шпаньол. Джеса, Роксана, Рая, Джина, Маша и Психо работят здраво - откриват трюфела, изравят го сами и го носят на Росен. На клипчетата работата им изглежда впечатляваща, а купчинката трюфели нараства изключително бързо. На пръв поглед е доста лесно, но, разбира се, не е - събирането на трюфелите може да се оприличи с изкуство и наподобява търсенето на съкровище. Единственият начин то да бъде извадено на светло е като се съюзят човешкият опит в разпознаването на най-подходящите места и дървета с безпогрешното обоняние на куче с извънредно чувствителен нос и специално обучено да разпознава специфичния им аромат.
Обучението на кучето отнема поне 6 месеца
и това е само началният етап, преди изобщо да стане възможно да се пусне „на работа“ в гората. Докато стане истински ловец на трюфели, му трябва още най-малко година, обяснява Росен Иванов. Затова добре обученото куче струва изключително скъпо - 3-5-7 хиляди лева и нагоре. На практика обаче е трудно да се намери такова - никой ловец не иска да си продава кучетата, категорично отхвърля тази възможност и Росен, който с шестте си кокер шпаньола е рекордьор в бранша. Казва, че за него те са като членове на семейството и не би се разделил с тях дори ако се откаже от тази дейност.
Обучението на кучето търсач е много сложен процес и може да се прави само от човек, който познава работата в детайли и знае всички тънкости и трикове, които да се прилагат поетапно и методично. Затова много млади кучета, купувани оттук-оттам, са пълно разочарование в гората. Преди години в Нови пазар имаше много добра школа за търсачи, но я закриха - заради копачите с мотики и лопати търсенето на кучета намаля, каза Росен Иванов. Самият той е обучил сам 4 от шестте си помощници.
Но дори и отличното куче търсач само по себе си не е гаранция за успех.
Необходимо е опитно човешко око
което да определи най-обещаващите места в горите, където потенциално може да има много трюфели. В стари времена се е говорело, че трюфелите се образуват от гръмотевиците, които падат близо до дървета, че узряват при пълнолуние, че се появяват на мистични места или под омагьосани дървета, че за да намира най-добрите трюфели, човек трябва да е надарен с магически способности, че самите те могат да омагьосват, лекуват, да носят късмет или нещастия. Всичко това, разбира се, са легенди. Истина е само уникалният им вкус и аромат, казва Росен Иванов. За да си професионален ловец на трюфели обаче трябва да знаеш кога растат, местата и дърветата, където могат да бъдат намерени, как да бъдат извадени, как да накараш кучето да търси и как да го възнаградиш, за да го стимулираш да е все така усърдно. Истинският събирач на трюфели познава веднага добрите екземпляри.
Всеки ловец си има тайни места, където знае, че винаги може да се изкопае нещо и които пази грижливо в тайна. Придвижването до тях често се съчетава с лъжливи маневри и замитане на следи, за да не го последва някой от конкурентите му. Не липсват и случаи на истински шпионаж -
Конкуренти тайно монтират в колата на Росен GPS,
за да го проследят къде отива.
Той обаче е бдителен и открива устройството навреме. И това бяха хора, които аз съм учил на занаят. Право казват, че няма добро, останало ненаказано, споделя Росен.
Русенецът се слави като един от най-добрите професионалисти у нас, може би най-добрият и е разбираемо, че другите го следят, за да научат най-ценните му „находища“. Той самият споделя пестеливо, че има такива и в Русенско, и в Шумен, Разград, Тутракан. Къде по-точно, естествено не казва.
Росен научава занаята в Испания. Прочита за лова на трюфели в интернет, става му интересно и се почва. В Испания участва и в състезание за професионалисти, където завършва на трето място, въпреки че се явява с не най-доброто си куче. Сега мечтае да организира такова състезание и у нас и го планира през следващата година. Негов приоритет в момента е
законовото регламентиране на професията „ловец на трюфели“
за което вече има внесен законопроект в парламента. Целта е да се определи кой има право да събира трюфели в гората, като се забрани копането и да се определят периоди за изкупуване, за да се спре събирането на още неузрели гъби.
Такива регламенти има отдавна в редица други държави. Човекът, който търси скъпоценната грудка, подкрепен от неговото куче, е познат в Италия като Тrifolao, а във Франция като Rabassier. За да бъде признат от закона, той трябва да притежава личен документ, който му дава право да работи в определен район, като зачита близките околности на населените места и частните имоти.
Регламентът обаче не е всичко, важно е не само да е разписан на хартия, но и да има действащ механизъм за контрол - нещо, което в България много често липсва. Така че и самият Росен не е твърде голям оптимист, че приемането на закон ще оправи положението. Но все пак вярва, че това ще бъде голяма крачка напред. И въпреки че има опита от Испания и може да се пробва и в други, по-подходящи за ловуване на трюфели държави, той не иска да напуска България.
Да, Испания е уредена страна, цените там дори са по-ниски и се живее добре, но си оставам чужденец, никога няма да ме приемат като техен. Затова, докато мога, ще остана в България. Ако вече не мога, тогава ще видим, казва Росен Иванов.