Новата учебна година, която започва след около две седмици, се задава под знака на новия закон за образованието, влязъл в сила от 1 август. След години наред разговори, диспути и най-различни по жанр и мащаб форуми, на които все се повдигаше въпросът за това, че е крайно необходим нов закон за образованието в България, най-после той е факт. Според законотворците, които го гласуваха окончателно през октомври миналата година, той поставя на коренно нови основи преподаването и подготовката на младите хора за влизането им в реалния живот, заедно с това подменя структурата на учебните заведения, като я прави адекватна на съвременните реалности. Дали това е така и в каква степен?
Шест основни промени въвежда законът
в досегашното състояние на родната просвета.
Първото и може би най-същественото е, че основното и средното образование се поделят на нови четири етапа. Началният е както и досега от 1 до 4 клас, прогимназиалният е от 5 до 7 клас, следва първи гимназиален - от 8 до 10 клас, и втори гимназиален, който включва 11 и 12 клас. Новата образователна структура влиза в сила от 15 септември, което ще рече, че още две години през май основно образование ще се завършва в осми клас, а едва в края на учебната 2018/2019 година ще завърши основно образование първият випуск седмокласници - това са децата, които тази година тръгват в пети клас.
Другата основна промяна е в типовете училища и принципите на автономията. Създават се нов тип училища - „обединени“, където ще се учи от 1 до 10 клас. Което означава, че сегашните основни училища до края на учебната 2016/2017 година трябва да вземат решение дали ще си останат основни, като съкратят един клас и останат до 7 клас, или ще се амбицират и ще заявят, че ще станат обединени - и да прибавят още два класа към досегашните.
И двете решения са, меко казано, трудни
Съкращаването означава най-малкото да се съкращават и учителски бройки, намаляването на децата ще доведе до по-малко пари в делегирания бюджет. Разрастването до обединено училище пък е толкова непостижимо, че опира в полето на фантазията. При постоянно намаляващия брой на децата в Русе всеки директор, който се реши от основно училище да направи гимназия, трябва да е или наистина перфектен мениджър, или просто мечтател. Проблем с бройката деца изпитват не само 11-те основни училища в Русе, а и останалите 21 ОУ в областта, които са в малки населени места и често в тях има слети паралелки, именно поради това, че децата не достигат.
Законът въвежда и „иновативни училища“ - където ще се разработват и прилагат новаторски методи на преподаване и развиване на учениците. Отсега може да се прогнозира, че в Русе за подобен статут едва ли биха претендирали повече от едно-две училища. А и за тях не е много сигурно.
Останалите четири по-съществени промени всъщност не са и чак толкова съществени. Субсидиране от държавата вече ще получават и частните училища /нововъведението предизвика доста брожения при приемането на закона, но ропотът се уталожи/. Помощните училища стават центрове за личностно развитие - в тях освен че ще има обучение, децата ще получават също рехабилитация, терапевтична работа и дори ще се работи и с техните семейства. Звучи толкова красиво, че някой може да пробва да си представи, че промяната няма да се изрази само в смяна на табелата. Петото ново в закона: във всяко училище и всяка детска градина ще има обществен съвет. Каква е разликата между него и сегашното родителско настоятелство, законотворците не си правят труда да посочат. И другото ново в закона е нова институция за контрол - Национален инспекторат по образованието, който ще се назначава или освобождава с решение на министър-председателя. Не съм сигурна дали си струва изобщо да се коментира
поредното чиновническо осило, което ще взема заплати за отчитане на дейност
Всички тези красиво опаковани намерения за промяна са в името на това образованието в България да стане модерно, достъпно, задълбочено, последователно, атрактивно, успешно и какво ли още не. Конкретиките идват с държавните образователни изисквания /популярни като ДОИ/, които формират детайлите в съответните дисциплини и отделните образователни и педагогически дейности. По стара българска традиция независимо от това, че законът бе гласуван окончателно през октомври 2015 г., разработването на правилата - въпросните ДОИ, започна месеци след това. И продължава и в момента. Вярно, че тъкмо законът да бъде полят с шампанско, Министерството на образованието и науката се разклати за пореден път и професор Танев с колоритните изпълнения и цветисти квалификации, които даваше пред ученици и студенти, беше освободен. И мястото му зае нов министър - вицепремиерът Меглена Кунева.
В игри и закачки продължиха следващите месеци - многолюдни празнични форуми и срещи от поредицата „От пусто в празно“ събираха учители и директори в различни формати. Покрай тези шумотевици на бегом бяха обсъдени станалите притча во езицех нови учебници за пети клас - ето, вчера те дори вече бяха възложени на издателствата, които, предполагам, още снощи са пратили хабер на печатниците... За да се удари после някой, примерно зам.-министър Диян Стаматов, в гърдите и да рече: „Аз казах ли ви, че ще сколасаме с учебниците?!“.
Но понеже в България все това гледаме - всичко да се прави на пожар, за да се гонят някакви срокове, а и много добре знаем какво е качеството на това, което се произвежда при подобно трескаво бързане, затова не е чудно, че
хората, които работят в сферата на образованието, не са особено щастливи
За тях всичко все още е толкова абстрактно, неясно, висящо на облаци в пространството, че човек трудно би могъл да си подреди задачите, намеренията и приоритетите.
Всъщност, това, което в момента е факт от промените, е най-вече във фасадните атрибути. Средните общообразователни училища вече смениха надписите пред централните входове на сградите, като просто махнаха буквата О и по този елегантен начин вече станаха описаните в закона СУ - средни училища. Съответно всяка от тези гимназии скорострелно подмени и печатите, бланките, банковите сметки и всичко останало, свързано с акредитивите. Като това излезе на всяко от екс СОУ-тата по около 300 лева.
Останалото от новия закон и всички произтичащи от него обстоятелства тепърва предстои.
Преди много време в Окръжния народен съвет бяха обявили „реформа“. Променяха названия на отдели, структури, ей такива неща. Една директорка на училище, на която й се беше наложило да отиде по работа в съвета, определи реформата по следния афористичен начин: „Носят едни бюра от един етаж на друг, а от другия етаж влачат бюрата нагоре. И сменят табелките“.
Важното беше не какво наистина се променя, а какво СЕ ОТЧИТА, че се променя.
От онази
„реформа“ с тътренето на бюрата от етаж на етаж
са минали кажи-речи тридесет години. Но напоследък не ме напуска натрапчивото чувство, че разбирането за промяна в нашите държавни граници се побира все в едни и същи рамки. И методиката е все една и съща: да демонстрираш, че правиш нещо, а не наистина да го направиш. Да завиеш бонбончето в красива шумоляща /колкото по-силно шумоляща, толкова по-добре!/ хартийка. Няма значение какво е самото бонбонче - сладко или горчиво.
Знае се вече, че матурите ще бъдат преместени в края на месец май или в началото на юни. След абитуриентските балове. За да не разкъсвали занятията на другите ученици. Впрочем, матурите бяха след баловете и преди години. Така че сегашната промяна е връщане на едно старо положение.
Връщат се и други предишни практики в българското училище:
например, медицинските бележки на учениците ще се подписват и от родител, връщат дори и военното обучение! А дали пък някои от промените, въвеждани досега, не са били прибързани или твърде силно повлияни от еуфорията на демокрацията, опиянението от която на някои хора им взе акъла и те стремглаво изхвърлиха всичко старо, дори и добрите и полезни дейности и традиции...
В тази светлина все ми се струва, че може пък в един момент да се сетим, че трябва да сложим край и на „съвременното“ разбиране, че за детето ученето трябва да е забавно. Ако за малкото дете това наистина е така, то за тийнейджър играта вече трябва да има определено място и време, но не и да се забърква в това, което за един смислен човек е... работа! Защото докато правим всичко така, че за детенцето - от невръстно до израснал върлинест дангалак - да е атрактивно и забавно, пропускаме да им обясним, че в живота има и неща, които далеч не са само приятни и доставящи удоволствие - но те просто трябва да се свършат. И че трудът е игра само за Том Сойер и за Маша /но не и за Мечока!/, но без труд няма хляб, няма американска поничка, няма дори айфон!...
Но това са все неща, които са дребнотемие за спецовете, които са мислели глобално, сътворявайки в Народното събрание закона за образованието. От който вече тайничко започват да пъшкат директори и учители. Нищо. Следващото НС ще се хвърли да прави поправки. Пък може и чисто нов закон да сътвори. Защо не?! Важното е да има движение! И бюрата да се тътрят от етаж на етаж. Шумно и ефектно.