Шансовете на Източна Европа за поста на генерален секретар на ООН

Съветът за сигурност на ООН проведе второ предварително гласуване, за да определи кой ще замени Бан Ки Мун като следващ генерален секретар на ООН в края на годината. Резултатите показват комплексните отношения между членовете на Съвета за сигурност във време на обтегнати отношения САЩ-Русия. Източна Европа, единственият регион на ООН, който никога не е заемал тази позиция, е хванат по средата и подбирането на следващия генерален секретар няма да е лесно.

Победител от втората анкета е бившият португалски премиер и върховен комисар на ООН за бежанците Антониу Гутериш, който получи поддържащи гласове от 11 от 15-те членове на Съвета за сигурност. В сравнение с първото гласуване той получи два "обезсърчаващи" гласа и си струва да припомним, че Русия и Китай искат по-дълъг процес на обсъждане. Тези "обезсърчавания" гарантират най-малко още един месец на дебати. Вук Йеремич от Сърбия изненада мнозина, завършвайки със силен резултат втори с осем "насърчава" и четири "обезсърчава".

На другия край е Хелън Кларк, която сериозно обмисля вариантите за себе си след приключване на разочароващото седмо място. Също така Наталия Черман от Молдова ще се окаже в невъзможност да продължи, след като получи десет "обезсърчава", повече от всеки друг кандидат.

Весна Пусич от Хърватия вече се оттегли от надпреварата в деня преди второто гласуване и може да се очаква броят на кандидатите значително да намалее сега. А пътят за Мирослав Лайчак, външен министър на Словакия, който получи девет "обезсърчава", е много труден. Сънародникът му и бивш външен министър Едуард Кукан вече обвини антибежанските настроения на неговото правителство за слабия резултат на Лайчак и той най-вероятно ще се оттегли, за да се съсредоточи върху по-належащи въпроси в Европейския съюз, тъй като Словакия държи председателството на ЕС в най-трудните времена.

Като черногорец, аз бях горд да видя Игор Лукшич, представляващ страната ни. Фактът, че Черна гора имаше сериозен претендент, е много важен за една държава, която стана член на ООН едва през 2006 г. Въпреки това, след като само двама членове на Съвета за сигурност го подкрепят, е по-малко вероятно Игор да напредне по-нататък. Неписаният принцип на регионална ротация в ООН означава, че следващият генерален секретар трябва да бъде от Източна Европа. Така че е добър знак, че три от петте челни позиции са заети от Вук Йеремич, Данило Тюрк и Ирина Бокова.

Вук Йеремич беше спорен външен министър и второто му място най-вероятно се дължи на подкрепата на Русия. Йеремич все още отхвърля независимостта на Косово. Той отразява силните антинатовски настроения в Сърбия и чрез подкрепата на Русия и агресивно лобиране той си осигури председателството на Общото събрание през 2012 г. Неговото ръководство не беше прието добре от мнозина в Източна Европа. Той би бил идеалният избор за Владимир Путин, но ще бъде изключително изненадващо, ако Йеремич бъде приемлив за САЩ и за повечето европейски страни.

Йеремич може да има подкрепата на Путин, но Данило Тюрк, бившият президент на Словения, публично търси неговата подкрепа. Путин посети Словения в края на юли, където той се срещна с Тюрк по време на възпоменание за руски параклис. Тюрк може и да не привлича много вниманието, но след дълга и успешна кариера като посланик и помощник-генерален секретар на ООН той си е създал солидната репутация на вътрешен за ООН човек. Неговите връзки в ООН и познанията му са помогнали на кампанията му, но той се смъкна до четвърта позиция при второто гласуване. Тюрк беше компетентно длъжностно лице по негово време и като професор е много добре осведомен по международното право, но много хора в рамките на ООН помнят ръководството му като предпазливо и без желание да застане на по-силна позиция. Може би Тюрк твърде много напомня на Бан Ки Мун.

След 70 г. и осем мъже генерални секретари, сега Обединените нации трябва да бъдат ръководени от жена. Време е за тази промяна.

Критериите по география и пол може да дадат предимство на друг от челните кандидати. Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова беше единствената жена, звършила в челната петорка и в двата вота и много наблюдатели намират в нея най-силния останал кандидат от Източна Европа. Бокова често е споменавана като избор на Русия, и докато те вероятно няма да й наложат вето, последното гласуване вероятно разкрива действителния им фаворит - Йеремич. Тя има повече от твърди препоръки за ООН и дипломацията и впечатляващ опит при реформи в лицето на бюджетни ограничения. Тя два пъти е избирана за генерален директор на ЮНЕСКО - така че се ползва с доверието на държавите-членки, включително и на Съединените щати, като изграждаща мостове и лидер. Някои коментатори обвиняват лично Бокова за присъединяването на Палестина към ЮНЕСКО. Те не трябва да забравят, че това е решение, взето от държавите-членки, а не от генералния директор. Нейната работа в борбата с антисемитизма спечели похвалата от американските еврейски лидери и председателя на Кнесета на Израел - рядкост за служител на ООН. Тя и Игор Лукшич също така бяха признати от Амнести интернешънъл в Холандия като най-надеждни кандидати за генерален секретар на ООН, които са защитници на правата на човека. Това не бива да се пренебрегва.

Предстоят още гласувания (предварителни гласувания) и задкулисната политика означава, че всичко може да се случи.

Избирането на източноевропеец за генерален секретар на ООН би било сериозен знак на вяра в прогреса на нашия регион след края на Студената война. Налице е реална опасност, че без координиран и единен подход, нашият регион ще бъде пренебрегван отново.

Не можем да обвиняваме Антониу Гутериш за спечелване, а само собствената ни липса на напредък и неспособността да гледаме отвъд старите различия и оплаквания. Сега е времето да се прегрупираме като регион, и да определим нашата обща стратегия за бъдещето. Източноевропейските кандидати, които се оттеглиха от надпреварата или го обмислят, трябва да поставят доброто на региона над индивидуалните предпочитания и да обмислят подкрепата на най-подходящия оставащ кандидат.

Тази възможност е твърде рядка и важна, за да позволим да ни се изплъзне и ако това стане ще трябва да обвиняваме само себе си.

…...........

Коментарът в The Hill е на Миодраг Влахович, бивш министър на външните работи на Черна гора и първи посланик на страната си във Вашингтон.